Днес мнозина изобщо не могат да си го представят, но преди някакви си 25 години Желязната завеса все още поставяше разделителна линия между Източна и Западна Европа, простирайки се от норвежкия град Киркенес до българското село Резово.
Завесата официално падна на 27 юни 1989 г., а на същия ден тази година двама германци поеха по нейния маршрут от север на юг в една еко експедиция, отправила поглед към миналото и бъдещето на Европа.
Йоахим Франц и Кристиан Рот изминаха 9000 км с електрически велосипеди, за да напомнят някогашното разделение на континента и да привлекат внимание към екосъобразните начини на пътуване, които тепърва ще се налагат на континента.
Експедицията им завърши в понеделник в България, след като премина през 18 държави и регистрира най-дългия до момента пробег с електрически велосипеди.
Щом пристигнаха у нас, експедиторът Йоахим Франц и специалистът по електрически велосипеди Кристиан Рот не скриха щастието си от успешното начинание и разказаха какво са преживели по пътя.
Въпрос на организация
Експедицията им е извършена типично по немски и нищо не е оставено на случайността - през цялото време двамата колоездачи са съпровождани от три допълнителни екипа, които се грижели за всякаква организационна дейност, за фото и видео материалите и за медийното отразяване.
Въпреки тяхната помощ, предизвикателството за колоездачите си оставало много сериозно и включвало каране по 10-12 часа всеки ден и изминаване на 300-350 км дневно. А между първия и последния ден Йоахим Франц и Кристиан Рот трябвало да преодолеят всички приумици на времето, включващи вятър, порои, влажност и изтощителна жега.
„На 27 юни стартирахме от брега на Баренцово море. Оттогава ритъмът беше един и същ: в 6.00 часа ставане, мюсли за закуска и тръгване в 7.00, вечеря около 20-21.00 часа, масаж, спане. И така 31 пъти", обясни Франц.
Те си търсели подслон от случайни хора буквално от врата на врата - като един от екипите им отговарял специално за тази дейност.
"Представете си как се звъни на вратата ви и 11 души с 5 автомобила ви молят да спят в задния ви двор. Въпреки това на много места хората директно ни канеха в домовете си, даваха ни храна, вода, подслон, да използваме банята им. Дори само по това как си намирахме места за спане си личи, че хората вече имат европейски дух".
А защо им е да го правят?
Остава си въпросът: защо им е било на германците въобще да се захващат с такова нещо?
„Посланието на експедицията е „Преосмисляне", обясни Йоахим Франц. „Преди 25 години в Европа започнахме да преосмисляме някои неща.
И днес не трябва да спираме да преосмисляме нещата, защото не трябва да забравяме нищо от историята. Същевременно обаче, едно съвместно общо европейско бъдеще има нужда и от нова енергия, от нов вид енергии и в това отношение също трябва преосмисляне".
„Електровелосипедите вече са част от ежедневието ни, но това трябва да стане и с електроавтомобилите", добавя Кристиан Рот. „Темата е изключително актуална за Европа. Мобилността ни трябва да бъде съвместима с опазването на околната среда и електричеството според нас е движещата сила на бъдещето."
„Не ни остава нищо друго, освен да започнем наистина да се придвижваме все по-екологично", потвърждава и Франц, „ако искаме да оставим на децата си малко от малко цяла, несъсипана природа".
Двамата осъзнават, че за жалост разделението от Желязната завеса все още съществува в главите на някои хора. Но все пак отчитат, че основната идея за всеобщо партньорство в Европа е възприета и им се иска това партньорство да бъде извършвано „много по-интензивно между тъй наречените богати страни и по-бедните".
За Франц експедицията е успешна, защото е успяла да намери доказателства за европейския дух сред хората от малките и големите населени места из толкова различни държави.
„Свободата на движение, която европейците си отвоювахме, е невероятно постижение", каза той малко след като двамата с Рот финишираха на българска земя. „Преди старта на велопохода смятах, че на финала ще съм горд от физическото постижение. А всъщност се гордея, че съм европеец".
Възхитителна наивност, той и преди старта си е бил европеец, т. е. подскочил е на място. Виж за гостоприемните туземци малко се съмнявам. Не са никак случайни вицовете за мисионерската поза.
"Представете си как се звъни на вратата ви ... ... ... . Въпреки това на много места хората директно ни канеха ... ... даваха ни храна, вода, подслон, да използваме банята им. Дори само по това как си намирахме места за спане си личи, че хората вече имат европейски дух".... --------------------------------- Може и по нашите земи да има "европейски дух" по отношение на даване възможност за преспиване, но не съм видял подобен, европейски дух - по отношение на нощуването - в държавите на запад от Сърбия ... Даже съвсем обратно е отношението там, към поокъснял пътник , с явен произход - Източна Европа ... Така ми се струва от мои впечатления - споделете и вие ...
Наистина трябва не само да се гордеем, но и да браним извоюваното право на свободно прдедвижване по целия континент! Общата валута също е огромно предимство за всички европейци - всеки попътувал ще потвърди това! Нека не позволявяме псевдополитици и проводници на чужди интереси, пренебрегващи интересите на собствения си народ, да ни отклонят от европейското ни бъдеще...