Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Геймърът, прекарал седем години по халат

Били Браун години наред просто "стои пред компютъра" преди да промени живота си и да започне да опитва да направи същото и за други хора. Снимка: Стопкадър: BBC
Били Браун години наред просто "стои пред компютъра" преди да промени живота си и да започне да опитва да направи същото и за други хора.

Били Браун прекарва години наред "просто в седене пред компютъра". За седем години излиза навън само за две неща – когато се налага да отиде на лекар или на зъболекар.

Никога не напуска пределите на дома си, за да се социализира или да общува с други хора. Целият му живот, цялото му съществуване е онлайн.

Изолацията му се дължи донякъде и на тежкото му детство. Роден е преди 24 години в британското градче Аштън. Неколкократно се озовава под чужда опека заради честите болнични престои на майка му – жена, бореща се с различни здравословни проблеми, включително и психически.

Изолацията на Били става още по-голяма, когато влиза в колеж. Още през първи курс стресът, както и счупване на глезена, водят до там, че той да се затвори още повече от външния свят.

Така Браун отпада от колежа и прекарва следващите няколко години в дома си – в игри, чатове и четене за политика.

Почти напълно се потапя в онлайн света на "ехо-камери" и постепенно започва да усеща привличането на екстремизма и киберпрестъпленията. Днес разказва, че тогава е ставал все по-"ексцентричен" и в крайна сметка е изгубил връзка с реалността.

"Мога да преброя на двете си ръце броя пъти, в които съм излизал от къщи за тези 7 години", казва 24-годишният мъж.

През това време се грижи само за майка си, но не и за себе си. В някои моменти дори мисли за самоубийство. Не е сигурен защо живее, защо съществува. Така един ден осъзнава, че ако не предприеме нещо до година-две няма да е сред живите.

Накрая решава да потърси помощ и в крайна сметка се включва в програма на организацията Real Ideas Organisation (RIO). Тя има за цел да насърчава млади хора като него да изграждат умения и да преодоляват проблемите пред себе си, преди да ги насочи към работни места, образование или квалификация.

Сега, само 14 месеца след като е излязъл за първи път навън от години насам, Браун е измислил собствен начин да помага на хората като него да подобрят живота си - чрез настолни игри.

Неговата настолна игра, която той се надява да развие и като приложение за смартфони, цели да помага на младите хора да надграждат социалните си умения и да преодоляват проблемите, с които се сблъскват.

"Това е моят начин да дам нещо на хората, да се опитам да ги накарам да общуват и да се социализират", казва Браун за играта, която все още няма име.

Вдъхновението идва от собствения му живот. Той сам е осъзнал нуждата от промяна в живота си и не иска на други хора да се налага да стигат до подобен момент, преди да се опитат също да вкарат живота си в релси.

Няколко души със сходни на неговите проблеми се включват в пробни разигравания на играта му. Една от тях е Кърсти Аткинсън, която е страдала от сериозна изолация. 22-годишната жена не е имала приятели, тъй като е минала през доста лоши връзки и приятелства. Поради това просто си е стояла вкъщи – не е правела почти нищо, не е излизала навън и е нямала желание да промени това.

Кърсти описва играта на Браун като "много приятна и забавна" и изразява увереност, че тя може да помогне на хората в подобна на нейната ситуация. Допълва, че това е добър начин да срещнеш други млади хора, сблъскващи се с такива проблеми.

Творението на Браун е настолна ролева игра за малки групи. Жанрът е фентъзи. Играчите се срещат веднъж седмично в продължение на седмици или дори месеци, като подобряват социалните си умения по време на игра.

Не е нужно нещо специално освен лист хартия и химикалка, но екстрите могат да включват зарове и описания на характера на героите. Идеята е участниците да играят самите себе си, като печелят точки за постигането на определени цели.

Те могат да подобрят героите си и да получат допълнителни точки между игрите като приемат предизвикателства в реалния живот.

Това включва да изграждат самоувереността си като се осмеляват да публикуват в социалните мрежи, или да вършат неща, които отлагат от дълго време. Участниците трябва да докажат, че са изпълнили задачите и постигнали целите, както и да споделят подробности в специално създадена онлайн група.

Друг играч, 20-годишният Райдън Пайроса, е започнал играта с притеснението, че не знае правилата. Час по-късно той иска да знае кога групата би могла да играе отново. С широка усмивка казва, че в играта има нещо прекрасно.

Изводът – идеята на Браун за социализиране чрез настолната му игра изглежда работи.

Джордж Хардуик е консултант в Real Ideas Organisation, които работят с Браун откакто той е направил първите си стъпки за повторна интеграция в света. Той описва постигнатото от 24-годишния мъж като "огромна победа", тъй като чрез играта млади хора от двата пола общуват, усмихват се и се смеят.

За Хардуик да наблюдава как Браун за първи път ръководи групата в новата си игра е било силно емоционално изживяване.

"Били на практика е прекарал седем години по халат", казва консултантът и описва напредъка на геймъра като забележителен.

Обяснява, че Браун е премигнал от тежка форма на агорафобия до това да е домакин на игра, която помага на млади хора да изследват дарбите си, талантите си и начина, по който биха могли да ги споделят със света. Всичко това е доказателство за решимостта на младия мъж.

Браун вече работи на първата си кариерна позиция - специалист по работа с младежи. За него настолната игра е свързана с "изкупителната сила на общността". Обръща внимание на факта, че много хора, подобно на него преди година и половина, прекарват хиляди часове и играят игри, просто за да видят как героят им се развива.

"Но какво би станало, ако могат да видят развитието на самите себе си?", пита геймърът, преборил изолацията.

Най-четените