Дай да мръднем някъде на юг

Единственото ентъртеймънт правило, което спазвам, е това, че в неделя ранния следобяд пуша половин свитък джойнт и може като повечето по бара обикновено си поръчвам по две напитки едновременно - едната с алкохол, другата с кофеин (или предполагаемо наличие на витамин C).

Когато става дума да ходиш/стоиш да се повеселиш, най-много ме притесняват плановете: от ритуалното приготвяне със сменянето на няколко чифта дънки, до точния час за среща на някакво точно място с точните хора...

Нито един предначертан купон не може да бъде по-невероятен от спонтанното запиляване дори в не много подходяща посока (което нали би трябвало да различва играенето от поотегчаващата реалност).

Така вечерта мога да попадна и на някоя гаражна група, и в траш бункер в квартал "Изток", на пиянско литературно четене или на юбилей на списание, в някакво по-шик клубче, в някакво село... или просто в автобус.

Сега не става въпрос за автобус от градския транспорт, в който някакъв вечно пиян дядка с пластмасова чашка с ракия припява стариградско или санремо-хитче.

А за толкова луксозно и оборудвано с всички атрибути на партито превозно средство, в което да си пиеш авторския коктейл в движение, пътувайки до следващата точка на купона - и в което няма само боулинг да речем...

Но пък предполагам, че Сашо (или Шошката за приятели) - собственик и майстор на първия Party Bus, който срещнах по улиците на София - е пъхнал някое и друго тесте карти под примамливите кожени сепарета във возилото (доколото е удобно да не си изтървеш валето, докато бусът все пак внимава по дупките на столицата, преди да излезе на някоя магистрала).

И въпреки че магистралите ни, този често употребяван бойковизъм, не са кой знае колко много - парти проектът на 27-годишният Сашо си е доста похвално предизвикателство, което ни паркира по-близо до екстрите на западната поп култура.

Преди година това момче се залавя да направи такова нещо - по образ и подобие на изключително популярните в САЩ Party Bus, които е виждал докато е бил на бригада там - вдъхновен от "разговор на маса, докато се чудехме как да организираме рождения ден на приятелка... Искахме да пътуваме някъде, например до Пловдив, и да се съберем много хора в едно превозно средство...

Идеята на Сашо, който е завършил туризъм в НБУ, е свързана, разбира се с любимия му начин на забавление - пътуването. "Докато бях в САЩ, си направихме страшен трип с два вана с по 7 души в тях от Сан Франциско до Лас Вегас и после Гранд Каньон - продължи 8 дни..."

Като студент в Америка е поработил като бояджия на къщи, а тук се включва в бизнеса на баща си, с когото имат сервиз за коли, плюс колекционерска дейност - реставриране на ретро автомобили.

"Вече имаме шест готови", казва Сашо: "първия модел на Купър, Рено 16, Мерцедес 200..." Сред тези, които им предстои да завършат пък са Кадилак от 1948 (7-метров конвъртъбъл), Понтиак от 1948 и Мустанг от 1966, като за всички коли използват само оригинални части.

Разчитайки на опита си на реставратор на ретро автомобили, Сашо започва да прави по спомени и по снимка в интернет този попкултурен автобус, който човек може да си наеме за частно парти, тийм билдинг, бал, рожден ден, пътуване за концерт, видеоклип, сватба, предложение за брак... - всички тия официални поводи плюс курс до морето или докъдето и да е (екипът на театър "Мелпомена" вече го тества до Нова Загора и обратно).

"Първо се поинтересувах в интернет как вървят готовите бусове... Цифрите са ужасяващи. И освен това никой такъв бус няма генератор за 220 волта, както при моя", казва Сашо и добавя, че инсталацията му е отнела най-много ресурс, нерви и време.

Освен кожени сепарета с места за багаж под тях, разположени по дължината на прозорците, и с подлакътници, които имат места за доста голям брой чаши, в Party Bus има бар, 50-инчови плазмени телевизори за мултимедийна врява, огледален таван, адекватна за типа преходче светлина и тоалетно помещение, което не само че не е тип химически кенеф (има канализация), ами е с иноксов интериор, за да ти е интимно като вкъщи.

"Това, което се вижда обаче, е само 40% от цялата инвестиция", обяснява Сашо за интериора на първоначално 50-местния стандартен автобус, който е превърнал в пътуващо парти за 25 души.

Казва, че не е ползвал услугите на дизайнер, понеже "мобилният интериор няма нищо общо с вътрешния интериор - трябва да го направиш така, че да няма вероятност нещо да ти падне на главата, докато се движи..."

Party Bus освен това те спасява от ролята на този, който трябва да кара с махмурлийска, изкарана през прозореца глава, понеже си върви с шофьор с нужната категория.

Ако стомахът ти вече се свива при мисълта какви щуротии можеш да свършиш тук, значи трябва малко да регулираш увереността, с която казваш, че си видял всичко...

За повече подробности, можеш да се свържеш с Александър Каменов във Facebook.