London calling

Целта им е достойно представяне, стремежът - влизане във финалната петица, мечтата - победа и трофей. Лондон 2012 ги очаква. Не, този път не говорим за елитни спортисти, макар тези хора да имат опит в скоростните състезания и олимпийският дух да живее в сърцата им.

Става дума за създателите на късометражния филм Едуард с ръцете-ножици, шампионът в българското издание на конкурса на Jameson и списание Empire Done in 60 seconds.

Негови автори са режисьорът Росен Илиев и аниматорката Мелина-Елина Бондокова. Вицът в неочаквания край пък е измислен от сценаристката Лора Димитрова. Това е екипът, който ще си стегне багажа за Англия и в края на март ще участва в големия международен финал.

Дори на връщане в чантите им да не е плакетът на победителя, историята им е пак ще е по-щастлива от тази на екранния им герой.

И друг път сме споменавали за надпреварата в краткия жанр. Условието е да се направи римейк на познат филм в рамките на една минута. Изразните средства са въпрос на предпочитание. Анимацията е естественият избор за Росен и Мелина-Елина (не сме сигурни кое от двете й първи имена да предпочетем, затова ще ги изписваме заедно).

По-евтино е, по-бързо и по-хитро. За игрална версия ти трябва добра техника и когато я нямаш, по-добре е да се довериш на рисуваните картинки. Макар че се изисква да свършиш цялата работа вместо тях. Актьорът може да ти помогне с решение, реакция, идея, докато тук всичко е в твоите ръце. Ти си абсолютният господар.

„Да си режисьор на късометражен анимационен филм не е толкова сложно", твърди Росен, но ние, разбира се, не му вярваме напълно. Защото голямото срязавне и слепване са негова задача. В известен смисъл това е човекът с ръцете-ножици в екипа.

Не знаем какво точно си спомняте от оригиналния филм на Тим Бъртън (освен че Джони Деп беше блед и чорлав и умееше да изрязва превъзходно с особените си крайници).

Двамата автори също не помнят кой знае колко повече, но не е и необходимо. Никъде не се изисква да преразкажеш любимия си филм. Трикът е да пресъздадеш нещо характерно и в същото време кратко. Останалото не е от съществено значение. Ето защо Мелина-Елина дори нарочно не гледа първоизточника, след като приема избора на Росен. „Ако си го бях пуснала, това означаваше, че ще съм зависима от него. Искахме да бъде нещо различно и едновременно същото. Затова работих по спомени и емоция". Апропо - по същия критерий оценява и журито в Лондон.

Да не забравяме и ролята на звука. Двамата автори са особено доволни от дублажа. Той би могъл да съсипе продукта им, но и да го издигне на съвсем друго ниво. И макар звукът да е записван в професионално студио, бюджет нямат; нито продуценти. „Не върви да отидеш при съседката и да поискаш 200 лв., защото правиш филм", казва Мелина-Елина. Факт. Макар че ако съседката ти знае върху какво работиш и колко е важно това за теб, какво има да си ги стиска тия 200 лв?

Done in 60 seconds наистина е олимпийски конкурс, в който е важно участието, не задължително победата. Той е в България от миналата година и в първото му издание Росен и Мелина-Елина също изпращат филм. Римейкът им е на Красив ум, но въпреки качествата му не е отличен. Тази година не се надявали на чудо. Върхът на очакванията им бил специална награда за анимация, тъй като това е единственото рисувано предложение у нас.

И когато тази специална награда отива при игралния Том и Джери, единственото, което остава на двамата, е да си обещаят да участват и догодина. В крайна сметка нещата се променят. За около 60 секунди от филм, правен с талант и усърдие, но без дори една мъничка специална награда, Едуард с ръцете-ножици става големият победител на награждаването и ще представя страната ни на финала в Лондон. Кой знае, все пак няма да е лошо да оставят в багажа си местенце за плакета на победителя.

И разбира се, догодина очакваме новия римейк на двамата.

Новините

Най-четените