Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Без дворец, без скъпи коли, без превземки

И това ми било президент :)))
И това ми било президент :)))

Ако някой може да твърди, че е модел за подражание в период на строги икономии, това е Хосе Мухика, президентът на Уругвай, отказал се от президентския дворец за сметка на малка фермерска къща, дарява огромна част от заплатата си за социални проекти, лети с икономичен клас и кара стар Фоклсваген Бийтъл.

Но бившият партизанин е раздразнен от хората, които го наричат "най-бедния президент в света". И въпреки желанието му и другите хора да не живеят разточително, 78-годишният Мухика е бил в политиката достатъчно дълго, за да е наясно с глупостта на твърдението, че е универсален модел за подражание.

Робин Худ от "Тупамарос"

"Ако започна да моля хората да живеят по начина, по който аз живея, те ще ме убият", казва Мухика по време на интервю в малко, но удобно жилище с една спалня сред полета от хризантеми в околностите на Монтевидео.

Президентът е бивш член на партизанската група "Тупамарос", вдъхновена от идеите на кубинската революция, известна през 70-те години на XX век с множество банкови обири, отвличания и раздаване на откраднати пари и хранителни продукти на бедните в Уругвай. Прострелван е шест пъти от полицията и е прекарал 14 години във военен затвор, по-голямата част от които в суровите условия на единичната килия.

Откакто става президент на Уругвай обаче през 2010 г., Мухика е получава множество адмирации заради начина си на живот, заклеймяването на свръхпотреблението и прокарване на политики за еднополовите бракове, абортите и легализирането на марихуаната, които утвърждават Уругвай като най-социално либералната страна в Латинска Америка.

Хвалебствия валят отвсякъде - Мухика е единствения ляв лидер в света, спечелил си определенията "харизматичен" и "човек, на когото можеш да имаш доверие" от Daily Mail в статия, озаглавена: "Най-после политик, който НЕ мами с разходите си".

Но президентът, известен с прозвището си Пепе, твърди, че тези, които го смятат за беден, не могат да разберат истинския смисъл на богатството. "Аз не съм най-бедният президент. Най-бедният е този, който има нужда от много, за да живее", казва той. "Моят начин на живот е последица от раните ми. Аз съм син на моето минало. Имало е години, в които щях да бъда щастлив, ако просто имах матрак"

Съпругата му Лучия Тополански - ключов член на Конгреса, също е била президент на Уругвай.

Охранителите: двама гардове и трикрако куче

Приближавайки дома на първата двойка на Уругвай, единственият детайл от сигурността им са двама охранители, които стоят на пътя пред входа, и трикракото куче на Мухика - Мануела.

Мухика изглежка като съвсем обикновен човек. С всекидневни дрехи и износени обувки, фермерът с гъсти вежди прилича на Билбо Бегинс, който излиза от своята хралупа на хобит, за да се скара на натрапчив съсед.

По време на разговора ни той излъчва смесица от топлина, заядливост, идеализъм относно потенциала на човечеството и изтощение от модерния свят.

Гордее се с родината си - една от най-сигурните и некорумпирани страни в региона - и описва Уругвай като "остров на бежанци в свят на луди хора".

Страната има защо да се гордее със социалните си традиции. Правителството определя цените за продукти от първа необходимост като например мляко и предоставя безплатни компютри и образование за всяко дете. Енергийната и телекомуникационната индустрии са национализирани. При предшественика на Мухика Уругвай обяви борба за намаляване на тютюнопушенето.

Наскоро Уругвай прие най-пространния закон за регулация на марихуаната, който дава на държавата основна роля в легалното производство, дистрибуция и продажба на растението.

Тези действия събират овации и заедно с прогресивните политики за абортите и еднополовите бракове утвърждават имиджа на Уругвай като либерална страна. Но Мухика е също толкова не-склонен да се съгласи с тези етикети - подобно на клишето за "най-бедния президент".

"Моята страна не е особено отворена. Тези мерки са логични", казва той. "Решението за марихуаната не е, за да бъдем по-либерални. Ние искаме да отделим потребителите от нелегалните дилъри. Но освен това ще ограничим правото им да пушат, ако надвишават определени обеми на потребление. Като с алкохола е. Ако пиеш по бутилка уиски на ден, трябва да бъдеш третиран като болен човек".

Ограничени възможности

Възможностите на Уругвай да подобри обществото са ограничени според него от мощта на глобалния капитал.

"Аз съм просто отвратен... Ние сме в епоха, в която не можем да живеем, без да приемем логиката на пазара. Съвременната политика се изчерпва само до краткосрочен прагматизъм. Изоставихме религията и философията. Това, което ни остана, е да изпълняваме като автомати разпорежданията на пазара".

Президентът окуражава производството и използването на "зелената енергия", както и рециклирането в политиките си. На форум за устойчиво развитие на ООН в Рио +20 през юни м.г. той се обяви срещу "сляпата мания" да се гони растеж чрез повишаване на потреблението.

Но с икономика като тази на Уругвай със стабилен растеж от 3%, Мухика се съгласява, очевидно неохотно, че трябва да наложи материална експанзия.

"Аз съм президент. Аз се боря за повече работа и повече инвестиции, защото хората искат още и още. Опитвам се да разширя потреблението, но да намаля ненужното потребление... Аз съм срещу прахосването - на енергия, на ресурси или на време. Ние трябва да построим неща, които ще издържат на времето. Това е идеал, който може да бъде нереалистичен, защото живеем в период на натрупване".

Запитан къде е решението на този проблем, президентът признава, че няма отговори, но бившият марксист смята, че трябва да е политическо. "В момента можем да рециклираме почти всичко. Ако живеехме според нуждите си, като бъдем разумни, 7-те милиарда хора на планетата можеха да имат всичко, от което се нуждаят. Глобалната политика трябва да се движи в тази посока", казва Мухика.

Мухика и жена му говорят за срещите си с Че Гевара. Президентът смята, че може би е последният висш лидер, който се е срещал с Мао Цзедун. Той обаче изпитва смесени чувства относно скорошните бунтове и протести в Бразилия, Турция, Египет и другаде по света. "Светът винаги ще се нуждае от революция. Това не означава стрелба и насилие. Революцията е, когато променяш начина си на мислене. Конфуцианството и християнството също са били революционни".

Но Мухика е скептичен към демонстрациите, организирани в социални мрежи, които бързо се разпадат, преди да имат капацитета да сътворят нещо постоянно. "Протестиращите най-вероятно ще свършат, работейки за мултинационални компании и умирайки от модерни заболявания. Надявам се да не съм прав за това".

*Преводът е предоставен от наш читател.

   

Най-четените