Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Ако балетът е бил първата ми любов, то театърът е голямата"

Василена Винченцо: Имам много случаи от типа – умря ми още една мечта, защото се сбъдна Снимка: Фотограф: Станимира Шивачева
Василена Винченцо: Имам много случаи от типа – умря ми още една мечта, защото се сбъдна

Василена Винченцо не знае какво е сценична треска.

Актрисата, започнала пътя си към изкуствата с балет, усеща вълнението преди вдигането на завесата по-скоро като нетърпение да излезе пред публика. И това не бива да учудва никого, защото е свикнала да приема аплодисментите на зрителите от много малка.

Ако повечето артисти се тревожат от така наречените "бели петна", свързани със забравянето на част от текста на постановката, това също не е проблем за нея. Василена приема появата им за нещо нормално - определя театъра като "живо изкуство", където понякога неволните грешки не могат да бъдат избегнати напълно.

Най-големият страх на Василена се корени в чисто организационната част или по-точно в това да не забрави да отиде на представление, в което участва. Този страх всъщност е оправдан, тъй като спектаклите с нейно участие не са никак малко.

Снимка: “Женските изкуства за щастливо съпружество”, фотограф: Кети Трайкова

Може да я видите както в Народния театър, така и в голяма част от програмата на Театрална работилница Сфумато, където вече десет години е част от различни театрални проекти.

Някои от заглавията, в които играе сега, са "Кокошка", "Три високи жени", "Животът е прекрасен", "Самотни персонажи", "Приключенията на Иванка Курвоазие" и най-новата постановка "Женско изкуство за щастливо съпружество", където си партнира с певицата и актриса Миленита.

Опитът на Василена на театралната сцена не е никак малък, но тя обича да се шегува, че когато порасне голяма, иска да прилича на актрисите Мария Стефанова, Светлана Янчева и Снежина Петрова, на чиято артистична дарба искрено се възхищава.

А и не театралното изкуство е това, което първо се появява в живота ѝ.

Снимка: “Кокошка “ - ТР “Сфумато”

Балет, кино и голяма порция "Хъшове"

Още от малка Василена иска да стане балерина, затова и учи в Националното училище за танцово изкуство в София. През този период участва в много от спектаклите на Софийската опера и балет и се стреми упорито да сбъдне мечтата си.

Когато е на 15, животът ѝ поднася вълнуваща нова възможност. Тя се появява като закачливо намигване към бъдещата ѝ актьорска кариера, за която в този момент дори не подозира - избрана е да играе ролята на Йоана в детския сериен филм "Магна Аура - изгубеният град" на режисьора Ирина Попова.

По време на снимките има възможност да се запознае с някои от най-големите имена в театралното и филмовото ни изкуство, благодарение на които започва все по-често да ходи на театър.

Снимка: Фотограф: Георги Вачев

И точно там, в уюта на затъмнената зала и притихналата публика на Народния театър, Василена се влюбва в спектакъла "Хъшове", режисиран от Александър Морфов. Пиесата толкова я завладява, че ходи на всяко следващо нейно изиграване.

Постепенно се сближава с артистичния състав, а сбъдването на още една нейна мечта вече е на път. Не след дълго получава предложение от Морфов да участва в екранизацията на класиката по едноименния роман на Иван Вазов. Тогава се сприятелява с актьора, превърнал се в една от най-важните фигури в професионалния път на Василена - Чочо Попйорданов.

"Чочо, в чест на истината, е човекът, от когото е зависела една голяма част от житейския ми път и продължава да зависи", казва актрисата.

Това е така, защото той и Христо Мутафчиев я убеждават да се откаже от балетното изкуство и да се посвети на театъра. Разговорът протича в една от гримьорните на Народния театър, която впоследствие става на Василена - нещо, за което не си е позволявала дори и да мечтае.

Снимка: С Руси Чанев

НАТФИЗ и раждането на един нов път

В крайна сметка Винченцо решава да последва новата си мечта и да учи в НАТФИЗ. Взима последните две години от обучението си в Хореографското училище за една, тъй като Мутафчиев и Чочо Попйорданов настояват да бъде в класа на Стефан Данаилов. Въпреки трудностите успява и на 17 години е приета в академията.

На изпитите се случва така, че попада при други преподаватели - проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев, но не съжалява. Това описва като едно от най-хубавите неща, които са ѝ се случвали.

Снимка: “Три високи жени”, НТ “Иван Вазов”

"Понякога човек не знае какво да си пожелае и в този смисъл съм много благодарна, че точно те ме взеха да бъда тяхна ученичка, защото ме научиха на най-важните неща в живота", споделя със сантимент Василена.

Снимка: В "Полет над кукувиче гнездо", НТ "Иван Вазов"

Въпреки че започва да се занимава с новата си страст - театъра, актрисата признава, че в началото балетното изкуство и танцовата зала ѝ липсват. "Трудно ми беше без балета, без да ме болят краката", казва тя. Благодарение на дисциплината и отговорността обаче, които са неизменна част от балетното изкуство, Василена успява да навлезе бързо в нелеките театрални задачи.

При нея преходът между двете изкуства става плавен и някак всичко се случва от самосебе си. Естествено, от време на време се появява криволичещото съмнение дали е направила правилния избор. Но изводите, които си прави, сочат, че е поела по правилния път.

"Балетът не е за всеки. Човек трябва да е много внимателен как седи в изкуството, защото при него не може да има компромис. В живота ни е нужен, но в изкуството няма как - то си отмъщава", казва Винченцо.

Снимка: “Одисей”, ДТ Пловдив

Театър, театър и пак театър, а от време на време руска литература

Вместо на сцената на учебния театър на НАТФИЗ, Василена получава малка, но ключова роля на проститутка в спектакъла "Полет на кукувиче гнездо" на Александър Морфов. Това е и първото ѝ излизане на театрална сцена и до днес си спомня за него с голяма емоция.

"Мечтите ми ходеха живи по сцената", казва актрисата с нескрито вълнение.

Една от пиесите, които обаче я докосват силно, е "Три високи жени" на режисьора Стефан Спасов и то не за друго, а защото има възможността да излезе на една сцена с актрисата Мария Стефанова, която по думите на Василена връща вярата ѝ в хората "по съвършено неочакван начин". Представлението е и повод от тази година да бъде назначена като щатен артист в Народния театър.

"Умря още една мечта, защото се сбъдна", казва с усмивка Винченцо.

Освен театъра, който се превръща в най-голямата любов на живота ѝ, актрисата има още една страст - руският език и култура.

Това я кара да запише Руска литература, култура и художествен превод в Софийския университет. Езикът проговаря сама и както тя казва, без да иска. Още в тинейджърска възраст ѝ попадат военни песни на руската група "Любе", а години по-късно вече е на прага да се дипломира като отличник.

Винченцо обаче ясно заявява, че културните ѝ пристрастия по никакъв начин не кореспондират с политическите ѝ възгледи - двете понятия стоят строго разделени едно от друго. Познанията ѝ по руски обаче позволяват да бъде полезна в преводите на част от съдържанието на спектакъла "Кокошка", създаден по текстове на Антон Чехов и Николай Коляда.

"Тази роля се раждаше на ход, защото това не е написана пиеса, която да прочетеш и да кажеш харесва ми или не. Тя е сглобена от мен и режисьорката Ана Батева. Взехме много от текстовете на Коляда и аз преведох голяма част от тях, защото знаехме, че искаме темата на новото ни представление да се занимава с театъра и с лошия смисъл на свободата в него", разказва Василена.

Не крие радостта си от факта, че същата тази пиеса се играе вече трети сезон в Театрална работилница Сфумато.

Но сега я очаква още едно вълнуващо предизвикателство, което я връща със страшна сила в танцовата зала. През ноември започва репетиции по нов танцов проект на танцьора и хореограф на балет "Арабеск" Филип Миланов, чиято премиера се очаква да бъде на 14 февруари 2021 г.

"Предстои ми едно тежко влизане във форма", казва Василена с въздишка, тъй като не е танцувала цели 12 години. Въпреки това е приятно развълнувана, защото нещо все ѝ е подсказвало, че онзи момент, в който решава да прекъсне с балета, няма да е краят на танцовата ѝ кариера.

Но театърът остава основен фокус и сцената отново ще я приюти с ролята в "Три високи жени" на 15 декември в Народния театър.

"Ако балетът е бил първата ми любов, то театърът е голямата", както казва сама. Нещото, което осмисля истински съществуването ѝ.

Най-четените