Летовници от всички страни, съединявайте се

Главната улица на един град е сцената, от която учиш всичко за манталитета на хората, живеещи в него. Плажът пък е гримьорната, където - разсъблечени, отпуснати и автентични - се разхождат различните интернационални характери.

Достатъчно е да посветите един от ваканционните си дни на наблюдение на плажната и туристическа общественост, за да си дадете сметка, че по време на лятната ваканция битът и душевността на всяка отделна нация изпъкват като под лупа.

Личните ми наблюдения върху международния туристически човекопоток датират от няколко години, затова и имам претенцията за известна достоверност и изчерпателност. С най-топли летни чувства, без грам националистически хейт и в името на международната народопсихология, предоставям на вас и световната наука субективните си, неподредени и абсолютно неподправени изводи относно летуването и почивката на различните нации.

В моето непредставително изследване влизат ограничен брой националности, ваканцуващи предимно из средиземноморските курорти, които нито доброволно, нито насила станаха част от него. Просто така и не разбраха, че ги наблюдавам.

Британски морски колонии

Поданиците на Нейно британско величeство са особен вид туристи. Те нямат нужда да променят изцяло обичайната си островна среда, затова и където и да отидат, си я търсят. Първото нещо, което англичанинът ще направи, когато пристигне на мястото за ваканцията си, е да разбере къде се намира английският пъб.

Ако той му хареса, ще прекара там абсолютно всяка вечер от отпуската си, пиейки все едно и също - поне десетина джин-тоника и много бира за мъжете и шампанско, кава, просеко, бейлис за жените. А, да, бира и за тях. Ако английските кръчми са няколко, верният на короната британец ще ги обиколи всичките и в случай, че не го разочароват цените, обслужването или обичайните посетители, ще гледа да си ги посещава редовно, всеки ден една след друга.

Подкрепата на английския дух е важна задача за всеки джентълмен, затова където и да отиде, той винаги ще предпочете ресторанта, в който се сервира фиш енд чипс. Англичанинът е наясно, че родният му език се говори навсякъде, затова и не си прави труда да учи местния. Напиването до козирката и почерняването до смяна на расовите белези са двете основни цели на битанския турист. През деня той, съпругата му и децата им са локализирани на плажа под директното слънце, докато не придобият болезнено червен оттенък. Вечер са в пъба, където най-често се срещат с... другите англичани. Британецът има нужда да си създаде своя малка Великобритания на всяко място, което временно обитава, така че местните обичаи, храна и напитки не го интересуват особено.

За разлика от нас, българите, англичаните (не и шотландците или уелсците) обичат организирани забавления. Ходят на сафари с джипове, водна аеробика, яздене на коне по плажа, скачане с парашути, обяздване на панаирджийски бикове и всичко, що може да им донесе съвместни, британски емоции.

Френски плажен финес

Британците и французите си имат историческа вражда и не се обичат особено много. Това ще да е една от причините по средиземноморските курорти да има превес на едните или на другите в съответствие с някакви исторически дадености или пазарен дял на определени туристически агенции.

На острова, където пребивавам в момента, си има предпочитани от французите курорти, където британците са пренебрежимо малко, както и обратното - цели английски колонии, населяващи ваканционни селища, където ряко ще чуеш френска реч.

Французите ходят на плаж така, сякаш някой ще ги снима за списание. Разпъват се палатки и сенници в един тон, нахвърлят се дребни плажни мебели, хладилни чанти и постелки в същата гама, а от вече готовия бивак до края на деня се носят все френски неща - френска музика, френска реч (изненадващо шумна!), френско вино, френска козметика.

Разбира се, има си и французи селяци. Единственото нещо, по което можеш да ги отличиш от българските такива, е езикът и превеса на сините очи и светлите кожи. Иначе говорим за едно и също - гигантски надуваеми акули, крокодили и кресла, завземащи поне двайсет квадрата от плажната ивица, миниколонки с надута музика, шумно скачане в морето с изплискване на вода, обилно ядене с мляскане и акустично смукане на сочни плодове почти през целия ден. Французите принципно обичат да се оплакват, така че в хотелските среди си ги знаят като истински мърморковци.

Един приятел, мениджър в хотел, ми призна, че почти няма френски туристи, които поне веднъж по време на престоя си да не искат да си сменят стаята в хотела, да не настояват да им се подмени климатика/телевизора/чаршафите/стола на терасата или пък да не изискват компенсация, заради силното слънце, облачното време, мирисът на барбекю надвечер, комарите или ранното пеене на птиците навън.

Немска ваканционна педантичност

Пусни германец във ваканция и ще установиш за пореден път, че тази нация заслужено е икономически локомотив на Европа. Платил ли е за нещо германецът, той ще го ползва до дупка.

Ол инклузив хотелите знаят какво имам предвид - закуска, обед и вечеря не са просто моменти за хранене - за немците те са стратегически цели за установяване на присъствие и придобиване на влияние в курортната общност. Гладни или не, немските семейства се хранят обилно, пробват от всичко и никога не оставят пълни чиниите си.

След като е на морска почивка, германецът ще използва морето дори и то да е бурно, студено и пълно с водорасли. Дъжд да вали или вятър да духа - това не може да го спре да ходи на плаж, да плува или да копае замък на брега. Понеже немецът е работлив човек, това с правенето на пясъчни замъци му е любима лятна активност.

Слънчевото изгаряне също не може да го стресне - той и домочадието му ще се къпе с мокра фанелка, шапка и панталони в морето, но няма да остане и минута в стаята през деня! За разлика от французите и британците, немците обичат спорта и го практикуват и на морето, така че тичащите по плажа сутрин най-често са именно представителите на тази нация.

Те почиват с определен бюджет, който за нищо на света няма да нарушат. Така че, ако немец е решил, че няма да похарчи и стотинка за сувенир рак, снимка с папагал на рамо, рикша или сапунени мехури, и Господ не може да го разубеди.

„Най-ужасният клиент е немец с гривничка на „пълна ясла" - казва ми един созополски сервитьор - тоя си поръчва бира и я пие три часа!" Да поясня, че „пълна ясла" е сервитьорски сленг за „ол инклузив".

Руски курортен стандарт

Руснаците туристи биват два вида: богати и бедни.

Богатите ще ги видите из Лазурния бряг, където се разхождат в дрехи, току що свалени от витрините на най-скъпите бутици, карат коли за по шест цифрени суми и се хранят достолепно в най-изисканите и емблематични с лукса си ресторанти.

Те са любими клиенти на таксиметровите шофьори, защото обикновено богатият руснак наема една кола за цяла нощ, натъпква я с пиене и тръгва с нея да съпровожда гаджето си по известните дискотеки. Докато тя се забавлява с приятелки, той кротко си пие в таксито и я чака. На сутринта, порядъчно пиян, я прибира в хотела, дава трицифрена сума на шофьора и отива да спи.

По-бедните руски летуващи ще срещнете у нас, където вече всъщност си е у тях, тъй като и без друго българите са на море в Гърция.

Черноморието ни от няколко години е руска територия, затова и там се говори предимно руски, има руски стоки и магазини, на ръководни туристически позиции работят руснаци, а българите сме техен обслужващ персонал, какъвто исторически винаги сме им били.

Руските туристи у нас обичат да го играят господарски, затова присъствието им навсякъде е шумно. Малко по-заможните водят със себе си българска детегледачка, която, освен на руски, говори на детето им и на френски или английски, понеже най-вероятно е поне пенсионирана университетска преподавателка.

Руският турист в България се държи по-свойски от руския турист в Испания например. Това е така, защото у нас по нищо не личи, че не е у тях - купил си е „домик", паркирал си е в подземния гараж „машината", яде си „мороженное" и „пельмени" в „ресторан" на „комплекс", че и руска телевизия си гледа.

Затова и българският руски турист често се дразни от наличието на българи в плажната му територия. Преди две лета на плажа в комплекс „Оазис" край Лозенец една руска мамашка с тигров бански и коса на ролки под басмена кърпа ми обясни, че не мога да си наема нито един от свободните чадъри наоколо, тъй като са предназначени за „русские гражданы". Понеже не уважих претенцията й, до залез слънце ме тормозеше с руско радио, шумен смях и неконтролируеми крясъци по нейния Вовик (момче на около шест години с енергия на ветеран от войната).

В личното ми изследване за идентичността на чуждестранния летовник под наблюдение са още италианците (много шумни, но добре харчещи хора, които обичат да изследват мястото, на което почиват), американците (готови на всичко, което един туристически гид им обещава), испанците (съвременните хипари, за които няма нито време за почивка, нито обособено място за тоалетна, нито храна, различна от тапаси, които се ядат навсякъде) и скандинавците (най-дисциплинираните туристи, но само до момента на първата водка).

А българина... българина си го познаваме веднага по няколко неща - той единствен крещи по децата си („Александре, олигофрен такъв, казАх ли да не влизаш във водата преди да си си изял филията?!"), праща жена си за бира, докато съсредоточено играе карти, чете жълта преса или сластно опипва татуирания задник на приятелката си със също така татуираната си десница. Българщинка, какво да я правиш.