1 Август, 20.00ч.
Тази вечер тръгваме на къмпинг. Адски се вълнувам, защото с клуба по скално катерене с прости гуменки за първи път ще ходим заедно на море. И то няма да е някакво лежане по плажовете, напиване и дрънкане на китари край огньове, ами ще е почивка с мисия - ще почистим скалите около плажовете край Созопол.
Тръгваме вечерта, защото магистралата няма да е толкова натоварена и ще намалим вредните емисии на изгорели газове в атмосферата. Пътуваме шест човека в една кола, за да не взимаме две - всички останали са също така, даже в един трабант се канят да пътуват седем души.
В нашата кола отзад ще сме четирима, обаче идеално се побираме, защото общо сме има-няма сто и двайсет килограма. Трима сме вегани, а четвъртият е вегетарианец, ама от два месеца е на лечебен глад по една индийска система и вече почти нищо не усеща - нито жажда, нито глад, нито човешко присъствие.
Даже мисля, че няма и да разбере, че сме тръгнали за морето, защото вече е в почти пълна нирвана. Разбрали сме се всеки да си вземе малко багаж, така че моят се побира в найлонова торба за пазар. Обаче аз не ползвам такива торби, освен ако не са рециклируеми.
Куфари и чанти от кожа също не ползвам, защото не мога да понеса да тъпча дрехите си на живо същество в останките от някое умряло. Ние сме равни на тая земя все пак! Затова опаковах нещата си в едно от по-старите си сарита от първото ми ходене в Индия.
И останалите така щели да направят, само една приятелка каза, че ще ползва кашона от микровълновата си печка - идеален бил по размери, а е и био, пък и тя още не е ходила в Индия и затова си няма сари.
2 Август, 02.10ч.
От два часа пътуваме. Кара ни един приятел, който от една година е йога инструктор. Това много ни помогна, защото шофира в поза Сукхасана (със скръстени в седеж крака) и така пред педалите успяхме да наредим още багаж.
Проблем е единствено, че в тая поза трябва да държи ръцете си в една определена мудра и няма как да хване волана, ама колегата до него му помага - той стои само в лотос и ръцете му са свободни.
Пак поради тая причина караме само на трета скорост (застопорихме едни гуменки на педала за газта още на караулката около "Църна маца") и е малко бавно, но пък така можем да медитираме по-добре. Тоя приятел, дето гладува по индийска система, е в период и на пълно мълчание и ежечасно ядене на суров чесън.
Малкото неудобство е само в това, че прави дихателни упражнения на всеки петнайсет минути, според които целият поет въздух трябва да се издиша шумно и докрай. Но пък... след третия път се свиква, освен това телесното не е важно и ние не му робуваме.
2 Август, 6.02 сутринта
Слава на Кришна, успяхме да пристигнем точно за изгрева на слънцето! До къмпинга има още двайсетина километра, но решихме да посрещнем новия ден на плажа, затова спряхме набързо до един ризорт край Созопол.
Отначало охраната не искаше да ни пуска, обаче като видяха как изнасяме гладуващия приятел, решиха, че да види морето е предсмъртното му желание и ни разрешиха да погледаме изгрева за пет минути. Намърдахме се между чадърите и шезлонгите и си направихме базисния йогистки комплекс.
После трябваше да се изнесем, защото почиващите започнаха един по един да излизат на джогинг, стречинг и Пилатес и отвратителните им индустриални миризми на шампоани, дезодоранти, лосиони и парфюми ни заляха.
2 Август, 19 ч.
Е, голям кеф е да си сред природата! Разпънахме палатките на най-предна линия, така че стъпалата ни почти се мокрят от вълничките. Тия около нас се развикаха, че сме нямали право да им закриваме достъпа до водата, защото те си били платили още миналото лято за точно тия места, ама ние им обяснихме, че всички сме деца на природата и парите нямат значение.
Не мисля, че ни разбраха, но три часа по-късно полека се дръпнаха още назад и около нас пространството се отвори значително
Общо сме петнайсет човека, всичките сме от клуба за скално катерене с прости гуменки и сме си близки, така че се побираме в три палатки - две хималайки и едно тройно иглу. Имаме място и за лагерен огън, където ще печем сладка царевица, брюкселско зеле, броколи и артишок и изобщо всякакви традиционни наши зеленчуци, които растат през сезона и които не са пръскани с пестициди.
За първия огън тая вечер решихме да прочистим гората наоколо от опадали клони, но понеже нямаше такива, счупихме незначително количество от няколко дървета. То в природата е казано, че когато става дума за оцеляване, може. В момента точно сме насядали около огъня и правим план за мисията по почистването на скалите от отпадъци, която започва утре.
Понеже не ползваме хартия по никакъв повод, защото така спасяваме дървета от изсичане, си разпределяме кой какво да помни. Аз тайно си записвам тук в моя дневник (който е от рециклирана трета ръка бамбукова хартия!), че отговарям за намирането на разлагащи се чували за боклук.
Пак защото щадим горските масиви от унищожение, не четем книги, но обичаме да пеем песни. Точно сега запяваме "Високи сини планини" в малко инди стил.
Добре, че едно момиче от нашите си е взела читра вината (това е един страхотен традиционен индийски музикален инструмент със струни, който прилича на полегнала китара кухарка), та с нея става направо страхотно. След малко ще пробваме и химна.
3 Август, 5 ч.
Не знам какво сме яли снощи, но половината имаме проблеми със стомасите. Може би не сме опекли достатъчно блюкселското зеле или джинджъра в лимонадата е бил от семена на "Монсанто". Хем тая в биомагазина в Поморие ни увери, че е домашен, гледала го по старобългарска техника, която знаела от пра-пра баба си.
Ама то може и така да е - просто ние, щем не щем, сме се нагълтали с вредния въздух, който на талази идва от бургаското пристанище и ето ти го - организмите ни реагират на чистата храна с позиви за очистване.
3 Август, 21 ч.
Стомасите ни се оправиха. Започнахме да ядем и ние чесън на всеки час и като естествен антибиотик той преустанови всичко. Междувременно свободният периметър около нас се разшири и вече никой не влиза в морето откъм нашата страна.
Това е чудесно, защото така можем и напълно да се слеем с природата, като сме абсолютно голи. Аз все пак реших да се изкъпя точно днес, защото е новолуние и цикълът на живота трябва да започне начисто. Нося си един биошампоан от София, който си купих преди четири години и още шишето ми е една трета пълно.
Изкъпах се в морето, усещането е страхотно!
Само по едно време една вълничка ми отнесе биошампоана, а опаковката му е пластмасова, ама... понякога и ние, децата на природата, грешим. И тя, като любяща майка, ни връща грешката, за да я поправим, така че сигурно тия дни ще видя шишенцето някъде да се клатушка из околните скали и ще си го прибера.
На мисия не отидохме, защото половината от хората бяха забравили задачите си, а и с тия стомаси...
8 Август, по някое време
От седмица сме тук и е невероятно. Сутрин ставаме рано, за да посрещнем новия ден с дълбоки вдишвания и издишвания. Пием чай от глог и пасифлора. Закусваме с обелки от моркови, набрани по залез слънце. После взаимно се мажем с био масло от кокосови орехи, за да не изгорим.
Вечер все така си правим огън. Вярно, наложи се да отсечем четири-пет дървета, но те така или иначе все някога щяха да умрат от замърсения въздух наоколо, така че сме ги спасили от мъките. Един от нашите, дето е и суровоядец, приготвя всяка вечер едно страхотно блюдо от някакви натурални гъби, див чесън, див лук и листа от глухарчета.
И понеже тази храна е свещен дар от земните недра и активира напълно равномерно всички чакри, всички дружно започваме да се смеем. Това, както каза нашият шофьор, дето ни докара от София до морето в поза Сукхасана, било истинска йога на смеха, която той също щял да преподава от есента.
Та догодина не само, че ще ни кара дотук, без да докосне волана и педалите, но и щял да се смее през целия път. То и сега голям смях пада, после всички спим наистина като къпани. Понеже така и така сме голи постоянно, решихме, че като братя и сестри можем да си съберем дрехите на едно място и да ги ползваме общо, когато е необходимо.
Много е удобно - който ще ходи до павилиона за бир...ъъъ, за... лимони, просто вдига първата фланела от купчината и я навлича. То повече и не е необходимо, защото естественото ни човешко окосмение добре прикрива останалото.
Толкова добре, че даже вчера, като беше мой ред да отида до павилиона за бир.. за лимони, де, продавачката ми каза, че ако си обръсна мустаците, ще заприличам на момиче, толкова съм била НЕЖЕН... Забравих само да кажа, че още не сме отишли да чистим скалите, защото то с тия гъби...
10 Август, незнайно кога
Утре ще си ходим. Решихме, че ще проведем мисията по почистване на скалите догодина, защото тогава тъкмо ще са се събрали още боклуци от консуматорите и ще ги подберем накуп. Иначе причините да си тръгнем седмица по-рано са две.
Първата е, че още в първите дни си купихме някакви страхотни пликове от пръст, направени по супер нова технология (и заради това ужасно скъпи), които се разлагат в студена вода. В тях си подредихме храната, чай и гъбите и ги окачихме на въже между палатките.
Да, ама снощи заваля проливен дъжд, а ние с тия гъби много се смяхме и не се сетихме да приберем пликовете, че да не се разпаднат и така тая сутрин цялата ни храна е в морето. То хайде, без храната както и да е, ама и гъбите заминаха...
И втората причина е, че оня приятел, дето е гладува по индийска система, изчезна някъде. Два дни вече го търсим и никакъв го няма. Пък и нали е в период на пълно мълчание, дори и да го викаме по име, не може да ни се обади. Много сме притеснени, защото и главите чесън не си е взел, което значи, че може да се е случило и най-лошото...
11 Август, нечовешки рано
Намерихме го. Адски сме разочаровани. Онова момиче с чинта вината го видяла в съседния къмпинг на барчето. Бил си поръчал двоен чийзбургер с дебел шницел от говеждо месо и в пълна нирвана си го ядял.
Тя му припомнила основните аюрведа закони, после картинно му разказала как е бил на път да отдели душата от тялото в едно съвършено сомати, а накрая, понеже не реагирал на нищо, направо му теглила една с****а.
Той обаче отново нищо не казал - нали е в период на пълно мълчание. Изял си бургера и демонстративно си поръчал една мастика. Така момичето се върна разплакана при нас и дружно решихме да сие тръгнем без него.
Тъкмо ще има повече място в колата. Решихме и палатките да оставим. Така или иначе всичко е относително и в природата нищо не се губи, много вероятно е да си ги намерим на същото място догодина. Ако морето реши да ги вземе, ще ги намерим, докато чистим скалите наоколо.
Догодина.
