Виждала съм мъже, които, веднъж попаднали на пазар за коли втора ръка, започват да се държат като в "Дисниленд". С олигавени от щастие лица те обикалят сред тоновете железа, тропат по капаците на автомобилните експонати и цъкат с език така, че и в Северна Македония ги чуват.
Добрата новина е, че не съм мъж и нямам склонност към подобно безразсъдно поведение.
Лошата е, че си търся кола. И се налага да обикалям в търсене на автомобил втора ръка, за да слушам нагли лъжи като:
Перфектна е за годините си
Нещастната количка пред мен сигурно някога е била с гладки прави линии и червена боя като на захаросана ябълка. Сега прилича на реквизит от снимачната площадка на филм за Годзила, от ония, в които чудовището потрошава половината град.
Боята пък е в небесно кафяв цвят, който създава алюзия за... абе, ясно е за какво.
Мисля си, че ако тъгата имаше нужда от илюстрация, то този автомобил щеше да е идеален за целта.
Въпреки това чичо търговец ме убеждава, че колата е идеална за годините си, най-вероятно между 30 и 40 по първоначална дамска преценка. Става ми още по-тъжно и скапано, защото това е като да кажеш за една жена, че има хубава душа.
Швейцарка е!
Произнесено с тон, който не търпи възражения. А ако има възражения, те ще бъдат отстранявани с гаечен ключ в главата. Даже и с женския си мозък бързо схващам, че "Швейцарка е!" е новото "Карана е от немска баба само до магазина".
Това е древно автомобилно заклинание за безсмъртие, което обезврежда осемнадесетте собственици, които колата е сменила, леката катастрофа, оставила палав белег на лявата задна врата, и течът на масло, образувал поетична локвичка под швейцарката.
Уви, проклятието не е сто процента ефикасно, а швейцарските пътища, колкото и да са изрядни, не са гаранция за качество. Ще ме извинявате, чичо-продавач, но не говорим за Rolex, а за 20-годишен дизел, който, веднъж запален, звучи като парахода "Радецки".
Има почти колекционерска стойност
Ще падна възнак ей тука, в калта под предния мост.
Как не предположих, че точно тук, във вечните ламаринени полета на "Горубляне", ще искат да ми продадат автомобил, достоен за Джеймс Бонд. Е, не е Aston Martin, но пък продавачът заявява, че британските коли са буржоазен предразсъдък.
Колекционерската стойност също така не успява да ме разсее от факта, че ауспухът бълва сажди и най-вероятно с колекционерския автомобил, ако се навия да го взема, ще ми е забранено да влизам в София.
Еко категория минус безкрайност...
