Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

За европейското крайно дясно Сърбия е по-ценна като символ, отколкото като членове

Защо се провали сръбската "Генерация идентичност" Снимка: Generacija Identiteta
Защо се провали сръбската "Генерация идентичност"
За европейското крайно дясно Сърбия е по-ценна като символ, отколкото като членове Снимка: Generacija Identiteta
За европейското крайно дясно Сърбия е по-ценна като символ, отколкото като членове Снимка: Generacija Identiteta

През 2014 г. Александър Воркапич, 29-годишен графичен дизайнер от Сърбия, за първи път се среща с членове на крайнодясното идентаристкото движение в Лион, докато кара висшето си образование във Франция.

Те му обясняват, че някои техни съмишленици активисти в Сърбия искат да отворят местен клон на Generation Identity ("Генерация идентичност") - глобалното крайнодясно младежко движение, родено във Франция, и сега движеща сила зад популисткото, крайнодясно възраждане в Европа.

И все пак от френското движение се страхуват сърбите да не се окажат неонацисти или скинари, затова молят Воркапич да ги провери. Той самият също е приеман за "съмишленик", а впоследствие е член и на организирания сръбски клон на движението.

Така че когато на следващата година завършва следването си и се прибира обратно в Сърбия, той се вижда с посочените му хора.

"Срещнах се с тези момчета. Те бяха студенти, а не нацисти или фашисти. Просто млади патриоти, които искаха да се включат на европейската политическа сцена", коментира Воркапич пред Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN).

В рамките на две години след това се ражда и сръбският клон на "Генерация идентичност". Сърцевината му се състои от недоволни млади членове на сръбската Радикална партия на осъдения за престъпления във войните след разпада на Югославия през 90-те Воислав Шешел, станал известен с войнствената си и ултранационалистическа реторика.

За някои от тези сръбски младежи френското движение за идентичност представлява шанс да се ребрандират от агресивни крайни националисти в част от едно паневропейско движение от добре поддържани милениали с интелигентна реторика, макар и със старите идеи.

Идентаристкото движение на практика продава преопакован расизъм, превърнат в концепция за "етноплурализъм" от земя и кръв, в която има корени Европейското ново дясно от 60-те. За тях не расата и генетиката са определящи, в никакъв случай. Те базират идеите си върху разликите в културата и идентичността на различните народи и това колко неправилно е те да се смесват (освен ако чужденците не приемат изцяло културата на домакините си).

Създаването на сръбски клон на идентаристкото движение има особено значение. Все пак в изградената вътрешна митология на крайното дясно в глобален план Сърбия и Балканите като цяло играят важна роля - както покрай края на Османската империя, така и покрай войните след разпада на Югославия.

Според наративите, които се предават в крайното дясно, отцепването на Босна и Херцеговина, а след това и на Косово като отделни държави се разглежда като "ислямска колонизация" на "християнска земя" - нещо, което според тях се случва отново в Европа от 2015 г. насам покрай притока на мюсюлмански мигранти и бежанци от Близкия изток и Северна Африка.

И все пак към средата на 2018 г. сръбският клон се разпада. Причините за неговия провал са много и разнообразни, но въпреки това експериментът хвърли светлина върху променящия се характер на крайнодясната политика на Балканите и в Европа. Сърбия се оказа по-ценна като пропаганден инструмент за западните крайнодесни движения, отколкото като действителен етап за разрастване на "Генерация идентичност".

Много преди основаването на сръбския клон на движението младите десни на Европа гледат към Сърбия като място за вдъхновение на идеологията си. Отцепването на Косово, станало с благословията на Запада и на голяма част от европейските държави, се приема като кулминацията на "десетилетия на мюсюлманска колонизация на сръбски земи от албанци".

За крайнодесните идеята за "сблъсъка между кръста и полумесеца" намира своята реализация именно в Косово. Този пример е представен като потенциалното бъдеще за цяла Европа - земите се отнемат от християните и се дават на дошлите мюсюлмани, които на свой ред ще се опитат да ги прочистят от друговерци.

"Сърбия е много добро място за насърчаване на антиевропейските настроения, защото е лесно да се каже: "Вижте какво направи ЕС със Сърбия! ЕС се съюзява с мюсюлманите! Косово има символично значение за сърбите и благодарение на сръбската християнска идентичност и албанската предимно мюсюлманска идентичност, това е перфектният случай и за крайно десните европейци", коментира сръбският социолог Йово Бакич.

Около 2004 г. първите идентаристки организации се обръщат към Косово като към стълб на идеологията си. През 2004 г. там албански мафиоти нападат сръбски анклави, убивайки 19 души и носейки след себе си разрушения - десетки изгорени православни църкви и стотици запалени домове на сърби.

Заради случая се заражда и Solidarité Kosovo - "Солидарност с Косово" -  френска асоциация, която предоставя хуманитарна помощ на етническите сърби в Косово, които са малцинство в региона, доминиран главно от албанци.

Основател на тази организация е Арно Гуйон - просръбски крайнодесен активист от Франция с почетно сръбско гражданство, който няколко години преди това е приел православната вяра. В организацията му помага и Никола Миркович, френско-сръбски крайнодесен активист.

Миркович е особено активен в пропагандирането на "ислямската заплаха" в Европа, пречупвайки я през косовския въпрос. Самият той многократно лансира опорните точки за "откраднатата" от косовските мюсюлмани "сръбска земя".

Както Миркович, така и Гуйон твърдят, че Solidarité Kosovo е строго хуманитарна организация, но корените й са дълбоко свързани с идентаристкото движение.

По времето, когато основава Solidarité Kosovo, Гуйон е съвсем прясно поел ръководството на гренобълския клон на Juenesses Identitaires - уличното движение и предшественик на "Генерация идентичност".

Междувременно Solidarité Kosovo организира редица събития, на които представя свидетелства за страданията на сърбите в Косово и събира средства, за да ги подпомогне. С тези събития обаче от организацията вкарват в действие концепцията на новото дясно за активния сблъсък между мюсюлмани и християни.

Някои наблюдатели на крайнодесните тенденции в Европа обаче виждат в Solidarité Косово и неговото ръководство концепцията за крайнодясната „метаполитика“ в действие, дългосрочна стратегия за осъществяване на политическата промяна в общественото мнение и в цялостната култура.

Според тях движението за идентичност използва различни странични каузи, често с подобен хуманитарен профил, за да проповядва собствената си идеология. По този начин то запазва един умерен, дори човешки профил, разграничавайки се от старите концепции за крайното дясно, свързани с неонацизма.

"Запазена марка на движението е създаването на благотворителни групи, чиято водеща цел е да се засили тяхната пропаганда", казва Саймън Мърдок, изследовател с британската антифашистка група за политически действия Hope Not Hate.

В проучване от 2018 г., озаглавено "Миграционната криза и крайно десните мрежи в Европа: Казусът на Сърбия", Марина Лазетич, изследовател на екстремистките движения, пише:

"Радикалните крайнодесни движения, прикрити като хуманитарни и правозащитни организации, помагащи на сърбите в Косово, започнаха да се размножават, а националисти от цяла Европа започнаха да пристигат в Сърбия, за да подкрепят една от малкото крепости на бялата европейска цивилизация в съпротива срещу мюсюлманите и западните агресори. Ако ЕС не успее да предприеме действия и да направи европейската интеграция по-привлекателна за сърбите, възходът на радикални движения в региона може да представлява сериозна заплаха за сигурността".

Така според изследователите на европейското крайно дясно още преди Воркапич и компания да създадат официалния сръбски клон на "Генерация идентичност", идентаристкото движение има своите интереси в Сърбия като част от своя наратив за борбата с исляма. И този наратив реално се оказва по-издръжлив от самата сръбска организация на движението.

Любопитен момент покрай сръбския клон на "Генерация идентичност", за който Воркапич помага при създаването, е, че до голяма степен членовете й имат тесни връзки със Сръбска радикална партия (СРС) на Войслав Шешел.

Според Воркапич ако е имало членове на СРС в "Генерация идентичност", те са прекратили партийната си дейност след присъединяването към движението.

Според критици на партията обаче сръбската "Генерация идентичност" е само опит за ребрандиране на СРС и отърваване от негативния, крайно радикален имидж, който тя натрупва през 90-те като коалиционен партньор на Слободан Милошевич.

Идентаристкото движение в Европа отдавна отхвърля етикета "екстремистки" и поддържа дистанция от всякакви организации с по-радикални и екстремистки виждания. Това, до известна степен е и една от причините за последвалото разделение между центъра на движението и сръбския му клон.

За двете си години на съществуване, сръбската група се среща по апартаменти и барове при липсата на действителен офис. Нейните лидери провеждат срещи и с ключови лица от Франция и Австрия, но реално така и не се реализира нещо голямо в Сърбия.

Макар страницата на сръбската "Генерация идентичнпост" да има няколко хиляди харесвания, на публичните й събития се събират по максимум 300 души. Така и не става ясно колко точно са били активните членове на клона.

В рамките на две години движението провежда публични изказвания по въпроси като ислямизация, миграция и либерално мислене, монтира пътни блокове и организира демонстрация срещу НАТО.

Публичното лице на движението е студентът по медицина Филип Милинич, бивш член на Радикалната партия на Шешел. Той е също така и бивш член на крайната националистическа група "Национален фронт", като според пожелал да запази анонимност член на групата, Милинич искал тя да се ребрандира и да заеме по-умерената философия на ГИ.

Според наблюдатели и вътрешни лица от сръбския клон на идентаристкото движение цялата организация се е провалила заради няколко основни фактора, един от които, колкото и парадоксално да звучи, е именно въпросът за миграцията.

В западния наратив мигрантите са истински големия проблем за Европа, докато в Сърбия те остават на далеч по-задно място по значимост. Мигрантите само минават през страната, без да се задържат особено по пътя си към Германия, Швеция, Австрия, Франция или някоя от другите държави.

"Ако европейците всеки ден виждат мигранти, които живеят около тях, широката общественост в Сърбия не осъзнава опасността, която ще представлява този въпрос в бъдеще, защото едва може да види мигрантите", коментира Теса Тесанович, член на Радикалната партия и основател на десния новинарски сайт за Балканите - Balkan Info.

Важна роля изиграва и недоверието, което двете страни развиват помежду си - западните клонове на движението и сръбският. За представителите на движението от Франция, Австрия и другите западни държави, сръбските и като цяло източно европейските им колеги са твърде екстремистки настроени и с твърде различни идеологически позиции.

За тях е проблем и фактът, че на 9 януари 2018 г. сръбският клон провежда съвместна демонстрация с неонацистката организация "Сръбска акция" пред белградската църква "Св. Сава".

Междувременно сръбската "Генерация идентичност" започва да усеща недоверието от западните си колеги, както и да се дразни на цялостното "надзирателско поведение", което те имат спрямо новия клон, обяснява Воркапич, като допълва, че това отношение от Запада е цялостно към всички нови клонове в Източна Европа.

Той самият и до днес се разграничава от определението "крайнодесен". На мнение е, че продължава да е просто патриот, като по думите му в това определение няма никаква политика.

Най-четените