Когато е необходимо германският канцлер да обяснява конвенцията за бежанците нa американски президент; когато председателят на британската Камара на общините казва в обръщение към депутатите в парламента, че лидерът на най-близкия доскоро съюзник - САЩ - не е добре дошъл; когато Китай се позиционира като по-зрелия дипломат, който мъмри Тръмп за грубата му Twitter дипломация, а провалената забрана за влизане на емигранти в САЩ е отхвърлена не само от враговете на Америка като Иран, но и от съюзници като Франция и Канада - не е ли време да бием камбаната за смъртта на "изключителната Америка"?
Този въпрос задава кореспондента на Би Би Си в Ню Йорк Ник Брaйянт. Той припомня, че кредото за "изключителността" на американците е отстоявано от много президенти досега. Според него САЩ са символът на демокрацията, образец за спазване на правата на човека и крайно необходима държава в света, която има ценности и убеждения, достатъчно добри и устойчиви, за да пази морален авторитет и национална вяра в самата себе си, както и да влияе на други държави. И още: да ги мъмри за провиненията им - както ако са приятели, така и ако са врагове.
Но Доналд Тръмп, вместо да бъде приветстван като лидер на свободния свят, беше "прикован" на позорния стълб.
Приковаха го протестиращи, които излязоха на улиците - и сред снеговете - по цял свят - от Австралия до Антарктика, приковаха го над 600 протеста в световен мащаб, проведени само в първата седмица на президентския му мандат.
Сатириците измислиха вирусното видео "Холандия втора" - и всички негови други иронични версии - в отговор на доктрината "Америка на първо място" на Тръмп.
А през Седмицата на модата в Милано модели се разходиха по подиума с вече емблематичните розови котешки шапки, които за първи път бяха демонстрирани във Вашингтон по време на огромния женски протестен поход.
Тръмп беше "прикован" и от графични дизайнери, които създадоха серия от критични корици на списания, сред които най-шокиращата беше на Der Spiegel с американския президент, държащ отрязаната глава на Статуята на свободата.
Когато Джими Кимъл се пошегува по време на монолога си за откриването на "Оскарите", че Доналд Тръмп е накарал 225 държави да мразят Америка, той естествено преувеличаваше. Но както е с всяка добре насочена сатира, думите му съдържаха повече от зрънце истина.
Достатъчен показател за непопулярността на Тръмп е фактът, че Джордж Буш-младши, последният американски президент, предизвикал подобен международен гняв, в момента е реабилитиран в глобалното съзнание като трезвомислещ държавник и твърд защитник на свободата на словото в Америка.
Миналата година, в пика на кандидатпрезидентската кампания, социологическо проучване на Pew Research Center показа, че 85% от европейците "нямат доверие" че Доналд Тръмп ще действа по подобаващ на президент начин.
Проучване, проведено от Gallup International Association показа, че ако американските избори се провеждаха в 45 чужди държави, Хилъри Клинтън би спечелила със сериозна преднина във всяка от тях, с изключение единствено на Русия.
Френският президент Франсоа Оланд дори каза, че агресивният и нетактичен милиардер предизвиква у хората "желание да повърнат".
Въпреки че международните лидери сега проявяват по-голяма почтителност към Тръмп, малцина са онези, които искрено му се възхищават. Нужно е много повече от реч пред Конгреса (с каквато Тръмп се опита да да стабилизира президентството си), за да бъдат успокони глобалните тревоги от поведението му.
По време на речта си при встъпване в длъжност, Тръмп говори с лоялност за тезата за "американската изключителност", макар да не използва самата фраза.
"Не се стремим да налагаме начина си на живот на никой, а само да му позволим да изпъкне като пример", обяви той. "Ние ще сме образецът, който всички да следват".
Но вместо да рисува картина на слънчеви американски висини, неговата реч описа нещо по-мрачно и антиутопично: страна, измъчена от затънали в бедност и престъпления градове и "ръждясали фабрики, пръснати като надгробни камъни сред пейзажа".
Речта ще бъде запомнена не с краткото му позоваване на "американската изключителност", а по-скоро с образите му на "американската разруха" и заричането му да постави "Америка на първо място".
Неговата Америка е бункер, а не фар, който свети ярко за другите, пише Ник Брaйянт.
В речта си пред Конгреса имаше още едно формално признаване на изключителността, когато той обяви, че "Факелът вече е в нашите ръце. И ще го използваме, за да дадем светлина на света".
Но макар и по-мека като тон от гневната реч при встъпване в длъжност, тази пред Конгреса въпреки всичко беше рязко националистическа.
"Работата ми не е да представлявам света", заяви той. "Работата ми е да представлявам Съединените американски щати".
Доналд Тръмп вече ясно посочва, че Америка може да бъде велика, без да бъде изключителна.
В смайващо интервю с Бил О'Райли от Fox News в неделята, когато се проведе Супербоул, Тръмп отхвърли и основната догма на "изключителността": тази, че американските ценности са глобалният златен стандарт.
Запитан защо насърчава по-близки връзки с руския президент Владимир Путин, който О'Райли определи като "убиец", Тръмп отвърна:
"Има много убийци. И ние имаме много убийци. Да не смятате, че нашата страна е толкова невинна?"
За критиците това загатва за приемането на морално равенство между САЩ и Русия - страна, която в последните години анексира Крим, в която опозиционерите умират твърде показно, страна, за която има доказателства, че извършва военни престъпления в Сирия и страна, която сериозно ограничава правата на малцинствата - от ЛГБТ общностите, до тези на жените, жертви на насилие.
Доналд Тръмп явно вярва в "твърдата сила" и отдава предпочитание на заплахата с нея повече, отколкото на "меката" сила. Той не е фен на никакви по-деликатни форми на убеждаване, от рода на дипломация или международна помощ.
Това ясно личи от предложението му за бюджет, което призовава за почти 10% повече разходи за отбрана, компенсирани донякъде с орязване на финансирането на Държавния департамент и международните помощи.
Защитата на правата на гражданите в чужбина, основен постулат на кредото за изключителност, вече не са водещ приоритет за Америка на Тръмп.
Новата администрация на САЩ дори обмисля оттегляне на страната от Съвета на ООН по правата на човека, защото смята, че съществува тенденциозно и предубедено по отношение на Израел.
Опирайки се на друг свой порив за изключителност, Америка традиционно се бори за свобода на словото по света. Първата поправка към американската конституция е позната и уважавана далеч извън американските брегове.
Но с продължаващия гняв на Тръмп срещу американските медии в привиден опит да ги делегитимира, призивният глас на Америка за свобода на пресата и словото в най-добрия случай е компрометиран, а в най-лошия - заглушен напълно.
Вместо да иска на Америка да се подражава, Тръмп сякаш предпочита светът да се страхува от нея.
И въпреки че усеща болезнено критиката на местно ниво - например от медийни организации като New York Times - международната критика исякаш му придава още по-голяма смелост.
В неговите представи, ако други държави го мразят или му се присмиват, това е знак, че си върши добре работата и изпълнява предизборните си обещания.
Което ни напомня прочутото скандиране от трибуните на "Милуол", един от най-нехаресваните клубове в английската футболна лига: "Никой не ни харесва, но не ни пука".
В момента американските хвалебствия са нещо, за което Тръмп копнее повече, отколкото за глобално възхищение.
За много международни наблюдатели американската изключителност отдавна звучи като празна реклама, като куха самонадеяност.
Какво право има държава, която е допускала робство и расов апартейд, да поучава другите?
Дори и през Втората световна война, когато Америка се превърна в "арсенал на демокрацията" и помогна за победата над фашизма - сегрегацията сред американски военни сили на бойното поле е била очевидна.
Виетнам, Уотъргейт, Гуантанамо, войната в Ирак и електронното подслушване. За критиците в чужбина, американската изключителност е и въплъщение на американското лицемерие.
След годините на Буш имиджът на Америка в глобален мащаб беше паднал особено ниско. Барак Обама осъзнаваше това и редовно говореше за "изключителността". По време на неговия мандат обаче тя имаше негативни конотации. Америка беше изключителна заради високите си нива на въоръжени престъпления, многобройни убийства и расови сблъсъци.
Бунтовниците в Сирия се чудеха защо администрацията на Обама не прави повече, за да им помогне да свалят деспот като Башар ал Асад. Нещо повече, затворът в Гуантанамо, който надвисна като символ над Америка в годините след 11 септември 2001 години и я въплъщаваше даже повече от Статуята на свободата в много мюсюлмански държави - все така не беше закрит.
Американската демокрация масово започна да се приема за компрометирана, заради неработещата политика във Вашингтон, заради възходът на хипер-партийната опозиционна политика и заради гнева и омразата, които вредяха на цялата държава.
Кандидатпрезидентската кампания през 2016-а, в която един срещу друг се изправиха две толкова крайно непопулярни кандидати в дълбоко не-вдъхновяваща надпревара, същно не беше особено привлекателна витрина за Америка пред света.
Американската изключителност изглеждаше колеблива и нестабилна дори и преди Тръмп да се закълне като президент.
Основна разлика в случая е, че Барак Обама продължи до последния си ден на поста да говори за изграждането на по-перфектен съюз, стремеж, който произлизаше от неговата етика на изключителност, докато Доналд Тръмп продължава да говори за строежа на стената по границата с Мексико.
През вековете това, което отличаваше американското глобално лидерство от европейските сили, които са доминирали света, беше фундаментална разлика в националната нагласа: Америка беше повярвала, че е родена да води, а не, че е родена да управлява.
След като беше отвоювала независимостта си от друга империя, тя се стремеше да колонизира планетата с ценностите и идеите си, вместо с изграждането на териториална империя.
Откакто Франклин Делано Рузвелт включи Америка в световната война, отстояването на глобално лидерство и разпространяването на нейните идеи, които вървят с това лидерство, винаги е било считано за основа на националния интерес.
Но тръмпизмът, с по-тясната си национална насоченост, изглежда твърдо къса с това минало.
Неговата стена вероятно ще стане трайна метафора на неговото президентство.
Америка на Тръмп в крайна сметка ще стане отбранявана със сила цитадела, но дали ще бъде град, поставен на хълм?
Все още липсва отговор на доста простия и пряк въпрос - защо Тръмп не е постигнал нищо засега? Обеща да се справи с ISIS за 30 дни. 30-те дни отдавна минаха, ISIS си е жив и здрав. Обеща да намери начин абсолютно всички американци да имат здравно осигуряване. Засега предложението е 25 милиона по-малко да имат такова. Обеща да не пипа social security и Medicare. Предложеният от него бюджет ги порязва. Обеща $1 трилион за инфраструктура. За това дори дума не се споменава, да не говорим за конкретни действия по въпроса. Обеща да спре мюсюлмански имигранти. Дебилно, но го обеща. Засега и това пада вече втори път. Обеща стена с Мексико. Също дебилно, но засега има много думи а няма и помен от стена. Кажи, какво му пречи - жив е, има обещания, има пълната и безпрекословна подкрепа на двете камари на конгреса, има кабинет, подменя съдебната система с послушни съдии, има всичката политическа сила, на която който и да било президент може да се надява. Къде са тия зли и могучествени врази, дето му пречат? Май нямаш отговор.
И все още липсва отговор на въпроса. Нали Тръмп ви беше героя? Хайде, похвалете с чутовните му постижения или обяснете защо липсват. Не може да е просто защото е пълен глупак и некадърник, каква е причината тогава? Ельоменатиите?
>умственото ниво на тръмп е напълно прилично >изглежда по-умен "Trump is a poor man's idea of a rich man. A stupid man's idea of a smart man. A weak man's idea of a strong man." Което ти прекрасно илюстрираш. Изглежда по-умен единствено за тотални идиоти, за които дори крещящи признаци за липсващ интелект - например, вербално ниво на третокласник - не са разбираеми, защото тяхното собствено ниво е дори по-ниско. Глупаци с ниско интелектуално ниво има колкото искаш - най-малкото все пак половината хора са с IQ под 100 по дефиниция. Тези разбираемо се възхищавате на Тръмп. >обамакеъра се въведе, когато 20 милиона имаха здравни застраховки Това изречение дори няма смисъл. Чрез Obamacare броя на застрахованите американци се увеличи с около 30 милиона. Тръмп обеща, че при неговия план всички американци ще имат здравно осигуряване (неговите думи: "insurance for everybody", goo.gl/zuJ8Qn). Такъв план все още липсва. При AHCA застрахованите ще са с 25 милиона по-малко, отколкото при Obamacare. Къде е обещаното здравно осигуряване за всички? Изобщо не се отвличай с теми дали е резонно, дали не е социализъм, дали може да се постигне, дали това, дали онова. Тръмп го обеща в пряка реч. Къде е? А, да - и все още липсва отговор на въпроса ми.
Айде, пак забихме настрана. Темата беше изключителността на Америка, а не здравното обслужване. Всъщност не, и то е изключително, само дето с такава изключителност не си струва да се гордееш, камо ли да я предлагаш за пример на света. Тук се позовавам само на прасчо, иначе в няколкото ми контакта с американската здравна система получих много добро обслужване, платено разбира се от застрахователя. И как успя Тръмп да я срине за три месеца. А бе да хванеш Johnie Whitetrash от блатата на Флорида и да го инсталираш в белия дом, и той не може за 3 месеца. Изглежда Тръмп здраво е настъпил по мазола наш прасчо, иначе досега не съм чел от него една лоша дума за Америка.
>не знам тръмп да е обещавал здравна застраховка за всеки Предполагам не знаеш много други неща, които са факт, което обаче не ги прави не-факти. Тръмп многократно в пряка реч е обещавал здравна застраховка за всички американци. >обеща да премахне обамакеъра и да я замести с друга система. Да, и Obamacare все още не е премахнат, въпреки че в самото начало на мандата си Тръмп говореше за премахване и заместване "следващата седмица". Засега има само едно предложение, AHCA, което, освен че е отвратително некадърно, ощетяващо точно най-бедните, и увеличаващо броя незастраховани с 25 милиона, дори не се радва на подкрепа от всички републиканци, така че няма да се приеме. >обамбо напоследък бе толкова тежък и труден за слушане, мънкаше, ъкаше и заекваше, като тройкаджия Линк към реч, в която Обама да мънка и заеква? Защото абсолютно всяка реч на Тръмп е на нивото на третокласник - едносрични думи, никаква структура на изреченията, многократно повтаряне на мантри от две-три думи, всичко е "believe me" и прочие. Единственото изключение беше първата му реч пред Конгреса, която, обаче, изобщо не беше импровизирана, а беше четена от телепромптер, и вероятно предварително тренирана и писана от професионалисти, вместо от Тръмп, защото стилът беше коренно различен. >Изглежда Тръмп здраво е настъпил по мазола наш прасчо Сериозните данъчни облекчения, които Тръмп се кани да въведе за по-богатите за сметка на по-бедните, не са точно "настъпване по мазола". Когато някой ти слага 5-цифрена сума в джоба всяка година, това обикновено не е повод за оплакване. Нито гледам PBS (макар че ги уважавам), нито завися от орязаните социални програми, нито ми трябват помощи да си плащам тока и отоплението, нито децата ми ходят в държавни училища, имам прекрасна частна медицинска застраховка и т.н. Да му мислят бедните. Ето ти статия, в която се изброява кой печели и кой губи от бюджета на Тръмп и защо: goo.gl/M4B5un
фрида, изтраях те веднъж, но хора като теб не оценяват толерантността. Ти си едно от многото доказателства, че тръмпистите са с недостатъчност на мисловната дейност и с високомерие пренебрегват чуждите мнения. Представи си за момент, че и други са чели какво е това Patient Protection and Affordable Care Act и че дори одобряват. Няма нужда да се превъзбуждаш толкова, не си крайното ниво на компетентност, повярвай.
Бях се затъжил за толерантното момиче на бай Пенелоп. Как, точно, драга, изтрая Фридка, не, че е лесна за траене. Ако можеше да я изтриеш, нямаше тебе да те изтрият най-брутално за невинни забележки, че чак на мене ми стана гнусно. И не търси тръмписти. Туй толерантните винаги искате да зачислите някой, който не ви харесва като почитател на Тръмп и/или Путин. А има и разумни обяснения. Тръмп беше интересен да не пусне хиларито в белия дом. Оттам нататък, да си го трият на главата американците. И здравните им осигуровки не са интересни за българите, ние си имаме достатъчно проблеми с нашите. По-здрав толерантке. А тебее, фридке, няма ли кой да те пощипне по мъжки, че търсиш помощ от пенелоповна. Не си предлагам услугите, аз си имам обект за щипане.
>Когато един президент е положил клетва на 20.01 .. на самия Тръмп изобщо не му пречеше да говори за това, че ще премахне и замести Obamacare седмицата след встъпването му в длъжност. Не му пречеше да говори, че ще унищожи ISIS за 30 дни от встъпването си в длъжност. Нито едно от двете не се случи. Забележи - това изобщо не са мои очаквания от новия президент, това са негови обещания. Аз лично винаги съм очаквал от Тръмп или нищо, или засиране на общата ситуация. Точно това той и постигна досега - одобряване на нефтопроводи, премахване на пречки да се замърсява околната среда, оттегляне от благоприятни за САЩ икономически спогодби, данъчни облекчения за богатите (мерси) за сметка на орязване на всички социални програми, от които бедните зависят, увеличаване на военните разходи, и влошаване на международните отношения на САЩ. Това не са мои интерпретации, това са конкретни "постижения" на Тръмп, резултат от двумесечно вече подписване на абсолютно безпрецедентен брой изпълнителни директиви. >за първия месец на управлението си е намалил държавния дълг с 12 млрд Трябва да си особен вид идиот за да си мислиш, че управлението на Тръмп би могло да има какъвто и да било ефект върху фискалните резултати на страната преди още да са предложили, камо ли пък потвърдили, камо ли пък почнали да изпълняват бюджета за следващата 2018-та година или каквито и да било сериозни икономически мерки. Дори оттеглянето от NAFTA, което е най-съществената предприета мярка, няма да има никакъв ефект през следващите 2 години. >Верни ли са твърденията за повече открити работни места за февруари? Според самия Тръмп би трябвало да не е вярно, защото точно той преди отхвърляше достоверността на данните от същия източник (BLS), просто понеже тогава така му отърваше - данните за намаляващата безработица не му харесваха докато Обама беше президент. Когато наследиш добре развиваща се икономика няма как за месец-два тотално да сринеш импулса й - очевидно тенденциите ще продължават каквито са били известно време. Относно индексите - качиха се изцяло спекулативно. Аз нямам проблем с този ефект, казвам го единствено, защото хора като теб обикновено имат. Пазарите засега залагат на това, че Тръмп ще успее да засили щатската икономика като премахне регулациите и успее да води благоприятна търговска политика. Естествено, икономиката не се е засилила, реалната й стойност не се е качила, фирмите не произвеждат повече и по-евтино, качила се е само очакваната стойност в контекста на обещанията на Тръмп. Точно това е дефиницията на спекулация.
Фрида-тръмпист?!?В този сайт,наистина има пишещи/лаещи/по сянката си. Още не е прежалила Рафаел/Тед/ Едуард Круз.Какви политически възгледи има Круз? Поддръжник на свободната търговия.Иска отмяна на минималното заплащане на труда.Желае да разформирова министерствата на търговията,енергетиката,образованието,жилищното строителство,а също така и Главното данъчно управление.Противник на абортите,еднополовите бракове и поддържа смъртното наказание.Противник на вмешателството/прякото/ в Сирия и върл противник на ядрената сделка с Иран. Имаше един кусур момчето.Родено е в Канада,а според Ам.конституция не може да стане президент. Може да ви стане ясно какви са възгледите на Фрида от горните редове. Приликите между Тръмп и Круз се свеждат до една,че са от мъжки пол/докато не са го забранили/.Всичко друго е драстични разлики. Що се отнася до краят на ''изключителната Америка",въпросът опира до момента,в който ще евакуират "печатницата"за пари.Случвало се е на много бивши "велики" държави и империи.
Статията е прпедназначена за полу-грамотни чиновници. Тя е обида за нормалния човек, видял как за няколко години псевдодемократите от типа на Хилари и Хюсеин Обама унищожига 50 - на милиона семейни огнища в Северна Африка, в Близкия Изток и в Украйна без да си помислят дори в какво превръщат жените и децата там. Но видите ли те били за правата на жените и децата. Перверзници мръсни.
>генерираха загуби, а сега , май, обръщат тренда Някакви числа, които да подкрепят твърдението, че има поне един аспект от икономиката, който магически да е обърнат на 180 градуса при назначаването на Тръмп преди 2 месеца, както и някакви аргументи че конкретна политика на Тръмп е причината? Или то на тебе числа и аргументи не ти требат, ти и така си го знаеш? >А и рефренът за спекулативния характер на тези 1000 пункта в Дау Джонс..., какво недоверие в системата Няма абсолютно никакво недоверие в системата - аз прекрасно разбирам как това, което простовати хора наричат "спекулация", по-образованите, които поне сме подушвали вероятности и статистика, наричаме просто "очаквана стойност" и, ако човек също разбира поне малко от финанси, знае отлично, че е необходимо и нужно следствие на една отворена икономика, в която стойността на свободно търгуваните финансови инструменти се определя от бързото и широко разпространение на публична информация. Естествено, всичко това е напълно мътна материя за полу- и необразовани хора, които се затрудняват с математика от трети клас. Такъв ти вече доказа, че си, но ако държиш ще ти дам още един шанс.