В средата на миналия век Грийнбрайър (Западна Вирджиния), дотогава сбор от ваканционни вили, прераства в един от най-луксозните и бляскави хотели в целите Щати.
Затова, когато през 1958 г. започва да се строи ново крило на хотела, никой не се учудва. Местните обаче са изненадани от количеството бетон, арматура и оборудване, което изведнъж започва да приижда на обекта.
Заедно с това в огромни и строго охранявани камиони са докарани грамадни стоманени врати, а самият строеж също се пази маниакално.
Оказва се, че под Грийнбрайър с десетилетия се крие един от най-мащабните и луксозни ядрени бункери не само в САЩ, но и в целия свят.
Убежището се намира на около пет часа път с кола от Вашингтон и е достатъчно голямо, за да побере 100 сенатори и 435 конгресмени. Издълбано е на дълбочина от 220 метра и стоманената врата, която го дели от останалия свят, тежи 25 тона, понеже трябва да издържи на сериозна ядрена атака.
Стените също са подсилени със стомана и покривът е бетонен.
Общата площ на бункера е 10 455 квадратни метра. Вътре има 1000 двуетажни легла, заведение, което може да побере 400 души наведнъж, две конферентни зали - една за сенаторите и една за конгресмените.
Строежът е окончателно завършен през 1961 г. и оттогава, за да се запази анонимността, бункерът се поддържа от специалисти, които се представят за техници и инженери. Убежището е оборудвано лично под наставленията на президента Дуайт Айзенхауер.
Вътре ядреният бункер почти наподобява малко селище, което започва с масивната врата и с помещение за обеззаразяване.
Спалните помещения са общо 18, като побират 1100 души - освен политиците е предвидено да има място и за обслужващ персонал. Има три резервоара за вода, всеки по 25 000 галона, и три резервоара за гориво, всеки по 14 000 галона.
Убежището е снабдено и с медийна зала, инсенератор и с малка електроцентрала. Клиниката на територията му е оборудвана с 12 болнични легла, лаборатория и малко интензивно отделение.
Подслонените в бункера е трябвало да могат да изкарат около 60 дена под земята, а с икономии на ресурсите и малко повече. През това време удобствата вътре гарантират, че държавата или това, което е останало от нея, ще продължи да функционира и дори да приема закони.
Съоръжението се поддържа в изправност и с обновени провизии през следващите 30 години от създаването си.
През 1962 г. - по време на Кубинската криза - за малко изглежда така, сякаш бункерът ще се наложи да влезе в употреба.
Впоследствие ситуацията е поставена под контрол, а и въпросите около убежището на Грийнбрайър са твърде много. Първият и основен е как при ядрена война важните лица биха стигнали навреме до бункера, след като дори и със самолет пътят е около час.
Пък и колко от тях ще са съгласни да оставят семействата си, защото в убежището няма излишно място?
Затова и Грийнбрайър е опазен в тайна до 1992 г., след това локацията и подробностите около него са разкрити в Washington Post.
През 1995 г. хотелът-мастодонт започва да предлага туристически обиколки в бункера и го превръща в малко зловеща, но интересна атракция.
