С официално признат температурен рекорд от 53,9 градуса по Целзий Кувейт е една от най-горещите страни на света.
В малката и богата на петрол държава от Персийския залив е толкова горещо, че по време на топли вълни температурите държат над 50 градуса със седмици. През 2021 г. това продължава цели 19 дни.
Фактът, че столицата Кувейт Сити е покрита от бетон и асфалт, а наоколо е пустиня, изобщо не помага. Градът е изключително горещ от май до септември, но през юли и август е почти невъзможен за живот и средната дневна температура е около 44 градуса.
Рекордните 53,9 градуса пък са регистрирани в отдалечения район Митрабах в северозападната част на страната.
Там подобни температури са обичайни и мястото е сред най-горещите на света наред с Долината на смъртта в Калифорния.
50 градуса е непоносима и опасна температура. По-дългото излагане на подобна жега води до изтощение, сърдечно-съдови проблеми и дори смърт.
Всичко това означава, че за месеци наред за местните понятието "навън" не съществува. Жителите на столицата обитават климатизирани домове, пътуват с климатизирани коли, за да стигнат до климатизирани офиси и молове. В един от търговските центрове на столицата Кувейт Сити дори има цяла улица, с палми и бутици, на която разходката е възможна, защото се охлажда с климатици.
Заради свръхупотребата на климатици се получава и затворен кръг, тъй като те охлаждат вътре, но загряват допълнително навън, заедно с бетона, стъклото и автомобилите.
През 2021 г. дори се появиха съобщения, че заради немислимата горещина птици са падали от небето, а морските кончета са се сварили в крайбрежните води. Мъртви миди са покрили скалите край брега с отворени черупки, сякаш са били задушени на котлон.
Заради екстремното време властите дори са позволили погребенията в мюсюлманската монархия да се извършват през нощта.
През лятото положението се влошава и от шамал - сух и горещ вятърът от северозапад, който духа непрестанно и води със себе си пясъчни бури. Дъждовете са рядкост и страната разчита на вода от морето и енергоемки станции за обезсоляване на водата от Персийския залив.
В тази част от света винаги е било горещо, но дългите горещи вълни с температури над 50 градуса започват да се регистрират в последните десетилетия. Според метеоролога Еса Рамадан, цитиран от АФП, дните с над 50 градуса са се утроили от началото на века, а периодите на екстремна жега са се удължили от две седмици на месец.
Кувейт е богата на петрол страна и притежава шестия по големина петролен запас на света. 70 на сто от 4, 2 милионното население на страната са имигранти, дошли, за да работят в богатата страна. Те са и тези, които по необходимост дръзват да се показват навън и да ползват обществен транспорт в изпепеляващата жега.
Проучвания сочат, че към края на века в Кувейт смъртните случаи, свързани с екстремното време, ще нараснат с 5,1% и на него ще се дължат 11,7 на сто от умиранията в страната.
При хората, които не са от кувейтски произход обаче, 15 на сто от смъртността ще се дължи на бруталната жега.
Въпреки всичко страната продължава да разчита за електричество на петрола, а две трети от тока, който се използва в Кувейт, отиват за климатици. Макар че държавата е малка и въглеродният отпечатък от електричеството ѝ не е толкова голям номинално, Кувейт е сред страните с най-голям отпечатък на глава от населението - 25 тона на човек.
В челото на класацията са също съседите на страната от Арабския полуостров Бахрейн, Катар и Обединените арабски емирства.
Очакванията са потреблението на ток да се утрои до 2030 г., а по това време близо една трета от произвеждания от страната петрол да отива за ток и осигуряване на вода от морето.
А на местните ще им е доста трудно да се мотивират да променят нещо, тъй като правителството на страната субсидира до 95% от цената на тока.
И когато жегата стане адска, просто ще усилят климатика.
