Светът познава севернокорейския върховен лидер Ким Чен Ун като безмилостен диктатор, склонен да прави опити с балистични ракети, докато се надцаква с американския президент Доналд Тръмп кой е по-страшен. Историите, засягащи коравосърдечието му, разказват как е е поръчал убийството на своя чичо и на полубрат си, както и на други свои роднини.
Ким е колкото непредсказуем, толкова и смъртоносен. Във вторник той обяви, че Северна Корея ще участва в Зимните Олимпийски игри в Пьонгчан, Южна Корея - ход, с който според мнозина експерти, той се опитва да заобиколи САЩ и да ги изхвърли от мирните преговори за региона, търсейки директно контакт с Юга.
Нима това е Ким Чен Ун - изглеждащ невинно закръглен зъл гений и майстор стратег само на 34 години?
Не и за старите му познати и приятели в Швейцария, където Ким учи в края на 90-те. За тях той все още е хлапето с добро чувство за хумор, вманиачено по баскетбола, особено по Chicago Bulls, което се е разбирало добре с всички, въпреки редките си нервни изблици.
Дори и почти 20 години по-късно, Жоао Микаело, сега главен готвач в ресторант в Берн, си спомня с топли чувства бившия си съученик в германоезичното държавно училище "Либефелд-Щайнхьолцли" в Кьониц, южно от Берн. Подобно на всички други, познавали Ким в периода 1998-2000 г., Микаело е смятал, че той е “Пак Ун,” син на служител в севернокорейското посолство. Един ден Ким е споделил на Микаело кой всъщност е, но Микаело е смятал, че Ким си измисля.
"Беше добър приятел. Прекарвахме си чудесно времето заедно. Беше свестен тип. Много от хлапетата го харесваха. Не знам нищо за живота му сега. Всичко, което знам, е за човека, когото познавах в училище. Обичаше баскетбола. Играехме много заедно. Иска ми се да му кажа, ако някога има време, да се обади, за да разбера как е минал животът му след това", казва Микаело.
По негови думи Ким е притежавал колекция от кецове Nike и въпреки дребния си ръст и леко наднорменото си тегло е бил добър играч.
"Забавен беше. Винаги ни разсмиваше. Също така мразеше да губи. Да спечели беше много важно за него", спомня си бившият му съученик Марко Имхоф от Берн.
"Имаше чувство за хумор и се разбираше добре с всички, дори с децата, които произлизаха от държави-врагове на Северна Корея Политиката беше тема табу в училище. Спорехме много на тема футбол, но не и за политика", разкрива друг бивш съученик пред германския вестник Welt am Sonntag.
Ако тези определения не се вписват в масовата представа за Ким като смахнат, опасен управник на Северна Корея, винете Швейцария. Фамилията Ким отдавна има силни връзки в страната и много от членовете на семейството знаят добре как изглежда животът извън изолираната държава и в "прогнилия Запад".
"Не смятайте обаче, че само защото Ким е прекарал време в Швейцария, това непременно го е променило. Той има същите диктаторски гени като своя дядо. И е напълно наясно какъв тип балансиране е нужно, за да управлява Северна Корея. Най-трудното в ръководенето на тоталитарен режим е да се подсигуриш, че няма да те убият. Той е безсърдечен и безскрупулен, но такъв и трябва да бъде, за да оцелее", коментира Гордън Чанг, автор на книгата "Ядрен конфликт: Северна Корея срещу света".
Освен Ким Чен Ун швейцарски училища са посещавали по-големият му брат Ким Чен Чул и по-малката му сестра Ким Йо Джон. По-големият му полубрат Ким Чен Нам, брутално отровен на летището в Куала Лумпур, Малайзия миналата година, е учил в Москва и после се е озовал в Женева.
"Една от големите загадки на севернокорейската управляваща фамилия е защо Ким Чен Нам е учил в Женева и е овладял френски, а другите деца, които са родени по-късно, са били изпратени в Берн, където се говори немски", коментира Майкъл Мадън, експерт по Северна Корея в университета "Джонс Хопкинс" и ръководител на организацията North Korea Leadership Watch. "Единственото, което ми хрумва като обяснение, е че Северна Корея винаги е донякъде търсеща начин да се подсигури. Те обичат да променят нещата".
Фамилия Ким е започнала да изгражда по думите на Мадън "необходима мрежа от контакти" в Париж през 70-те години и до ден днешен притежава къща във френската столица.
"Няма как да бъдат изпратени децата на диктатор в чужбина без мрежа от контакти, хора и институции, които да помагат в грижата за тях. Ким са започнали всичко това в Париж", коментира Мадън.
Миналата година лелята на Ким Чен Ун - Ко Йон Сук, сподели пред Washington Post, че тя и съпругът й са се грижили за Ким и неговите брат и сестра в Швейцария. Ким Чен Чол е пристигнал през 1992, а Ким Чен Ун – през 1996, когато е бил 12-годишен.
"Живеехме в нормална къща и се държахме като нормално семейство. Аз се държах като тяхна майка. Насърчавах Ким Чен Ун да води приятели у дома, защото искахме децата да имат нормален живот. Правех закуски за децата, ядяха торта и играеха с конструктори Lego", разказва Ко за времето си в Берн.
През ваканциите Ко и нейният съпруг водели децата да карат ски в швейцарските Алпи, да плуват на френската Ривиера и в Италия. В Берн Ким, извън манията си по баскетбола и Майкъл Джордан, обичал да играе с машини.
"Не създаваше проблеми, но беше избухлив и нетолерантен. Когато майка му се опита да го откаже от прекалената игра с тези неща и да го кара да учи повече, той не отговаряше, но протестираше по други начини, например като правеше гладна стачка", спомня си Ко.
Той е започнал да демонстрира признаци на сложен характер и се твърди, че веднъж дори е бил хванат с BDSM порносписание. Не е ясно доколко това има значение, ако изобщо е истина.
Представител на местния училищен инспекторат потвърди пред Reuters, че ученик на име Пак Ун, регистриран като дете на служител в севернокорейското посолство, е посещавал училището "Щайнхьолцли" от 1998 до края на 2000 г. "Пак Ун е посещавал клас за неговорещи немски деца, но после бързо е преминал в друг клас. Той е описван като добре интегрирал се, прилежен и амбициозен. Хобито му е било баскетболът", казва Юли Щудер в доклад от 2011 г.
По думите на Мадън децата Ким им са били "свръх-закриляни", докато учели в Швейцария. "Около тях постоянно са кръжали жени, през цялото време, които са ги водили в болница дори и само да започнат да подсмърчат. Хората около тях са смятали, че това е много странно", казва той.
И така до 2000 г., когато Ким Чен Ун внезапно е изчезнал в средата на учебната година и никой повече не е чул за него. Тогава той се е завърнал в Северна Корея. 11 години по-късно Ун наследява баща си Ким Чен Ир като лидер на страната, след като той умира от инфаркт на 70-годишна възраст.
Не е известно младият севернокорейски лидер да се е връщал в Швйцария след тийнейджърската си възраст, но според мнозина престоят му там е оказал голямо влияние.
През 2012 г. Ким е ръководил строителството на ски-курорта Масикрьон край Уънсан, провинция Канвон, на цена поне 35 млн. долара, макар че някои изчисления определят стойността му по-близо до 300 млн. долара. Твърди се, че този курорт е бил вдъхновен от престоя му в Швейцария. Той дори се е опитал да закупи швейцарски лифтове за курорта, но му е било отказано заради международните санкции.
Ким е раздавал швейцарски часовници на висши партийни деятели, а южнокорейски вестник съобщи, че през 2013 Ким е взел голяма територия в Сепо, провинция Канвон, и я е превърнал в пасище и алпийска ферма.
Каквото и да е попил Ким от западната демокрация обаче, изглежда е имало доста скромен ефект.
"Той се оказа по-жесток и безскрупулен от баща си", коментира Су Ми Тери, бивш анализатор от ЦРУ и водещ експерт по Северна Корея, която сега работи в Центъра за стратегически и международни изследвания.
"Вече нямаме точна представа колко хора е ликвидирал или подложил на чистки. Потвърдено е, че е поръчал убийството на собствения си полубрат, и че е наредил екзекуцията на чичо си. Човек не избива собственото си семейство току-така. Начинът, по който е бил арестуван и убит чичо му… няма други примери в севернокорейската история, които да наподобяват нещо такова".
Според нея основната цел на Ким е да получи международно признание като ядрена държава и да избегне съдбата на Муамар Кадафи и Саддам Хюсеин (които се отказаха от ядрените си програми или ги изгубиха, след което бяха свалени).
"В голяма степен на него му се е налагало да се учи как да бъде лидер. И до момента демонстрира повече от завидна дарба да се справя с тази позиция", коментира още тя.
Празнодумие, клишета, общи брътвежи..... Доказателство, че и западната "журналистика" е гола вода! Който иска да научи всичко за Северна Корея, нека прочете книгата на Барбара Демик - "Химн на смъртта".