Проследяването на евентуални ядрени заплахи е било единствена задача за редица тайни агенти и анализатори на могъщите държавни разузнавателни агенции. Но вече не е така.
Днес светът принадлежи на нов тип ядрени детективи. Те следят тайната ядрена дейност на Северна Корея или на Иран, а по професия са журналисти, професори, студенти, опозиционери, неправителствени организации, бивши държавни служители.
Имат неформални връзки с международни оръжейни инспектори, политици и лидери в разузнаването.
Мнозина в тази еклектична смесица от хора и организации са аматьори в дейността си. Други имат богат опит.
Някои са водени от желанието си за печалба или от политически подбуди. Други го правят от желание да защитят Съединените щати или да предотвратят глобални рискове от ядрен конфликт.
Почти всички имат обсебващ интерес към ядрените тайни и намират все по-нестандартни начини да ги разгадават. Тези хора, обявили се за световни пазачи, до голяма степен спомагат да се спазват споразуменията за неразпространение на атомно оръжие.
В същото време обаче създават нови и нови предизвикателства пред правителството на САЩ, което в миналото се радваше на монопол над секретното наблюдение над вражеските държави с ядрени амбиции. Сега американските разузнавателни агенции работят в свят, в който дори чувствителната информация е широко достъпна за гледане и употреба.
Дейвид Шмерлер, част от екипа на Центъра за изследвания на неразпространението на атомни оръжия, се подвизава под никнейма "Иисус на геолокациите".
Прозвището му идва от уменията да открива севернокорейски локации с помощта на фини и почти недоловими улики като например публичния график на лидера Ким Чен-ун, броят на прозорците на някоя снимка, Google Earth и знанията му, натрупани заради гледане на пропагандни клипове на КНДР на тема бойни ракети.
Франк Пабиан, който работи в Станфордския университет, е един от водещите анализатори на изображения с ядрени оръжия и бивш американски инспектор със същата насоченост. Освен него има десетки други "ловци на атомни оръжия", които формират 17 основни групи, активно следящи нерегламентираната ядрена дейност по света.
Не всяка информация, която тези ентусиасти генерират, е точна, но голяма част е поне с насочващ характер. И всички тези данни не са класифицирани или засекретени.
От десетилетия наред правителствата с голяма мощ и по-специално Съединените щати заобикалят пазара за сателити по една уважителна причина - работата с каквато и да било техника в Космоса е трудна и изключително скъпа.
Сателитът CORONA, проектиран от ЦРУ и военновъздушните сили на САЩ, е първият, който през 1960 г. прави мащабни снимки на парцели от планетата.
Той връща филма със снимките в капсула, която е трябвало да бъде спусната с парашут към Земята и да бъде уловена в Тихия океан, за да бъде проявена след това. Инженерното предизвикателство е толкова голямо, че първите 13 мисии на CORONA са пълен провал.
Едва при 14-тата си мисия сателитът бележи успех, като заснема големи части от територията на СССР. Според ЦРУ находката е толкова ценна, сякаш си насочил мощен фенер към неосветен ъгъл на стаята.
В същото време Съветският съюз пуска своя Зенит-2, който отново е скъп и се проваля многократно, преди най-накрая да донесе сравнително качествени изображения.
От началото на новия век обаче търговските сателити станаха често срещани, а пускането на сателити в Космоса се е утроило за последните пет години. При един от последните си полети частната компания SpaceX пуска в орбита 64 малки сателита от 17 държави, както и един, разработен от гимназия във Флорида.
Някои анализатори изчисляват, че през следващото десетилетия в орбита ще бъдат изведени най-малко 8000 малки сателита.
Шпионските сателити все още предлагат по-добра резолюция на снимките и повече възможности в сравнение с търговските. Но последните вече скъсяват дистанцията и вече правят изображения, които са 900 пъти по-добри от тези, които съществуваха само преди 15 години. Снимките вече са достатъчно ясни, за да се различават различните видове автомобили, както и по определени индикатори да се улавя оборудване, използвано в програмите за ядрено оръжие.
Нещо повече, съзвездия от малки спътници могат да прелетят над една и съща точка няколко пъти на ден и така показват промените на Земята почти в реално време.
Най-важното е, че разходите по придобиването на сателитни изображения се понижават, точно както изчислителната и комуникационната мощ стават все по-достъпни.
Днес повече от половината население на света използва интернет и през следващата година повече хора ще имат смартфони, отколкото течаща вода.
Свързаността прави от всеки потребител потенциален разузнавач.
Хората могат да разглеждат снимки, публикувани в социалните мрежи, да записват сеизмична дейност с телефоните си и да използват приложения за триизмерно моделиране, за да преценят дали дадено подозрително съоръжение може действително да побере вида оборудване, използвано при разработката на ядрени оръжия.
В последните години експертни групи в тези екосистеми като тези на Шмерлер и Пабиан, правят редица пробиви в областта. Те посочват локациите на първите два ядрени теста на Северна Корея, години преди Пхенян да ги потвърди. Проседяват изграждането на нов ядрен реактор в комплекса Йонбион близо до столицата на КНДР и преценяват неговата експлоатационна способност.
Установяват функцията, размера и капацитета на тайното ядрено оръжие на Иран в Натанз. И бързо разобличават невярна информация като твърдението на Ким Чен-ун, че успешно е изпробвал балистична ракета, изстреляна от подводница през 2016 г.
Неправителствените ядрени детективи дори понякога влизат в конфликти едни с други.
Когато иранската опозиционна група, наречена Национален съвет за съпротива на Иран, се опитва да провали ядрената сделка на страната през 2015 г., като казва, че фирма, наречена "Маритан", тайно помещава ядрено оръжие в подземията си в Техеран, екипът на Шмерлер в рамките на седмица доказва, че информацията е невярна.
"Маритан" е съвсем реална компания, но тя няма нищо общо с обогатяването на уран, а се занимава с изработка на идентификационни документи като лични карти.
Като анализира сателитни снимки, екипът на Шмерлер не открива данни за строителна дейност около офиса на "Маритан" по време на сроковете за изграждане на предполагаемо ядрено съоръжение. Там няма вентилационни системи или електрически подстанции за захранване на ядрените центрофуги.
Като използва 3-D изображение, Шмерлер доказва, че съоръжението е твърде малко, за да може да пасне на необходимите машини и инфраструктура. А снимката на оловна врата, зад която уж трябва да се помещават радиоактивните вещества, всъщност е най-обикновена врата на печатницата. Всъщност никое от известните ирански съоръжения за атомни оръжия не използва оловни врати, тъй като изтичането на радиация никога не е било проблем.
Може би най-невероятното е, че екипът използва социалните мрежи и GPS, за да открият работници на "Маритан".
От тях обаче научават, че фирмата често провежда международни срещи и обучения в офиса си, което прави изключително малка вероятността да държат ядрени оръжия в мазето си.
Този пример показва, че неправителствените атомни разузнавачи понякога разполагат с повече средства за разузнаване, отколкото професионалните разузнавателни агенции. И тъй като те оперират в свят на некласифицирана информация, тя може да бъде споделяна както с правителства, така и извън тях.
Техните данни могат да бъдат публикувани в медии по целия свят, което допълнително да привлече вниманието към проблема с незаконната разработка на атомни оръжия. Така повече експерти могат да анализират и да работят с информацията, отколкото с данните от традиционни разузнавателни структури.
Тъй като ядрените заплахи са крайно опасни, разузнаването за тях почти винаги е силно класифицирано.
Макар че прикриването на подобни данни има своите плюсове, то също така има и сериозни недостатъци. Колкото по-засекретена е дадена информация, толкова по-малко хора могат да я видят и съответно, да дадат своята перспектива за нея.
Грешките в тази област обаче могат да струват скъпо. През 2011 г. група от студенти от Джорджтаун и техния професор дори стигат до изслушване пред Конгреса заради твърдения, че Китай укрива хиляди ядрени оръжия в подземни тунели, а американското разузнаване е подценило тази информация.
Анализите на студентите се оказват неверни, но не преди да стигнат до първите страници на вестниците и да предизвика колосално международно напрежение.
Така престъпни групи могат да внушат невярна информация и да разпалят международен конфликт.
Но въпреки рисковете, демократизацията на данните за ядрени заплахи вероятно ще се превърне в поредния аргумент за неразпространение на атомните бойни глави.
Благодарение на новите ядрени детективи, опасността от ядрена война вече не е достояние само за правителствата. А за държави като Северна Корея и Иран ще става все по-трудно и по-трудно да скрият ядрените си амбиции и резултатите от тях.
