Северна Корея влезе в новините за пореден път. А за сравнително малка и бедна държава, новините, които произвежда, са повече от притеснителни. И този път поводът е вечният въпрос за тестването на ядрено оръжие. От 2006 г. насам Пхенян е изпробвал общо пет вида оръжия с ядрени бойни глави. Доналд Тръмп обаче е твърдо решен да не допусне Тест No. 6, а притесненията са, че той може да е с междуконтинентална балистична ракета, каквато се твърди, че е показана на военен парад.
Няколко дни преди срещата си с китайския президент Си Дзинпин във Флорида, Тръмп обяви, че "ако Китай не реши проблема със Северна Корея, ние ще го направим". Точно след срещата си, той потвърди заканата си, като изпрати ударната група на самолетоносача USS Карл Винсън към Корейския полуостров.
"Не може да има победител от евентуалната война между САЩ и Северна Корея", каза в събота китайският външен министър Уанг И, като призова за подкрепа на диалога между двете страни.
"Тогава, когато избухне истинска война, резултатът не може да бъде нещо повече от огромна загуба. Няма победители. Затова се обръщаме към двете страни, да спрат с взаимните провокации и заплахи - независимо дали чрез думи или чрез действия - и да не позволяват на ситуацията да излезе от контрол", каза още Уанг.
Той посочи, че "ако двете страни допуснат война на полуострова, трябва да понесат историческата отговорност и да заплатят съответната цена за това".
Коментарът на Уанг е необичайно директно послание от страна на Китай, който досега се опитваше да маневрира между натиска на Тръмп за по-активна намеса срещу ядрената програма на Ким Чен-ун и нежелнието за разрив с режима в Северна Корея.
Едва ли има спор, че Северна Корея е проблем. Като оставим настрана ядрените опити, Пхенян е обвиняван във фалшифициране на чуждестранни валути, производство и търговия с наркотици в индустриални мащаби, поръчкови убийства на свои граждани в чужди държави и т.н.
Но сега Северна Корея се превръща в проблем на Китай - единственият голям дипломатически съюзник на режима на Ким Чен-ун.
Историята на отношенията между двете държави е много по-комплексна и дълбока, отколкото повечето хора подозират, коментира социологът Салватор Бабонс пред "Ал Джазира".
Китай участва в Корейската война през 1950 - 1953 г. През 1950 г. новият комунистически режим в Китай нахлува на Корейския полуостров с близо 3-милионна армия, като губи близо 180 000 войници. Всичко това се случва едва година след края на гражданската война в Китай.
Отначало Китай не се намесва в първата инвазия на Северна Корея в южната й съседка. Включва се, след като подразделенията на ООН, ръководени от генерал Дъглас МакАртър разбиват севернокорейците и активират контраатака на север. Въоръжените сили на ООН вече се намират на границата с Китай, когато неочаквано Мао нарежда нападение срещу Корея и изтласква противниците си на юг до 38-мия паралел - линията, която и до днес разделя двете части на полуострова.
Войната от 50-те години обаче не е първата китайска намеса в Корея. Подобна драма се развива още в края на 16 век.
През 1592 г. Япония напада Корея при Бусан и бързо навлиза през полуострова, като достига китайската граница и предизвиква ответна реакция. Китайската армия отблъсква нашествениците обратно на юг, като освобождава Пхенян, но се сблъсква с желязна отбрана малко преди Сеул - приблизително на същото място, в което днес се намира демилитаризираната зона. Конфликтът приключва с договорка за оттеглянето на японските войски през 1593 г.
Четири години по-късно Япония отново напада Корея, но местните въоръжени сили, подпомогнати от Китай, отблъскват атаката. През следващите триста години Корея остава своеобразен китайски протекторат - първо като най-близката държава "сателит" на Китай, а по-късно - като съюзник в съпротивата срещу западния и японския колониализъм.
През 1894 г. Япония отново напада Корея като елемент от по-мащабната Китайско-японска война. Отново китайските войски удържат позициите си при Пхенян. Този път обаче не успяват да спечелят войната, а през 1910 г. Корея губи окончателно независимостта си, превръща се в колония на Япония и търпи 25-годишна военна окупация, която до ден-днешен трови отношенията между двете страни.
Връзките между Китай и Северна Корея са много по-стари от отношенията между комунистическите режими в двете страни. Връзките им са по-стари от самия комунизъм.
Формално Северна Корея не е протекторат на Китай, но историята й е толкова тясно обвързана с тази на съседите, че независимостта от Пекин е почти немислима.
Режимът на Ким Чен-ун обаче се превърна в такава тежест за Китай, че "по-големият брат" сякаш вече загуби търпението си.
В края на февруари Китай забрани вноса на въглища от Северна Корея - решение, което беше посрещнато със задоволство от американския президент Доналд Тръмп. Преди дни Китай обяви, че от понеделник спира и всички полети на авиокомпанията Air China от и до Пхенян, поради липса на интерес от страна на пътниците.
Източници на "Ню Йорк Таймс" твърдят, че Доналд Тръмп и Си Дзинпин са успели да постигнат някои предварителни договорки за евентуалните мерки от страна на Китай за възпиране на поведението на Ким Чен-ун.
Според тях - китайската страна се е съгласила да затвори банките-посредници, които подпомагат финансово икономиката на Северна Корея. Пекин и Вашингтон са се разбрали и да споделят част от разузнавателната си информация при подозрения за доставки на оръжия или други нелегални стоки до Северна Корея.
Вербалната агресия от страна на Северна Корея продължи: "Няма нищо по-глупаво от заблудата на САЩ, че може да ни третира така, както третираше Ирак и Либия - като жалки жертви на агресия. Или като Сирия, която не отговори незабавно, след като беше атакувана", каза говорител на генералния щаб на Народната армия на Северна Корея, цитиран от държавната информационна агенция.
САЩ от много десетилетия се готвят за това и скоро може да решат, че са готови за първи тест. Северна Корея е идеалната жертва - ядрена страна обаче с малък международен авторитет и лабави съюзници.