Необичайното сближване на САЩ, Израел и Саудитска Арабия, реализирано с участието на зетя на Доналд Тръмп - Джаред Къшнър, идва в отговор на възхода на иранско-руската коалиция. В тази шахматна партия решението на Америка да избере Йерусалим като столица на Израел предлага интересно начало.
Сблъсъкът между четирите петролни гиганти - САЩ, Саудитска Арабия, Русия и Иран - се случва в момент, в който евентуалното поскъпване на суровия петрол може да увеличи още повече залозите в борбата за влияние.
Когато цената на петрола надмине $60, амбициите нарастват от всички страни. Едрите риби в администрацията на Тръмп мечтаят за енергийна доминация чрез шистовия добив. Владимир Путин се надява да спечели достатъчно средства, за да финансира своята стратегия. Големият прилив на петродолари засилва влиянието на Иран в Близкия Изток.
В тази игра, Саудитска Арабия е единственият участник, който демонстрира признаци на слабост.
Откакто крал Салман издигна 35-годишния си син Мохамад бин Салман ал Сауд начело на държавата, фундаментите на най-големия износител на петрол в света се поразклати.
Богаството на кралството зависи изцяло от суровината, която със сигурност ще се изчерпа рано или късно. И тъй като лошите новини никога не идват сами, вътрешното потребление на петрол стабилно нараства, а нетният износ на страната спада.
Членовете на кралското семейство предпочитат да изнасят и държат богатството си в чужбина. Нещо повече, голяма част от националния бюджет се харчи за покупката на оръжия за войни, които се водят в чужбина, включително в Йемен и Ирак.
Интересно е да се отбележи, че макар саудитското кралско семейство изповядва сунитски ислям, населението край петролните полета е съставено от шиити.
Около 70% от населението на Саудитска Арабия е под 30-годишна възраст, което означава, че натискът за увеличаване на социалните свободи и създаване на работни места в иновативни сектори нараства.
Със стратегията си "Саудитска визия за 2030 година", Мохамад бин Салман е показал, че добре разбира тези проблеми и предизвикателствата, пред които е изправена страната. От месеци виждаме как принцът трескаво се опитва да намери 2 трлн. долара, необходими за освобождаване на страната от "черното злато" и привличане на други типове бизнес.
Колкото и изненадващо да изглежда, сякаш петролът се е превърнал в проклятие за Саудитска Арабия.
Глобалното затопляне спъва добре работещата машина. Все по-неустойчивите температури и сушата правят региона неподходящ за живот. Големият въпрос е - колко време ще мине до момента, в който петролът вече не е достатъчен, за да поддържа климатиците и системите за обезсоляване на водата?
Засега действията на младия принц не дават желания резултат. Като министър на отбраната той реши да се намеси в гражданската война в Йемен. Саудитските ВВС не подходиха особено деликатно - няколко хиляди местни жители бяха избити при бомбардировките, което породи перспективи за наказателно преследване за военни престъпления.
През ноември, докато се опитваше да затвърди позициите си, Саудитска Арабия реши да блокира пристанищата, което изложи 7 млн. йеменци на риск от гладна смърт. Когато бунтовниците хути заплашиха да атакуват петролните танкери, Рияд незабавно преосмисли решението си.
Оттогава насам една йеменска ракета беше изстреляна срещу летището в Рияд, но можеше със същия успех да е насочена и към петролна рафинерия.
От началото на войната в Сирия, Саудитска Арабия подкрепяше различните сунитски въоръжени групировки.
Когато Мохамад бин Салман дойде на власт през 2015 г., реши да увеличи подкрепата си за силите, противопоставящи се на сирийския президент Асад. Но намесата и успехите на руската армия, в комбинация с помощта на Иран и "Хизбула", провалиха и тези планове.
Най-странният ход на принца се случи след визитата на Доналд Тръмп през май 2017 г. Наравно с Египет и Обединените Арабски Емирства, Рияд изненадващо обяви мащабна блокада на Катар. И до този момент никой от участниците в тази каша не знае как да излезе от нея.
Последва и неловка ситуация с ливанския премиер Саад Харири, принуден да обяви оставката си пред камерите на саудитската телевизионна мрежа "Ал Арабия". След като напусна Саудитска Арабия и получи подкрепата на френския президент Еманюел Макрон, Харири бързо се завърна начело на страната си.
Мохамад бин Салман същевременно разпореди вътрешна чистка, при която бяха арестувани стотици принцове, членове на правителството и сановници, под претекста на борбата с корупцията. Беше конфискувано частно имущество на стойност над $800 млрд.
Дали това би могло да провокира опит за сваляне на принца от страна на засегнатите? Това е въпрос, който повечето хора дори не се осмеляват да си зададат.
Притеснително е, когато наблюдаваме четирите най-големи петролни държави да играят на котка и мишка.
Доколкото голяма част от света разчита на техния петрол за икономиката си, перспективата за срив на един от тези гиганти не е на дневен ред. Подобни проблеми би трябвало да насърчават всички към намиране на изход от зависимостта от газа и петрола. Би било интересна ирония, ако огньовете, горящи в Близкия Изток, в крайна сметка освободят света от "оковите" на изкопаемите горива.
