13 юни 2005 - срамният ден за западната журналистика

Връщаме се 11 години назад във времето, когато дванадесет съдебни заседатели единодушно оправдаха Майкъл Джаксън по 14-те обвинения, включително за блудство с дете и предлагане на алкохол на непълнолетен.

Би било интересно да се помисли как историята ще оцени и запомни този скалъпен съдебен фарс.

Възможно е като пример за западняшката обсебеност от поп знаменитостите. Може би като линч през 21 век. Но реалистичният прочит на събитието се доближава най-вече до един от най-срамните епизоди в историята на журналистиката.

Ако се върнем в периода на процеса и прегледаме вестникарските архиви и изгледаме часовете телевизионни репортажи, ще разберем истинската величина на медийното падение и това се отнася за цялата индустрия.

Трудно е да се резюмират осем часа показания в две изречения и да бъде спазена точността, предвид това, че медиите бяха обсебени от манията за рейтинг.

Във времето на непрекъснато течащи новини и блогове, как се устоява на изкушението да напуснеш съдебната зала при първа възможност, за да повториш последните неприлични твърдения, дори ако това означава да пропуснеш част от показанията?

Това бяха медии, изгубили всякакъв самоконтрол.

Количеството на чистата пропаганда, едностранчивост, изкривяване и дезинформация беше огромно. Ако бъдат прочетени съдебните стенограми и сравнени с вестникарските статии, се оказва, че нищо от процеса не е такова, каквото е представяно и по нищо не прилича на това, което действително се е случило в съдебната зала.

Прочитът на стенограмите илюстрира безкраен парад от слаби свидетели на обвинението, непрекъснато противоречащи си и сриващи се при кръстосан разпит, а вестниците и телевизиите ден след ден повтарят отвратителни обвинения и зловещи инсинуации.

На 18 ноември 2003-та, 17 шерифи нахлуват в имението на Краля на попа Невърленд. Щом се разчува новината за обиска, новинарските канали зарязват програмата си и превключват на 24 часово отразяване.

Когато става ясно, че Джаксън е обвинен в гавра с малкия оцелял след раково заболяване Гавин Арвизо, който държеше ръката му във филма на Мартин Башир, медиите обезумяват.

Дотолкова са обсебени от скандала, че една терористична атака в Турция остава неотразена, като само CNN си прави труда да предаде общата пресконференция на Джордж Буш и Тони Блеър по повод трагедията.

Трите основни телевизионни мрежи незабавно започват да излъчват едночасови специални репортажи по случая Джаксън, очевидно без да ги спира фактът, че все още нищо не се знае за обвиненията, а прокурорите не отговарят на въпроси.

CBS посвещава цял епизод от "48 Hours Investigates" на ареста, докато "Dateline" на NBC и "20/20" на ABC също набързо скалъпва специални епизоди за Майкъл.

Два дни след обиска в Невърленд и дори преди самият обвиняем да бъде арестуван, VH1 обявява половинчасов документален филм наречен "Секс скандала с Майкъл Джаксън".

Daily Variety описва историята с Джаксън като "изпратена от бога за медийните издания, особено за кабелните новинарски канали и местните станции, които се борят да повишат рейтингите си преди последната седмица на най-важната ноемврийска надпревара".

В сравнение с предходните седмици Accsess Holliwood повишава рейтинга си с 10%, Entertainment tonight и Extra достигат най-високата си гледаемост за сезона, Celebrity Justice са зарадвани с 8% повишен рейтинг.

Вестниците реагират също толкова истерично, колкото и ТV станциите.

"Извратен!" пише New York Daily News, "Джако, как ще се измъкнеш този път?" предизвиква го New York Post.

Най-големия британски вестник The Sun публикува статия озаглавена: "He's Bad, He's Dangerous, He's History".
В това творение Джаксън е наречен "бивш черен и бивша суперзвезда", "ненормален" и "извратен индивид", като вестникът призовава да му отнемат децата.

"Ако не беше поп идол с купища пари, зад които да се скрие, щяха да го хванат още преди години", се казва в статията.

Окуражени от голямата аудиенция, която им осигурява скандалът, медийните издания продължават да се възползват от случая по всички възможни начини.

Том Синклер от Entertainment Weekly пише: "От най-просташкия таблоиден репортер, до най-чистичкия новинар се бореха да запълнят колонките и телевизионното си време със сензации и коментари за Майкъл Джаксън".

"Натискът върху новинарите е огромен" заявява пред Синклер адвокат Харланд Браун. "Адвокати, за които никога не сме чували, се появяват по телевизията и говорят за случаи, с които нямат нищо общо".

Синклер добавя: "И не само адвокати. Всички - от лекари, писатели, психиатри, до служители в заведения за бързо хранене, които някога са сервирали на Краля, се тълпят по телевизии и вестници".

Докато медиите са заети да настояват пред лекари-шарлатани и далечни познати на Джаксън за мнението им, прокурорският екип започва да демонстрира крайно съмнително поведение, но на медиите не им пука.

По време на обиска в Невърленд областния прокурор Том Снедън и неговите служители нарушават условията на заповедите за обиск, като влизат в кабинета на Майкъл Джаксън и прибрат множество бизнес документи, несвързани със случая.

Незаконно е обискиран и офисът на частен детектив, работещ за защитата на Краля на попа и биват конфискувани (откраднати) документи на защитата от дома на личния секретар на легендарната звезда.

Освен това Снедън променя основни елементи в своето обвинение, в мига щом се появяват доказателства, опровергаващи твърденията на сем. Арвизо.

Когато разбира за два видеозаписа с интервюта на цялото семейство, в които Арвизо хвалят Майкъл и отричат всякакво насилие от негова страна, той представя обвинение в заговор, претендирайки, че семейството е било принуждавано да лъже против волята си.

През януари 2004-та адвокат Марк Джерагос обявява по NBC, че певецът има "желязно алиби" за датите, посочени от обвинението.

Когато през април е повдигнато ново обвинение в заговор, датите на посегателствата биват променени с две седмици. По-късно Снедън е хванат при опит да подправи доказателство с пръстови отпечатъци, като позволява на ищеца Гавин Арвизо да държи в ръцете си няколко порно списания по време на предварителното изслушване, след което ги изпраща за анализ на отпечатъците.

Повечето медии не само пропускат тези съмнителни, а понякога и направо незаконни действия на прокуратурата, напротив - сякаш са доволни да повтарят тяхната изобличителна пропаганда, въпреки пълната липса на подкрепящи доказателства.

Дни след ареста на Джаксън, Даян Даймънд се появява в предаването на Лари Кинг, където говори за "куп любовни писма", които уж Джаксън писал на Гавин Арвизо.

"Някой знае ли за съществуването на тези писма?", пита Кинг. "Абсолютно", отговаря Даймънд. "Аз знам. Абсолютно съм сигурна, че те съществуват".

"Даян, вие чели ли сте ги?". "Не, не съм ги чела".

Даймънд признава, че дори не ги е виждала, нито ги е чела, но знае за тях от "високопоставени полицейски източници".

Но подобни писма така и не се появяват.

Когато Даймънд казава, че знае със сигурност за съществуването им, тя основава коментарите си единствено върху думите на полицейските източници. В най-добрият случай те папагалски повтарят обвиненията на Арвизо на доверие. В най-лошия - историята е фабрикувна, за да се омърси името на Майкъл Джаксън.

И в двата случая историята обикаля света, без капчица доказателство, което да я подкрепи.

Повече от година изминава между ареста на Краля и началото на процеса и медиите са принудени да запълват промеждутъка, както могат.

Те знаят, че има съдебна заповед, която забранява на Джаксън да говори по случая, следователно той е безсилен да ги опровергае.

От симпатизанти на обвинението изтичат различни документи, включително показанията дадени пред полицията от Джорди Чандлър. Гладните за скандали и сензации медии веднага им връхлитат.

Същевременно телевизиите непрекъснато повтарят твърдения, продадени им от бивши служители на Джаксън, уволнени през 90-те години и ги представят за новини.

Периодично изтичат и подробности от обвиненията на семейство Арвизо.

Повечето издания отразяват тези истории като твърдения, а не като факти, но самото им количество и честото свързване на името на Майкъл с грозни сексуални посегателства, ведно с неговата невъзможност да ги опровергае, оказва опустошителен ефект върху публичния му имидж.

Процесът започва в началото на 2005 година с избора на съдебни заседатели.

Когато от NBC питат Даян Даймънд за различната тактика на обвинението и защитата при този избор тя казва, че обвинението ще търси съдебни заседатели, които правят разлика между "добро и зло" и "правилно и грешно".

Веднага след като съдебните заседатели са избрани, „Нюзуик" се заема да подронва авторитета им с твърдения, че заседатели от средната класа няма да съдят честно семейство от нисшата класа.

В статия със заглавие "Да изиграем класовата карта" списанието заявява: "Процесът Джексън може би зависи от нещо различно от расата. Нямаме предвид доказателствата".

Когато процесът набра скорост става ясно, че случаят е напълно пробит.

Единственото "доказателство" на обвинението е купчина хетеросексуални порно списания и няколко книги за изкуство. Томас Месеро пише в едно съдебно искане: "Опитът да бъде съден мистър Джаксън, защото притежава една от най-богатите частни библиотеки в света, е обезпокоителен. От мрачните времена на миналия век, никой не беше виждал прокуратурата да твърди, че притежанието на книги на световно известни хора на изкуството е доказателство за извършено престъпление".

По време на кръстосания разпит адвокат Томас Месеро показва на Арвизо един брой на Barley Legal и няколко пъти го пита дали точно това е изданието, което Майкъл Джаксън е показвал пред него и брат му.

Момчето настоява, че е това. Месеро посочва, че списанието е публикувано през август 2003 или пет месеца след като сем. Арвизо напускат Невърленд. Обаче тази информация остава почти напълно неотразена. Медиите се фокусират върху твърденията на момчето, а не върху кръстосания разпит който ги опровергава.

Обвиненията покачват рейтингите, а сложните кръстосани разпити - не.

Отново при кръстосания разпит момчето сериозно подкопава обвинението в заговор като твърди, че никога не се е чувствал уплашено в Невърленд и не е искало да си тръгва.

Неговият разказ за предполагаемите посегателства се различава от този на брат му. За зла участ на Джаксън кръстосания разпит на Гавин Арвизо е изцяло игнориран, тъй като вестникарите се кискат и клюкарстват за станалия известен като "ден на пижамата".

През първия ден от показанията на момчето Джаксън се подхлъзва в банята и е откаран по спешност в болница.

Съдия Родни Мелвил издава заповед Джаксън да бъде арестуван, ако не се яви в съда до един час, затова той идва в съдебната палата по долнище от пижама, както е бил откаран в болницата.

Снимките на Джаксън и пижамата му обикалят света, често без да се споменава нараняването му, нито да се обяснява защо е облечен така.

Много от журналистите обвиняват Джаксън, че е симулирал, за да си спечели симпатии, въпреки че симпатия е последната дума, с която може да се опише реакцията на медиите. Инцидентът не им пречи да продължават да повтарят пред целия свят зловещите обвинения на Гавин Арвизо още на следващия ден.

Някои издания дори представят показанията на момчето като факти, а не като твърдения. "Мирър" пише:"Той каза, че ако момчетата не го правят, ще станат изнасилвачи - болното от рак момче Гавин Арвизо разказва за секса с Джако".

Но кръстосаният разпит на момчето е съвсем друга история, която преминава напълно неотразена.

Вместо да разказват за лъжите на Гавин Арвизо и противоречията в показанията на двамата братя, страниците на вестниците са изпълвани с коментари за пижамата на Майкъл, въпреки че са изминали дни от "деня на пижамата".

Хиляди думи са посветени на важния въпрос дали Джаксън е с перука или не, а "Сън" дори пуска статия, която го напада за бижутата, с които украсява жилетката си.

Изглежда сякаш пресата е готова да напише каквото и да е, стига да избегне разговора за кръстосания разпит на момчето, който сериозно дискредитира обвинението. Този навик да се отразяват отвратителни обвинения, но да се игнорира кръстосания разпит се превръща в тенденция през целия процес.

През април 2005-та в интервю с Мат Дръдж, Роджър Фридмън обяснява: "Това, което се премълчава е, че кръстосания разпит на тези свидетели обикновено е фатален за тях".

Добавя, че щом някой каже нещо неприлично или драматично за Майкъл Джаксън, журналистите се втурват да предадат новината и пропускат кръстосания разпит.

Дръдж е съгласен с него и добавя: "Не чуваме как един след друг свидетелите се разпадат на свидетелското място. Няма дори и един от тях, който да не си е признал, че си противоречи с предишни показания, които е дал по този случай или по някой друг".

На 13 юни 2005 година, съдебните заседатели намират Майкъл Джаксън за невинен по всички 14 обвинения, които са повдигнати срещу него.

А скалъпеният процес ще остане като урок за това как не трябва да се прави журналистика.

*Текстът е адаптиран по публикация в Chronicle.bg