Бразилският флирт с популизма не е изненада за никого

Всеки, който все още има съмнения относно това, как ширещата се бедност, съчетана с мащабно разхищаване на публични средства, може да повлияе на гласоподавателите, трябва само да погледне какво се е случва в Бразилия.

В неделя страната излиза за втори тур на президентските избори, където абсолютен фаворит е бившият военен Жаир Болсонаро, чийто радикални и откровено расистки възгледи предизвикаха внимание не само в страната, но и по целия свят.

Той спокойно говори за това как всъщност симпатизира на военните диктатори, как хората трябва да се въоръжат и да им се даде свобода да се справят сами с престъпниците по улиците, и как всички корумпирани държавни служители и политици трябва да бъдат разстреляни. На фона на това изказванията му, че не би позволил на децата си да излизат с чернокожи и че нищо не става от не-белите общности в страната, са може би сред по-малко притеснителните му.

И въпреки това Жаир Болсонаро е като летен пожар, а избирателите му са като суха трева. Този възход обаче е всичко друго, но не и изненадващ. Нито условията, които го насърчават. Те са идентични на тези, които благоприятстват цялата вълна на крайноконсервативни и националистически настроени политици в Европа и САЩ, но с щипка южноамерикански "екстремизъм".

Богатата почва за кандидати като "Бразилския Тръмп", както наричат консервативния кандидат за президент, остави след себе си глобалната икономическа криза от 2008 г., която доведе до остра концентрация на богатство, екстремизмът, преминаващ през европейския континент като огън, нямаше да съществува.

По същия начин семената на фашизма, които се появиха в Европа през 30-те години на ХХ в., бяха засети в социалните отломки, създадени от катастрофата от 1929 г. и последвалата криза.

Латинска Америка има своя дял лош опит с брутални дикатори и терора, който сеят те. Затова и много хора не само в Бразилия са разтревожени за това, което могат да очакват от Болсонаро. Съвременната история ни показва, че ефектите се умножават, ако условията, които ги произвеждат, се засилят. С други думи, ако един от тези авторитарни и радикални типове заеме толкова важна позиция, ще се появят и други.

Подобно на европейските си колеги, този бивш лидер, който се е ориентирал от подкрепата на държавната намеса в икономиката към laissez faire, успя да тълкува разочарованието на хората, които се изправят в най-лошата рецесия в историята си и в корупцията на цялата им политическа класа.

Страната, която пострада най-много във всичко това, е Работническата партия на бившия президент Луиз Иннацио Лула да Силва (2003-2011 г.), която се стреми към политики за развитие, но също така създаде безпрецедентна система на корупция и накрая доведе икономиката на страната до състояние на разруха.

Икономическите показатели на Бразилия се понижиха през първия мандат на неговата приемничка на президентския пост Дилма Русеф (2011-2016 г.). Годишният ръст достигна едва 0,9%, а доходите на глава от населението започнаха да спадат, като през последната година от управлението на социалистите понижението бе с цели 9,1%, което на практика уби всички надежди за социална мобилност.

Връх на всичко беше изтеклият в медиите корупционен скандал с кодовото име "Автомивка", който в крайна сметка изпрати Лула в затвора. Този скандал все още е я умовете на хората и не е случайно, че кандидатурата на Дилма да спечели място в Сената на изборите от 6 октомври завърши с унизително отхвърляне от избирателите.

Тук не трябва да се пропускат и фрапиращите нива на престъпност в страната.

Те далеч не са нещо ново, но поредният рекорд, който Бразилия постави по брой убиства за една година, определено не е нещо, което ще повлияе в полза на досегашните управляващи, които все още са свързвани с корупцията. Паралелно с това идват кражбите, обиранията на туристи, ширещия се трафик на наркотици, проституцията и т.н.

Традиционно голямата пропаст между бедни и богати стимулира процъвтяването на криминалната дейност в страната, а големите градове като Сао Пауло и Рио де Жанейро са смятани за едни от най-опасните в света.

За мнозина старата политическа класа така и не успява да се справи с престъпността и гневната, радикална реторика на Болсонаро идва точно на място за недоволните от случващото се в страната. А те далеч не са малко. В изследване от миналата година едва 13% от бразилците казаха, че са доволни от демокрацията си. Така победата на Болсонаро на първия кръг на президентските избори е всичко друго, но не и изненада.

Неговите гласоподаватели основно са от средната класа и искат да възстановят система на икономически растеж и просперитет.

Най-богатите, сектори от своя страна, виждат военната му строгост като нещо, което би могло да благоприятства прилагането на икономическите корекции, необходими за балансиране на остарелите разчети на страната.

Предвид сексистката му реторика, гласподавателите на Болсонаро са предимно мъже, но въпреки това има и жени, които го подкрепят. Те, подобно на много бедни избиратели и дори на бивши поддръжници на ПТ, го харесват заради силната националистическа посока, която той е избрал.

Кандидатът за Работническата партия Фернандо Хадад е доста назад в резултатите преди втория тур. Наследникът на Лула се стреми да измъкне партията си от дупката, в която неговата партия е затънала, и да я направи привлекателна и за политическия център. Неговият основен проблем в случая обаче е, че политическият център се разпада стремително.

Така в неделя двамата опоненти трябва да се изправят на балотаж. И там нещата може да се променят, историята е познава подобни случаи. През 2002 г. на втория тур във Франция крайнодесния кандидат Жан-Мари льо Пен (бащата на Марин льо Пен, сегашната лидерка на Националния фронт) дойде с големи очаквания след победа на първия тур. Неговият опонен, кандидатът на десните Жак Ширак обаче успя да вземе категорична победа с 82,2% от гласовете.

Но фактите са си факти, а нито Болсонаро е Жан-Мари, а още по-малко Хадад е Ширак. И най-вече сега времената са други.

Новините

Най-четените