Естония често е представяна като държава, която съумява да функционира почти изцяло дигитално. Днес повечето от публичните услуги са достъпни денонощно онлайн, а интегрирането на информацията се подсигурява от блокчейн технологията.
Естонците могат да се възползват от електронни медицински рецепти, да плащат данъците си онлайн и дори да си купят кола и да я регистрират онлайн.
Кому е нужно да прекарва огромна част от живота си по опашки в чакане на лист хартия?
Правителството на Естония се стреми да осигурява публичните услуги така, както Amazon продава стоките си - без физическо присъствие, без излишни такси по веригата, без работно време.
По някаква странна причина хората най-често очакват качествено обслужване от частни компании, а не от собственото си правителство. Случаят с естонците не е такъв. Те изискват много от правителството си и постоянно настояват за подобрения и иновации. Според тях щом частният сектор непрекъснато върви напред, така трябва да е и с правителството.
Ако ви е лесно да си купите книга онлайн, да направите банкова трансакция или да си влезете в акаунта в социалните мрежи, защо публичните услуги да не могат да работят по същия начин. Публичният сектор не бива да си позволява да е по-зле от частния.
Как Естония се превърна в дигитална държава?
Преди четвърт век страната отхвърля зависимостта си от СССР, но се намира в дълбока криза и тепърва трябва да възстановява демокрацията и да модернизира икономиката си. Има нужда от радикални реформи - Естония дори няма нормално работещи данъчни служби или каквито и да било публични услуги всъщност.
Ситуацията има един огромен плюс - пътят към изграждането на изцяло обновена държава от нулата е напълно отворен. За да е възможно най-достъпен, публичният сектор започва постепенно да се прехвърля в дигиталното пространство. Само че изборът в полза на технологиите далеч не е лесен.
Необходими са инвестиции в дигитална инфраструктура във всички региони, за да може всеки да има достъп до публичните услуги. Оправянето на пътищата и ремонтът на училищата остава на заден план, за да се инвестира в новите технологии. Първото десетилетие дава своя резултат, но е трудно.
Рискът все пак се отплаща и обществото формира изцяло нов начин на мислене.
Децата придобиват компютърна грамотност от ранна възраст. Те се прибират вкъщи с новите си умения и ги предават на родителите си заедно с ентусиазма си към иновациите. Родителите от своя страна са окуражавани да инвестират в компютри и връзка с интернет.
Опитът на Естония доказва положителния ефект, който идва, след като технологиите са достъпни на по-голямата част от населението. А след като е готова платформата и услугите са дигитални, време е и гражданите да станат такива. До около 2005-а година вече голяма част от работата е пренесена онлайн и идва предложението естонците да се сдобият с дигитални лични карти.
Затова правителството решава всеки да се сдобие с такава. При преминаването на границите с Европа естонците използват пластики с чип. За подписване на документи, за кандидатстване за различни обществени услуги, за плащане на данъци и такси и други се използва електронен подпис. Така в един момент се развива една напълно легитимна законово онлайн самоличност.
Разбира се, новите технологии са безполезни без подкрепяща ги правна рамка, която гарантира отговорната им употреба.
Електронните подписи, самоличности и права са защитени от закона. Гражданите носят отговорност да пазят личните си документи - независимо дали са физически, или дигитални. Ако позволят на някой друг да ги използва, те носят правна отговорност.
Системата е и по-евтина - тя спестява над 2% от брутния вътрешен продукт всяка година. Макроикономическият ефект е още по-голям - близо 7% от БВП идва от сектора, който поддържа функционирането на дигиталната държава. Това е забележително за страна, която само допреди 30 години е тънела в крайна бедност.
Иновациите също така скрепяват връзката между държавата и частния бизнес. Дигиталната инфраструктура с лични данни се използва и от банки и други подобни институции. Така Естония се превръща в пример за партньорството между правителство и частен сектор.
Винаги обаче го има и въпросът за сигурността.
В страната смятат, че по същия начин, по който паспортите и личните карти се подсигуряват с водни знаци и други способи, така трябва да бъдат подсигурени и дигиталните лични данни. Техническите решения за сигурност са важни, но понякога са недостатъчни.
Трябва да е ясно, че няма такова нещо като абсолютна сигурност. Но се оказва, че безопасността на дигиталните данни е по-лесна, отколкото тази на физическите носители. Дигиталните формати предоставят много повече контрол и задават много по-ясни правила за събирането на лична информация, съхранението й и използването й.
Естонците знаят, че намесата в публичните данни няма да остане незабелязана, защото тя ще остави следа в блокчейна и властите веднага разбират, че това е криминална намеса, която трябва да разследват. Този факт създава допълнително доверие между гражданите, държавата и електронните услуги.
Но най-важното е, че личните данни не са собственост на естонското правителство.
Във всеки един момент естонците могат да разберат какво се случва с информацията им и как тя бива използвана. Дигиталният свят там е далеч по-прозрачен от аналоговия. Имате ли пълен списък с лицата, които са преглеждали здравната ви книжка? Е, естонците имат.
Дигитализацията носи и своите рискове, но те са част от всяко едно общество, независимо как функционира то. Някои държави влагат средства в предпазването от пожари и наводнения, докато Естония прави същото с дигиталните си данни. През 2007-а държавата става обект на серия от руски хакерски атаки. Инцидентът става повод да бъде създаден постоянен орган на НАТО, който да се грижи за кибер-сигурността.
Естония отива още по-далеч. През 2017-а тя обявява първото посолство на данните, което се намира в Люксембург и което съхранява правителствената информация в случай на хакерска атака или война. Сървърите се намират на суверенна естонска територия в Люксембург и са изцяло собственост на Естония.
Отново през 2017-а естонското правителство оправя технически недостатък в системата за дигитални лични карти.
Рискът е бил теоретичен, не са се случили хакерски атаки, но докато едни успяват да обновят сертификатите си онлайн, други трябва да го направят физически. Изведнъж социалните мрежи се пълнят с "ужасяващи истории" за опашки. След като за повече от десетилетие естонците не се редят на опашки, подобно нещо им се струва ужасяващо.
Но нито една нация няма да се промени, просто защото е станала дигитална.
Само че промяната е неизбежна и в един момент всички хора ще изискват от правителствата си да работят също толкова ефикасно, колкото работят сайтове като Amazon.
