552 кг за пет дни - това е равносметката от началото на кампанията в Русия за борба с контрабандата чрез изгаряне, смазване и други видове унищожение на храните, внесени нелегално от Запада.
552 килограма, в които влиза всичко - от френски камембер до италианско прошуто - чийто внос беше забранен преди година.
Тогава на принципа "око за око" Москва наложи ембарго над вносните храни, произведени в държавите-членки от ЕС и САЩ - страните, които наложиха санкции на Русия заради разцепването на Украйна.
Всеки, който има дори бегли познания по историята на Русия, знае, че във всеки учебник има поне една глава, посветена на "големия глад".
Руската икономика се срива бавно, но сигурно през последните две години. Според собствените разчети на Кремъл, дори има увеличение на броя руснаци, живеещи в бедност: 16 на сто повече през първото тримесечие на 2015 г., в сравнение със същия период на 2014 г.
Над 15% от руските граждани вече живеят под прага на бедността. А ако видите снимките на хора, които минават след тракторите, за да съберат една-две неповредени гръцки нектарини от калта, вероятно ще се запитате:
Защо Русия унищожава напълно годна за консумация храна?
Същият въпрос си задават и самите руснаци.
"Когато Путин подписа указа за унищожаване на контрабандната продукция, бях много изненадан", пише журналистът Валерий Панюшкин, който отбелязва ироничното съвпадение в личната история на президента.
"Ленинградец? Син на жена, преживяла обсадата на Ленинград, син на ветеран, ранен при битката за града? Брат на дете, загинало по време на военната блокада. И сега унищожава храна? Как е възможно?", пита се той.
Панюшкин отбелязва, че и самият руски премиер Дмитрий Медведев, натоварен с изпълнението на указа, е роден в Ленинград - крепост, дала над половин милион жертви в следствие на глада и болестите по време на нацистката обсада, продължила около 2,5 години.
Това е един от най-болезнените периоди на глад в историята на Русия, а спомените за мизерията и случаите на канибализъм все още тормозят руснаците - най-вече наследниците на ленинградчани - какъвто е и Панюшкин.
"Моята баба имаше навика да събира внимателно трохите хляб от масата и не ги изхвърляше, а ги изяждаше", пише той.
Тя е трупала храна, както впоследствие е правила майката на Панюшкин, а в крайна сметка - и самият той.
Тогава как е възможно Путин и Медведев - двама от най-известните ленинградчани - да се освободят от тази вродена невроза и да разрешат хладнокръвното унищожение на храните?
Дори да оставим настрана саморазрушителната логика на руските контра-санкции, все пак остава един сериозен проблем: оказа се, че контролът върху ембаргото е доста трудна задача.
Най-вече заради Европейския митнически съюз, който Русия създаде като противотежест на Европейския съюз.
Макар че в него членуват само още четири страни - Армения, Беларус, Казахстан и Киргизстан - те вече отвориха границите си с Русия, без да се принуждават да налагат забрана за вноса на европейските хранителни стоки.
А тъй като московските санкции не могат да убият апетита на руските граждани за скариди или омари, например, беше само въпрос на време по магазините в столицата да започнат да се появяват "беларуски" морски дарове.
Абсурдно, но съвършено логично заобикаляне на закона: естествено, че Беларус не разполага с морско крайбрежие, т.е. няма как да произвежда нито скариди, нито омари. За сметка на това може да произвежда огромно количество етикети за хранителни стоки. И по този начин - да генерира огромно количество пари, като препакетира контрабандата и я препродава като собствена продукция.
Понеже няма санкции срещу беларуския внос, продукцията практически става "законна".
Путин и властите в Кремъл се опитват да "продадат" ембаргото като добра възможност за руските производители на хранителни стоки да спечелят по-широк дял от собствения си пазар - но и това не се случи.
Единственият резултат от тази политика, е че Русия отвори пазарна ниша за партньорите си от Митническия съюз.
Когато става дума за внос на храни, руската граница с Европа се "измести" на територии, които самата Русия не може да контролира чрез санкции.
"Доколкото имаме информация, всеки бизнес е намерил канал за заобикаляне на санкциите, буквално всеки", казва Елена Панфилова, вицепрезидент на "Прозрачност без граници" и бивш ръководител на московския офис на организацията.
Година след като Русия забрани френското бри и синьото сирене, всички ресторанти са препълнени и никъде няма липси. "Всеки, който има нужда от продукция и поръчва в големи количества, си е намерил начин", казва тя.
"Самата аз съм купувала авокадо с произход "Беларус", добавя Панфилова.
Корупцията помага на руснаците да прескачат санкциите, но в същото време именно корупцията е причината за натиска за унищожаването на храните.
Човекът, предложил изгарянето на деликатесите, е руският министър на земеделието - Александър Ткачов.
През първите 15 години от управлението на Путин той изпълнява длъжността губернатор на Краснодар - регион, известен като сърцето на селскостопанското производство в Русия, но и като център на мафията.
Ткачов успя да натрупа огромно богатство през този период, като наложи личен монопол върху земеделието в региона.
Според руското издание на Forbes богатството на Александър Ткачов не се е удвоило или утроило по време на мандата му като губернатор.
Състоянието му се е умножило цели 33 пъти.
С други думи, той е умел и хладнокръвен бизнесмен. През април Ткачов беше назначен за министър на земеделието, а три месеца по-късно предложи още по-строго приложение на забраната за вноса на европейски храни, които се конкурират с продукцията от Краснодар.
В случая става въпрос за фундаментален проблем: как е възможно да принуждаваш останалите да спазват законите, когато сам не ги спазваш?
"Проблемът не е корупцията, а прекалената слабост на правителството", казва Глеб Павловский, московски политически изследовател, който преди години съветваше Кремъл.
"Правителството е слабо по отношение на управлението. Може да притежават ядрени оръжия, но няма как да бомбардират Казахстан или Беларус, за да започнат да прилагат санкциите", казва той.
В Русия, обяснява Павловский, спазването на закона е по желание - докато не те хванат.
"Хората спазват закона само ако има екстрена ситуация", мисли той. "Така че трябва да плашиш народа. Трябва да създадеш зрелище".
И зрелището не закъсня.
Контрабандната стока не просто се унищожава, но в съответствие със закона - това трябва да се случи пред двама свидетели и камера.
Не е учудващо, че телевизионните екрани незабавно се запълниха с кадри на пити сирене, които експлодират под веригите на тракторите. Имаше още по-смешно видео, в което двама тантурести митничари от Татарстан конфискуват три замразени патици, след което ги газят с трактор, защото са незаконен внос от Унгария.
Предвиждайки негативната реакция на населението, посланието в руските медии е, че унищожението е необходимо зло.
"Важно е да отбележим", заявява водещият на най-гледаната вечерна новинарска емисия, "че унищожаването на контрабандата е абсолютно нормална мярка за всяко едно правителство".
Истинската причина за унищожаването на храните, които иначе можеха да нахранят стотици бедни хора, е защитата на руските граждани - така твърди репортажът.
"Германия и страните от Централна Европа", се казва още, "страдат от епидемия от африканска чума по свинете".
С други думи, не само Русия изхвърля тонове месо - Европа унищожава хиляди животни заради болестта. Дори Ткачов не пропусна да се изяви, напомняйки на образ на руснак от "Семейство Сопрано": "Страничните продукти от свиневъдството, пестицидите и нитратите застрашават човешкия живот... Трябва да прочистим пазара на хранителна продукция веднъж завинаги"
Въпреки гнева на либералния анти-Кремълски елит, въпреки историята и въпреки идеята, че "в Русия храната е основната форма на свобода" (както казва Глеб Павловский) - руските граждани не изглеждат чак толкова недоволни.
Поне това показват последните социологически изследвания, публикувани миналата седмица.
48% от руснаците са против унищожаването на контрабандната храна, но цели 40 на сто подкрепят мярката.
Нещо повече - с мнозинство от 68% руското общество все още подкрепя забраната на вноса от ЕС.
На какво се дължи тази слаба реакция по проблем, който би трябвало да е исторически интуитивен?
Въпреки слуховете за благосъстоянието на Путин - неговият рейтинг се базира върху образа му на "човек от народа". Той е прост човек като всички нас, с прост вкус като всички нас.
Повечето забранени храни са деликатеси - мнозинството от руснаците не ядат такива неща. Още повече - докато рублата не спира да отслабва, а цените на хранителните стоки се увеличават, все по-малко руснаци могат да си позволят пастет от гъши дроб, например - дори да се продаваше по магазините.
От друга страна, Русия все още не се е отърсила от треската на анти-западните настроения.
След преизбирането на Путин през 2012 г. пред руснаците постоянно се бие тъпанът на отричането на всичко Западно: гей-културата, НАТО, а сега и ементала.
"Недоволството идва от хора, които винаги ще бъдат недоволни от действията на Кремъл", казва Маша Липман, бивш главен редактор на политическото списание Pro et Contra.
"Като се имат предвид антизападните настроения, всяка политика може да се "опакова" по такъв начин, че да изглежда правилна и патриотична. Когато се каже, че се унищожава "Нещо Западно", изобщо не е нужно да се уточнява какво подлежи на унищожение", споделя тя.
А ако разглезените про-западни московчани се оплакват, че не могат да си набавят деликатесите - много им здраве. И без това лоялността им към народа е съмнителна.
Пасивната подкрепа за аграрния ТВ-реалити спектакъл на Путин съществува още, защото всички знаят, че това е само шоу.
Ако наистина искате да си купите унгарска патица (и ако можете да си го позволите), не е трудно да си набавите.
Панфилова от "Прозрачност без граници" коментира, че в подобни ситуации руснаците просто се адаптират.
Тя си спомня как в началото на 90-те години на 20 век, по време на дефицита на хранителни стоки, изведнъж нейните приятели - високообразовани професионалисти - масово се преквалифицирали като хамали по пристанищата. Защо? Защото оттам се внасят храните, така че човек винаги може да задели по нещичко за себе си, докато пренася.
Панфилова прогнозира, че същото ще се повтори и сега.
"Властите обявяват, че са унищожили 300 тона хранителни продукти, но едновременно с това 285 от тях се появяват на друго място", казва тя. "Хората никак не са променили ежедневните си навици".
Някои хора в руското управление сякаш се състезават в копаенето към дъното, като се надцакват с предложения за забрана на продукти от Злия Запад: цветя, неонатологични инкубатори, стоматологични машинки, спринцовки и дори кондоми.
На това отгоре - правителството предложи да се въведе ограничение на добитъка, който частните земеделски стопани имат право да притежават. Всичко това открива нови полета за корупция и приток на пари, докато в същото време руската икономика става все по-малка и по-малка.
В същото време, руският елит изобщо не си спестява луксозния начин на живот. Опозиционният лидер Алексей Навални скоро публикува статия, в която разкрива, че руските държавни служители използват бюджетни средства, за да си купуват ембаргови сирена за държавните банкети.
В началото на август прессекретарят на Путин Дмитрий Песков организира пищна сватба в Сочи, на която се появи с часовник Richard Mille на стойност около 620 00 долара - състоянието, което отговаря на 4 годишни заплати на Песков. След това младоженците заминаха на сватбено пътешествие с яхта, чийто наем възлиза на повече от 400 000 долара на седмица.
Часы чиновника-молодожёна Пескова стоят дороже вашей квартиры https://t.co/Mljff0bObb pic.twitter.com/Zz0byrU2Mo
— Alexey Navalny (@navalny) August 2, 2015Не че на Путин това му прави впечатление.
Песков е известен в цяла Москва като бонвиван и досега това не му е попречило да стои на една ръка разстояние от руския президент.
Фактът, че Навални иска оставката на Песков, вероятно само ще укрепи позициите му.
Средният руснак - както и средният американец - си пада по бляскавите демонстрации, без значение дали на холивудските звезди или на президентския говорител. Луксът е красив и вдъхновяващ.
Изследванията на общественото мнение показват наличието на когнитивен дисонанс: икономическото неравенство не е притеснително за близо 70 процента от руснаците. Същият дял от населението, обаче, смята, че е невъзможно да се натрупат милиони по честен начин.
Огромното мнозинство от руските граждани - т.е. онези, за които дори часовник за 620 долара би бил изключителен лукс - просто затягат коланите и се адаптират.
Елитът също се адаптира, като намира нови източници на пари - както Ткачов.
