Докато са били тийнейджърки, те са се надпреварвали по покритите сняг Алпи в опит да спечелят олимпийско злато. Милиони австрийци са им се възхищавали и са гледали на тях като на герои, защото в страната ските са едва ли не национален спорт.
Но за поне двама бивши треньори на националния отбор по ски, тези момичета може би са били и нещо друго: сексуални обекти, които да им доставят удоволствие.
Свидетел в започнало този месец дело за клевета в Австрия твърди, че един от тези треньори дори е казвал: "Това са моите момичета и аз съм този, който ще отнеме девствеността им".
През ноември 2017-а, няколко месеца след появата на първите обвинения в сексуален тормоз срещу холивудския продуцент Харви Уайнстийн, движението #MeToo започва да се проявява и в Австрия. Бившата скиорка Никола Вердениг е първата, която публично разказва за системните случаи на насилие в австрийските ски среди отпреди 40 години.
Тя твърди, че е била изнасилена от свой съотборник, когато е била на 16. Не посочва името му и случаят така и не стига до съд, но това, че споделя историята, води до вълна от подобни признания. С това обаче всяка една от тези жени предприема риск. В Австрия ищецът трябва да докаже твърденията си.
През последната година най-малко три други скиорки са разказвали пред медии за случаи на сексуален тормоз. По думите им треньори и други хора, отговарящи за безопасността на скиорките, са ги изнасилили или са се опитали да направят това, напивали са ги в опит да се възползват от тях и са очаквали сексуални услуги в замяна на по-добро отношение.
Бивши и настоящи ученици от престижни ски-училища също разказват, че поне до 90-те години сексуалният тормоз е бил част от училищната култура. Нещо, с което треньорите и учителите са били наясно. Тази година учител в едно от тези училища е осъден за опит да извърши сексуално нападение.
Друга скиорка – Хелен Скот-Смит, която е тренирана от австрийски треньори, казва, че културата е била такава, че на младите скиорки се е гледало като на "свежо месо".
В началото на 2018-а Австрийската ски федерация (АСФ) създава комисия, която да разследва обвиненията в тормоз. Направеният извод е, че такива случаи в АСФ има по-малко отколкото в други институции със сходен мащаб. Комисията не намира доказателства за системен тормоз, но говорител на АСФ казва, че е възможно в миналото да е имало "неприятни единични случаи".
Има обаче мнения, че много жертви на тормоз в ски-средите не са информирали комисията, просто защото тя е част от ски-федерацията.
Скиорите се тревожат, че споделяйки своите истории, те ще търпят последствия в работата и обществото – същият страх, който тормози много жертви на сексуален тормоз по света. Но в Австрия жертвите се страхуват не само от ответно дело за клевета, но и от риска да трябва да платят обезщетение на същите онези мъже, които са ги насилвали.
Мария Виндхагер е адвокат от Виена, който от 20 години се занимава с подобни случаи. Тя посочва, че този страх е голям проблем за много жени.
Според австрийското законодателство всеки, който публично обвини обществена фигура в сексуален тормоз, може да бъде съден. Ако не докаже или не убеди съдията, че тормозът или насилието наистина са се случили, може да бъде осъден на от 6 месеца до 1 година затвор – или да платят глоба.
В най-"сбърканите" случаи обвинителите в крайна сметка плащат обезщетение на предполагаемия насилник, разказва адвокатът Соня Азис.
В Австрия много трудно се стига до присъда по дело за сексуално насилие – най-често, когато има наистина твърди доказателства - като запис от охранителна камера, текстови съобщения или разказ на свидетел на нападението.
Подобен е случаят с Джулия – бивша скиорка, която не иска да споделя истинското си име заради страх от последствията. Днес тя е на 66 години, но чак сега намира смелост да сподели за това, че е била изнасилена, когато е била на 23. Извършителят, по думите й, е популярният бивш треньор на националния отбор по ски Карл "Чарли" Кар.
86-годишният Кар отхвърля тези обвинения. Той дори съди вестника, който пръв публикува обвиненията срещу него.
Но освен това завежда и друго дело – срещу Джулия и нейния съпруг, заради серия лични съобщения в WhatsApp, които семейството изпратило на приятелка на Кар – Анмари Мозер-Прьол. В тези съобщения Джулия и съпругът й обясняват на Мозер-Прьол, че не трябва да защитава Кар и й "напомнят" що за мъж е той. Тези съобщения, в които Кар е определен като изнасилвач, стават основа за делото за клевета, което той завежда срещу семейството.
Популярността на ски спорта в Австрия води до това, че някои от обвинените са сред най-популярните хора в страната. Обвиненията срещу Кар шокират австрийците, много от които живеят в провинцията и имат консервативни възгледи. Такива възгледи се срещат и сред хора в съдебната система, коментира Соня Азиз. Тя коментира, че налице е "липса на разбиране" и поради тази причина в съда често не се вярва на жените, защото те не са "перфектните жертви".
Тази култура на страха има ефект върху тези, които са преживяли сексуално насилие и тормоз от сосбствените си партньори. Много такива жени при срещи с адвокат изразяват притеснение, че в крайна сметка ще бъдат осъдени заради това, че са проговорили.
Когато съдията или прокурорът не повярват на жертвата, обвиненията срещу предполагаемия извършител бързо падат.
Цели 87% от мъжете, обвинени в изнасилване в Австрия, не търпят последствия, сочат данните на националния център за консултация на жени, жертви на сексуално насилие.
Случва се жени да бъдат съдени и за клевета, т.е. че са обвинили някого с идеята да му причинят вреди без той да им е причинил нещо. Азиз дава пример с жена, която е подала оплакване срещу тормозещия я неин съпруг. Тъй като показанията й са сметнати за "съмнителни", срещу жената е заведено дело за клевета.
В крайна сметка тя е осъдена условно, а по-късно е задължена да плати и финансово обезщетение на мъжа, който (предполагаемо) я е тормозил години наред. За жената било утеха, че поне не е получила ефективна присъда и не е била изпратена в затвор.
Един сходен случай е свързан с бившата депутатка и отявлена феминистка Зигрид Маурaр. През май 2018-а 33-годишната жена публикува снимки на съобщения със сексуални послания, които е получила от собственика на магазин за крафт бири. Скоро след това получава писмо, с което я информират, че той я съди за накърняване на репутацията на бизнеса му. Мъжът отрича обвиненията и иска 60 000 евро обезщетение.
С оглед на законите в Австрия, Маурар е тази, която трябва да докаже, че собственикът на магазина за крафт бири е човекът, който е изпратил съобщенията. В крайна сметка съдията решава, че е възможно друг човек да е хакнал акаунта във Facebook на обвиняемия или просто клиент да е използвал лаптопа му. Така Маурер е глобена 7000 евро, от които 4000 отиват направо в ръцете на собственика на магазина.
След делото тя казва, че "не препоръчва на никого да прави това", което тя е направила. Адвокатката й коментира, че ако Маурар беше поискала юридически съвет преди да публикува снимките, щяха да й кажат да не посочва името на човека, изпратил съобщенията, нито с какво се занимава той.
В Австрия рискът от това да се превърнеш от обвинител в обвиняем отказва много хора от идеята да говорят срещу публични фигури, дори първоначално да са намерили вдъхновение в движението #MeToo, казва адвокатката Виндхагер.
И така стигаме отново до Джулия и нейния съпруг. Когато получават писмо от адвоката на Кар със заплаха, че ще бъдат съдени, те приемат това като намек, че трябва да мълчат. Отказват обаче да го правят.
Джулия се подготвя за делото, припомняйки си всеки детайл от случилото се преди 40 години. С коя ръка пияният Кар я е сграбчил, успяла ли е да го уцели с ботушите, които е хвърлила по него, колко време е прекарала заключена в банята и прочие неща, за които може да бъде попитана в съда.
Джулия и съпругът й получават някакво възмездие в началото на януари, когато съдията отсъжда в тяхна полза. Той държи да е ясно, че няма как да се разбере какво се е случило преди 40 години, но нито Джулия, нито съпругът й са направили нещо нередно.
Адвокатът на Кар казва, че ще обжалва решението, но два дни след като делото за клевета е прекратено, бившият треньор се отказва и от делото, заведено срещу вестника, който пръв е публикувал историята на Джулия.
За нея всичко това е някаква победа. Надеждата й е, че други жени също ще се осмелят да разкажат своите истории. Но с оглед на това колко трудно и натоварващо е било делото, би разбрала, ако не се нагърбят с това.
Този път, по изключение се осъжда не руската, даже не и унгарската съдебна система. ... В Австрия ищецът трябва да докаже твърденията си. ... ... Според австрийското законодателство всеки, който публично обвини обществена фигура в сексуален тормоз, може да бъде съден. Ако не докаже или не убеди съдията, че тормозът или насилието наистина са се случили, може да бъде осъден на от 6 месеца до 1 година затвор – или да платят глоба. ... ... В Австрия много трудно се стига до присъда по дело за сексуално насилие – най-често, когато има наистина твърди доказателства ... И с какво австрийското законодателство се различава от всяко друго? Принципът "всеки е невинен до доказване на вината му" е още от римско време и е включен във всички съвременни съдебни системи. Както и "съмнението се тълкува в полза на обвиняемия". Както и задължението на всеки обвинител да докаже обвинението си и отговорността за недоказани и/или недоказуеми обвинения с 40 годишна (нов рекорд) давност. Къде е разликата с американското, английското,френското или друго законодателство? Ами, изглежда, в това, че в Австрия се спазва.
Там, където жертвите на #MeToo биват съдени --- Уебкафе, осъзнавате ли, че това заглавие е тотално сбъркано? На чисто езиково ниво това. Жертвите на хаштага надали са жените, които използват въпросния хаштаг. Що се отнася до самата статия - къде точно е проблемът, че обвинителите трябва да докажат обвиненията си? Презумпцията за невинност до доказване на противното съществува във всяка правова държава. И къде е проблемът, че за хора, срещу които са хвърлени недоказуеми обвинения, съществува някакъв механизъм да получат компенсация за съсипаните си кариери и животи? --- Скиорите се тревожат, че споделяйки своите истории, те ще търпят последствия в работата и обществото – същият страх, който тормози много жертви на сексуален тормоз по света. --- Същият страх тормози и мъжете, чиито животи може да бъдат публично съсипани от фалшиви (или недоказуеми, което в конкретния случай е същото) обвинения - и от това, всъщност, жените наистина пострадаха, доколкото наемането и издигането им в служба в някои компании стана по-трудно: https://hbr.org/2018/03/is-metoo-backlash-hurting-womens-opportunities-in-finance http://fortune.com/2018/02/06/lean-in-sheryl-sandberg/ А вие (и СиЕнЕн, обаче, предвид пословично ужасните умения на преводачите ви, тях не е много справедливо да ги обвинявам) верно ли искате всяка жена да може без последствия да обвини всеки мъж в каквото си поиска, когато дори само едно неподкрепено с нищо обвинение може да съсипе живота му?
С това обаче всяка една от тези жени предприема риск. В Австрия ищецът трябва да докаже твърденията си. -------------------------------------------------------------------------------------------------------- Че да не би, някъде вече да не е така?!?
Както обикновено под такива статии, коментарите са само на мъже, които единствено се възмущават как така жени били обвинявали други мъже в сексуален тормоз, радват се, че на някои от тези жени им натриват носовете като възможните изнасилвачи ги осъждат за клевета, и доволно се потупват дружески по гърбовете. Невинността на мъжете се взима за даденост и не се отронва дори дума за другата страна - жените, които е напълно възможно наистина да са били изнасилени. Изнасилени. Не оклеветени. Изнасилени. Let it sink. Да, възможно е да се е случило, но вие изобщо не се интересувате от тази възможност, заради което я отричате напълно и априори. Не я коментирате. Тя не съществува, защото ви е твърде неудобна, а вие сте твърде лишени от доблест и морал за да я обмислите. Това е точно онзи вид токсичен мъжки шовинизъм, към който #MeToo се опитва да обърне вниманието на обществото. И, не, алтернативата му не е обратното на мъжественост, която вероятно охотно сега ще наречете с подходящото долнопробно определение, например "педераслък". Алтернативата е истинската мъжественост, която, обаче, е недостижима за обикновената XY-хромозомна отрепка. Понеже е недостижима, отрепката пробутва чесането на тестисите си като мъжественост. Не е. Конструктивната реакция, която би била полезна за обществото, е категорично и недвусмислено заклеймяване и разграничаване от такова поведение. Не, това изобщо не е еквивалентно на присъда без доказателства, а е заклеймяване на вид поведение, твърдо и безкомпромисно устояване на позицията, че то не е приемливо, евентуално предприемане на активни мерки, които да намаляват възможността то да се случва в бъдеще. Като начало, би следвало поне да спрем активните действия за продължаване и запазване на статуквото, които ясно се наблюдават в коментарите - евтините опити да се нормализира това поведение, както и априорното, категорично и безапелационно осъждане на предполагаемата жертва и оневиняване на предполагаемия насилник. Това аз наричам крайна мерзост и душевна нищета. Да, знам, вие със сигурност имате по-ушеприятни определения. Това е моето. Ходи като патка, кряка като патка.. вие му викайте лебед щом толкова ви е потребно.
>Би ли привел поне едно пряко доказателство за това, че някой от изявилите се под тази статия одобрява насилието над жени? Това, че ти се чувстваш гузен за нещо, не значи, че аз те гоня, независимо дали ти се усещаш гонен. Съответно, нямам точно никакво намерение да се опитвам да доказвам нещо, което изобщо и по никакъв начин не съм твърдял.
Не възнамерявам да доказвам нищо, което не съм твърдял, и нямам никакво намерение да легитимирам дори минимално свободните интерпретации на собствените си думи като им отговарям сякаш са нещо повече от измишльотините на интелектуален инвалид. Коя дума от горното изречение те затруднява, тъй щото явно се наложи да се повтарям?
Добре, до тук се обединяваме с тезата, че да бъдат жените по-добре защитени и да получат по-адекватно обществена подкрепа в случай на сексуално посегателство- като начало Уебкафето трябва да спре да пише статиите си по малоумен начин.
И все пак ще поставя въпроса - абстрахирайки се от обвиненията за явно изнасилване за което става въпрос в статия. Та искам да попитам за мнението ви - Ако един мъж предложи на една жена - ще направя за теб| ще ти дам еди какво си, ако ми дадеш да те чукам и тя се съгласи - това бива ли форма на някакво престъплание?
... възможно да са били изнасилени. Не оклеветени. Изнасилени ... ... нямам точно никакво намерение да се опитвам да доказвам нещо, което изобщо и по никакъв начин не съм твърдял. ... Какво не си твърдял, прасчо? Че е възможно да са били изнасилени? Или, че е възможно и да не са били? Последното не можеш да го възприемеш, когато се отнася за жени или педераси. А презумпцията за невиновност ти докарва уртикария. Ми, дръгни се. А добрата практика на привличане към отговорност тия, които мятат обвинения на аба, не е късно да се възроди и в САЩ. Само трябва да се оттекат мътните потоци на митуцията (да не се бърка с проституциата) да се успокои истерията и на някои от сегашните герои/ни митутки и митути да се бръкне дълбоко в джоба. Не знам колко е давността за клевета, но все ще има 5-6 години.
За Америка, нещата са по-различни. Не че американската съдебна състема е по-склонна да дава осъдителни присъди без достатъчно доказателства, но там много по-често, от останалите страни, се практикува т. нар. "извънсъдебни споразумения", при които обвинения се съгласява да плати опрадалена сума на ищеца за да не се стига до процес и разкарване по съдебни зали. Всички помним съдебното споразумение което Майкъл Джексън сключи, за да отпаднат обвиненията срещу него за педофилия - макар че постфактум достатъчно ясно се доказа, че те нямаше да издържат в съда и детето което го обвиняваше - наистина лъже.
>Ако един мъж предложи на една жена - ще направя за теб Дяволът е в детайлите. Зависи съществено от конкретното предложение. Има качествена разлика между "ще ти дам пари", "ще ти повиша (но иначе няма)", "ще те пусна жива (но иначе ще ти прережа гърлото)". Според мен такова предложение е единствено легитимно и не накърнява ничии човешки права и свободи, ако в него няма насилие (самото предложение би могло да е, и често е, вербално насилие - например, "ей, мръснице, искаш ли да те изчукам?"), и никоя от опциите не представлява наказание в някакъв вид, което цели натиск и ограничаване на свободата на избор - "ще ми дадеш ли портфейла си или да те наръгам с нож?" звучи като въпрос, но очевидно накърнява правото на свобода на избор.
Невинността на мъжете се взима за даденост и не се отронва дори дума за другата страна - жените, които е напълно възможно наистина да са били изнасилени. Изнасилени. Не оклеветени. Изнасилени. Let it sink. --- Естествено, че невинността на мъжете се взима за даденост, ОМГ. Затова съществува презумпцията за невинност до доказване на противното. Това, че жените можело да са изнасилени... Ами, може па и да не са. Цинично, знам, но няма никаква причина да вярвам, че някой е престъпник, без да ми е посочено поне някакво доказателство. За изстъпленията на Уайнстийн беше направено сериозно журналистическо разследване. Срещу Козби се намериха достатъчно доказателства, че въпросният да бъде осъден на затвор. Дори приятелката на Динко от Ямбол се погрижи да има доказателство, че е била пребита, когато обвини оня боклук. В конкретния случай не само нямаме доказателство, че конкретните мъже са извършили конкретни престъпления. Нямаме доказателство дори че престъпленията са се случили - а в статията виждам плач как можело, моля ва, да се иска от обвинителите да докажат обвиненията си. Егати гнусотията, честно. (Разбира се, вероятно отново преводачът на Уебкафе е демонстрирал познания по английски, обаче това не прави гнусотията в горното парче текст по-малко гнусна.)