За последната седмица Турция направи три решаващи стъпки - предостави свои военни бази на американската армия, атакува цели на „Ислямска държава" в Сирия и бомбардира кюрдските бунтовници в Северен Ирак. Анкара вдигната мерника и на кюрдите, и на джихадистите, което може да се окаже най-голямата й грешна стъпка в последните години.
На пръв поглед последните две събития си противоречат - кюрдите воюват срещу „Ислямска държава" в Сирия и Ирак. Благодарение на тяхната съпротива, подкрепена от западните въздушни удари, бе спасен обсаденият с месеци град Кобане, при границата с Турция, който щеше да даде важно стратегическо предимство за джихадистите.
Преди ден сирийските кюрди се оплакаха, че техни позиции в близост до Кобане са обстрелвани от турски танкове, а регулаторите в Анкара блокираха достъпа до около 8000 кюрдски сайтове.
Докато прякото участие в коалицията срещу „Ислямска държава" има обяснение - най-малкото заради географската близост, атентатите в Суруч с 32 жертви (първи за ИДИЛ на турска територия) и непрекъснатите призиви от Вашингтон към Анкара да спре да бъде пасивен наблюдател, то ударите срещу кюрдите са донякъде неочаквани.
Преди три години Кюрдската работническа партия (ПКК) и тогавашният премиер Реджеп Ердоган сключиха примирие, според което кюрдското малцинство в Турция трябваше да получи повече права срещу отказ от въоръжената борба за независимост.
Анкара сменя правилата на играта и започва непредсказуема конфронтация с кюрдските сепаратисти. Това ще означава край на примирието, изковано след 30-годишна война с 40 000 жертви.
Освен това, усилена активизация има и във вътрешен план. Турската полиция проведе безпрецедентна по мащаби операция в цялата страна и арестува над 900 души, заподозрени в съпричастност към „Ислямска държава", ПКК и лявото движение Народно революционно освобождение. Обяснението е, че това са мерки под общ знаменател - срещу всички терористични организации.
Западни анализатори смятат, че Турция на практика използва ИДИЛ като прикритие, за да удари истинската си цел - кюрдите
Турският премиер Ахмет Давутоглу описа „промяна в регионалната игра", която не налага смяна в турската геополитическа доктрина и стратегия за сигурност. Той обвини ПКК, че никога не е зачитала мирните споразумения, винаги е организирала терористични актове и като провокация е убила двама гранични полицаи. Организацията отвърна, че тълкува въздушния обстрел като подновяване на конфликта.
„Сега имаме нови условия. Имам предвид, че употребата на сила от страна на Турция може ефективно да промени играта в Сирия, Ирак и в целия регион. Всеки би трябвало да знае това", коментира Давутоглу.
Извън регионалния план, в който той тълкува събитията, и спешното искане на заседание на ООН, управляващите в Турция има какво да спечелят от възраждането на конфликта с кюрдите, които наброяват 1/5 от населението на страната, но получават подкрепа от събратята си в Сирия и Ирак.
Изместване на фокуса от вътрешните проблеми
Парламентарните избори през юни донесоха неочакван за Ердоган резултат и развалиха управленския му комфорт - Партията на справедливостта и развитието загуби абсолютното мнозинство, което трябваше да прокара ключова поправка в Конституцията и да превърне Турция в президентска държава.
Сега Давутоглу трябва да състави коалиционно правителство и основно гледа към националистическите партии, докато протестиращите за свобода и срещу ислямизацията на страната все повече надигат глас.
Ударите към ПКК и възобновяването на заплахата от „кюрдски тероризъм" буквално са подарък за националистите, но също така и чудесна възможност за създаване на силно мнозинство в парламента, тоест за запазване на „стила на твърдата ръка" в управлението.
Нещо повече, според кюрдите, превръщането им в мишена е санкционирано от САЩ и на практика е изтъргувано от Анкара в замяна на активно включване на турската авиация срещу ИДИЛ и предоставяне на базата в Инджирлик на американската армия.
Логиката е, че разполагайки с турската армия, кюрдите на практика стават излишни за Вашингтон, макар че досега те „износиха" полевите сражения с джихадистите и понасяха най-много жертви. Анкара до последно отрича да се ангажира в сухопътни операции в Сирия, но външният министър Мевлют Чавушоглу вече допуска „всякакви варианти".
„Ислямска държава" не е цел, а средство
Досега Турция отказваше да участва в преки бойни действия срещу джихадистите, тъй като обвързваше въпроса със свалянето на президента на Сирия Башар ал-Асад. Според Анкара той също е част от проблема, но Вашингтон застана на обратната позиция - първо трябва ИДИЛ да бъде спряна, а управлението на Асад да отиде при второстепенните проблеми.
Действията на Турция основно се изразяваха в логистична подкрепа и обучения за умерената сирийска опозиция. Да не забравяме и фактът, че там се намират най-много сирийски бежанци - около 1.8 милиона души.
Другите две искания на Анкара - създаване на погранична буферна зона и налагане на зона, забранена за полети в северната част на Сирия, получиха благоприятен за Анкара отзвук буквално дни след първите бомбардировки срещу ИДИЛ. САЩ се съгласи за буферна гранична зона, която ще бъде строго охранявана с военни самолети.
Доскоро продължителната пасивност на Турция по отношение на „Ислямска държава" разбунваше теории и хипотези, че турското правителство всъщност тайно подкрепя джихадистите, за да свали Асад от власт. Според последните официални позиции от Анкара
Заиграването с бомби на два фронта е краен ход, с който Анкара рискува много, а именно да бъде изложена на нападения както от страната на ИДИЛ, така и кюрдското мнозинство.
Реакцията на кюрдските бунтовници не закъсня - убийство на двама гранични полицаи от засада, както и обстрел с миномет срещу военен автомобил в провинция Диарбекир. Така че рискована игра на Турция може да е окаже загубена.
