След като през 2018 г. не беше връчена Нобелова награда за литература заради скандал със сексуални посегателства вътре в самия комитет по връчването на наградата, през 2019 г. бяха връчени две награди. Скандалът обаче отново не се размина и отново се появиха оставки, а сега дори има и върната Нобелова награда.
Коренът на скандала идва от награждаването на австралийския писател Петер Хадке - писателят отрича геноцида в Босна от 1992-1995 година и е сериозен поддръжник на бившия сръбски лидер Слободан Милошевич. През 2006 г. той дори посещава Милошевич в затвора и се опитва да даде показания в негова полза.
В началото на месеца двама членове на комисията за Нобелова награда за литература обявиха оставката си заради казуса. Кристофер Леандьор и Гун-Брит Зундстром обявиха решението си да напуснат Нобеловата комисия на Шведската академия, за която бяха назначени като външни членове за две години.
Леандьор заяви, че няма "търпение" за вътрешните реформи, които академията предприе след скандал за изнасилване, който я разтърси през 2017 година. Междувременно Зундстром изброи редица причини за напускането си, включително присъждането на наградата за 2019 на Хандке.
"Изборът на лауреат на 2019 г. не беше просто избор за труд, но също така беше интерпретиран както в академията, така и извън нея, като защита на позицията, че литературата е над "политиката", написа тя в коментар във вестник "Дагенс Нихетер".
Във вторник на официална церемония беше връчена наградата на Хандке, като в Стокхолм обаче Албания, Косово, Турция, Хърватия и Северна Македония се обявиха в бойкот на наградите.
Ден след церемонията пък се появи информацията, че шведската лекарка и писателка Кристина Доктаре, която е носител на Нобеловата награда за мир през 1988 г., ще върне наградата си в знак на протест срещу награждаването на австрийския писател.
В свое обръщение към Академията, връчваща Нобеловите награди Кристина Доктаре показа медала си и заяви, че ще върне своята награда, което беше посрещнато с аплодисменти от хората. Тя напомни за войните на Балканите, от където е информирала за случващите се там зверства. Пред събралите се граждани Доктаре разказа за вонята на разложени тела и за ужасите, на които е била свидетел.
"Докато съм жива, ще свидетелствам за истината за ужасната война, за да не бъде тя никога отричана", подчерта носителката на Нобел за мир.
Пред Foreign Policy босненската писателка и журналистка Риада Азимович Акьол говори за изживяването на отричане на геноцида, реакцията й спрямо получаването на наградата от Хандке, и как според нея Босна може да продължи напред с достойна устойчивост.
Според нея ако Нобеловият комитет връчва тази награда, това означава, че той става съучастник в отричането на геноцида. "Те не могат да претендират, че са наивни. Те са част от тази визия, която отрича, че е имало геноцид срещу босненските мюсюлмани... И тогава започваш да се питаш - какво ще последва?", коментира писателката.
Нейните, а и на много други мюсюлмани от Балканите, както и на много активисти, опасения са, че идеологиите, които довеждат до всички зверства във войната за наследството на Югославия, все още са живи и това си личи от силните крайнодесни и дори екстремистки движения в Сърбия, а и не само (също в Хърватия и Словения). За тях наградата на Петер Хандке е своеобразен реверанс именно към тези крайнодесни групи и техните амбиции за Велика Сърбия на старите й територии.
Подобен ход неминуемо оказва влияние и върху обществото в Босна и Херцеговина.
"Ние трябва да живеем всеки ден с нестабилно настояще, което е базирано на миналото. И после извън това имаме Европа, където има всякакви проблеми. Всичко това донякъде доведе до възхода на десните популистки партии и националистите. Виждаме последиците в Босна от решението да се спре разширяването на Европейския съюз в региона. Преди няколко седмици френският президент нарече Босна "бомба със закъснител" за джихадисти. Извън това има огромна безработица, изтичане на мозъци. И политическа нестабилност, и въпросът с мигрантската криза в Босна. Отгоре на всичките тези икономически и политически уязвимости, общите европейски проблеми се проектират върху мюсюлманите. Расово ни стереотипизират като една много хомогенна маса. Какъв смятате, че ще е ефектът, че Нобеловият комитет дава тази престижна награда на някой, обвинен в отричане на геноцида?", коментира Акьол и допълва, че една такава награда придава легитимност на насилието от миналото - нещо, което, по думите й, е безкрайно опасно.
"Това е петно върху репутацията на Нобеловия комитет. Това не може да бъде петно върху нас. То не може да отнеме достойнството ни. Как ще стигнем до момента на трансформация на ситуацията в този момент в историята, в различен, нов тип сила да се възстановим или действаме?", допълва още тя.
Писателката се фокусира не толкова върху простото повтаряне, че светът за пореден път е обърнал гръб на Босна, а върху това да се изгради "достойна устойчивост", която според нея е единственият сигурен начин да се гарантира, че повече никога няма да се повторят ужасите от войната.
"Това означава преди всичко да повтаряме, че това са доказани факти. Това означава, че трябва да продължаваме да пишем за геноцида и да споделяме истории от войната. Но също така трябва да говорим повече за факта, че тези смъртоносни идеологии са вдъхновили други. Ужасите на 90-те години все още продължават, не само на Балканите, но и вече вдъхновяват други по света. Визирам стрелбата в Крайстчърч, или дори Андерш Брейвик [норвежкият крайнодесен екстремист, който уби 77 души в терористичен атентат през 2011 г.]", коментира Акьол.
"Друга част от усилията според мен трябва да бъдат насочени в поддържане на жива паметта по по-организиран начин, което означава може би съзнателно инвестиране в мемориален център “Сребреница”… най-добрият начин според мен е да бъде трансформиран този гняв и обезсърчение в сила, да бъде превърнат във вдъхновение, за да се действа срещу отричането на геноцида или към действия, базирани на важни за нас ценности, насочени към справедливост", допълва още тя.
Самата тя възприема самият акт на дехуманизация на жертвите на войната и на дехуманизацията по принцип като вирус, който се разпространява из обществата, търсейки скрито недоволство, където да поникне. А хората дори не съзнават колко лесно се случва този преход.
"Трябва да го разберем, и трябва да говорим за това, и после трябва редовно, ежедневно да разбираме опасностите от това, и да говорим срещу него в микро и макро контекст. Начинът, по който стоят нещата сега, не е задължително да е начинът, по който ще стоят и утре. Това може да е и в позитивен, и в негативен смисъл. Нещата са крехки", коментира Акьол.
Все пак се намират и защитници на Хандке и то сред значимите лица в литературата, които твърдят, че той е напълно достоен кандидат за нобеловата награда.
„Не мога да се сетя за по-очевиден Нобелов лауреат от него“, казва норвежкият романист Карл Ове Кнаусгаард в имейл, добавяйки, че Хенке е писал шедьоври във всяко десетилетие от кариерата си.
„Големият поет Хандке е заслужил 10 пъти Нобеловата“, казва в изявление Елфриде Йелинек, друг австрийски автор, който получи Нобеловата награда за литература за 2004 г.
Междувременно сръбският президент Александър Вучич поздрави Хандке за нобеловата награда и го обяви за "голям приятел на сърбите", като дори го покани официално да посети страната.
"Моля, приемете най-искрените ми поздравления. Като лауреат на Нобелова награда вие сте вписан сред безсмъртните. Тази награда е не само за Вашето изключително литературно творчество, но и за вашите ненадминати морални качества, смелост и достойнство да се бориш за идеалите си на виден интелектуалец/ Сърбия ви счита за истински приятел и ще се възползвам от възможността да кажа, че ние възприемаме вашата Нобелова награда като спечелена от един от нас. Сега заедно с Иво Андрич празнуваме още един от нашите носители на Нобелова награда", заяви сръбският държавен глава.
Така - между критиките, протестите и поздравите Нобеловата награда за литература отново придоби силен политически отенък - отенък, в който литературата е последното нещо, което интересува широката общественост.
