Изглежда по-скоро като мираж, отколкото като реалност - лъвове преследват тюлени насред блестяща бяла пясъчна ивица, напомняща на карибски остров.
Пясъчните дюни тук се извисяват на 100 метра зад брега. Няма да намерите нищо, произведено от човешка ръка, околния километър и половина, ако не броим останките от изоставени кораби. Има нещо много особено в тази част на 1570-километровата брегова линия на Намибия.
Това е най-привлекателната черта на Брега на скелетите, дестинация, която разбива всички предварителни представи за Африка. Тук неочакваните ситуации са всекидневие, спомнете си един от миналогодишните епизоди на The Grand Tour... Цивилизацията липсва. Това може би е мястото, което се доближава най-близо до идеята за митичния "край на света".
Брегът на скелетите е практически необитаем. Разпростира се на 500 километра между някогашния германски колониален град Свакопмунд и границата с Ангола.
Името му произлиза от пръснатите по безкрайните пясъците животински кости и стотиците останки от круширали кораби, които са се събирали в продължение на векове.
По брега бродят лъвове, хиени и други хищници, търсещи морска храна. Понякога можете да видите слонове край морските вълни, над 10 вида акули обикалят във водите край Брега на скелетите.
Сред останалите създания, които обитават това отдалечено кътче от света, има леопарди, чити, каракали, жирафи, антилопи-гемсбок, газели-планински скачачи, неоноворозови фламингота и стотици хиляди южноафрикански морски мечки. Малцината посетители са рядкост на пейзажа.
Някои идват на Брега на скелетите, за да карат сърф по дългата му ивица; други предпочитат тръпката да си проправят път през недокосваните дюни от човешки крак или да се разхождат по безлюдния плаж.
Приключенци от Свакопмунд организират еднодневни разходки по южните части на Брега на скелетите с каяци, катамарани, АТВ и джипове. Посетителите могат и да разгледат панорамата на борда на малки самолети, които се спускат ниско над морето и пясъците.
Студеното течение Бенгела, което идва от антарктическите води, предизвиква силни вълнения и мощни вълни. Плуването тук не е препоръчително, защото течението може да ви отнесе на 200 км разстояние оттук.
Мястото е идеално както за сърфисти, които търсят безкрайни летни вълни, или за любителите на риболова.
Останките от круширали кораби са друга опасна атракция. Скелетите на близо 500 кораба са пръснати по крайбрежието - от португалски галеони, потопени преди стотици години, до модерни плавателни средства със стоманени корпуси. Някои от тях могат да се намерят зад дюните, далеч от водата. Дори екипажите да преживеят корабокрушението, веднъж попаднали на Брега на скелетите, те са обречени - всичко наоколо е пустиня.
Много от местните хора казват, че единственият начин да опознаеш истински Брега на скелетите, е да тръгнеш на сафари с палатки по пътя от Свакопмунд до Тора Бей и оттам нататък към река Кунене, която маркира границата между Намибия и Ангола.
Южната част на пътя е покрита със сол, пясък и чакъл. Брегът е лишен от почти всякакви следи от човешко присъствие, ако не броим няколко рибарски лагери, корабни останки и самотния каменен кръст. Той отбелязва мястото, на което португалският изследовател Диого Као стъпва през 1486 г.
Северно от плажа Моуе вече няма пътища. Пътуването оттам нататък става все по-рисковано, затова теренът е затворен за редовни посетители.
Единственият начин да стигнете чак до река Кунене е с помощта на частни екскурзоводи, които имат специални разрешения от властите. Шофирането по северната крайбрежна линия е едно от най-отдалечените, приключенски и вълнуващи сафарита от този тип в Африка. Шансът да срещнете други туристи на тази площ от 16000 кв. км. е минимален.
Гледките се сменят между дълги брегове и високи пясъчни дюни, до каменисти крайбрежни долини, извори, наподобяващи оазиси, пясъчни полуострови, изоставени диамантени мини и др.
По пътя се намира и мащабната тюленова колония в Ангра Фрия, останките от кораба "Дънидин стар" (круширал около 1942 г.). Възможно е да попаднете на големи крокодили, морски костенурки и разнообразни видове птици в близост до устието на Кунене.
Идилията на Брега на скелетите няма да е вечна. Има планове за строителство на индустриално пристанище в Ангра Фрия, а местната природа страда от търговския риболов, избиването на диви животни, извличането на природни ресурси и липсата на уважение към защитените територии от страна на строителни инвеститори. Но като се има предвид отдалеченото разположение и суровите климатични условия, страховитият бряг на Намибия ще запази още дълго атмосферата си на "край на света".
