Докато тази пролет светът се концентрира върху преодоляване на потенциалната ядрена заплаха от Иран, напредъкът на Северна Корея в изграждане на арсенала си от ядрени оръжия най-после предизвика безпокойството на Китай.
За първи път китайските предупреждения за заплахата от Северна Корея надвишават тези на Америка. От неофициални китайски брифинги се разбра, че Северна Корея би могла да удвои броя си бойни глави - от 20 на 40 до догодина, чрез производството на силно обогатен уран. През 2013 г. сателитни снимки показаха, че КНДР е разширила инсталациите си за обогатяване на уран.
Ако това е истина, рисковете са поне няколко
Първо, производствен капацитет за силно обогатен уран, работещ с центрофуги, е труден за изключване поради технически причини. Това би означавало сериозен ръст на производството, без гражданска употреба (Северна Корея строи реактор с лека вода, който може да използва слабо обогатено ураново гориво, но той не изглежда да функционира в момента). Северна Корея, която може да добавя по 10 ядрени глави към арсенала си годишно, представлява сериозна заплаха за Китай, който разполага в момента с около 240 ядрени бойни глави.
Второ, с нарастване на арсенала на Северна Корея, вероятно тя ще потърси допълнителни роли и мисии за тези оръжия. Това може да увеличи и средствата за доставка на тези оръжия. Накрая, много наблюдатели се опасяват, че индустриален капацитет за изграждане на ядрено оръжие ще превърне премахването на атомното оръжие в Северна Корея в невъзможна перспектива. Което оставя само една опция за премахване на ядреното оръжие - сваляне на режима. А такъв сценарий е много нежелан и рисков.
И все пак, почти нищо от тези варианти няма да се обсъжда на конференцията за преглед на договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО), която ще се състои в ООН през следващите три седмици. Откакто напусна ДНЯО, Северна Корея не е присъствала на тези конференции от 2000 г. насам. Въпреки че дипломати на конференцията през 2005 носеха табела на КНДР, готова да бъде използвана, ако техни представители се появят, сега никой не храни такива надежди.
Вместо това ядрените дипломати следят бързата ескалация на Северна Корея, особено през последните пет години, от реторични заплахи към "реален" статут на ядрена държава. Само преди 15 години, експертите спореха дали Северна Корея наистина е преминала прага на ядрените оръжейни технологии: тя имаше материал за атомно оръжие (плутоний) и капацитет за ракети с малък обхват, но никой реално не знаеше дали тя ще създаде реални ядрени оръжия.
В продължение на близо 20 години, рамковото споразумение между САЩ и КНДР бе замразило голяма част от зараждащата се ядрена програма на Северна Корея. Прекратяването на това споразумение през 2002 доведе до отделни опити за подновяването му до 2009, които в крайна сметка не успяха да гарантират успешното ядрено разоръжаване на КНДР (т.нар. шестстранни преговори).
Сега единственият въпрос е колко далеч ще стигне Северна Корея
След три подземни изпитания на ядрено оръжие (през 2006, 2009 и 2013 г.), многобройни изпитания на ракети, включително такива на балистични ракети с голям обхват и ракети, позволяващи изстрелване в космоса, и публикуване на доктрина за ядреното оръжие през 2013 ("Закон на Върховното народно събрание за консолидация на позицията на държавата за ядреното оръжие"), Северна Корея се счита за разрастваща се ядрена сила, неограничена от каквито и да е задължения по международни договори.
Като допълнение към запасите й от плутоний, Северна Корея обогатява уран и работи за подобряване на възможностите за оцеляване на ядрените си сили в случай на атака, вероятно чрез ракети от вода. Северна Корея заяви в събота, че е изстреляла балистична ракета от подводница.
Доколко успешен може да бъде Договорът за неразпространение на ядрено оръжие, ако той няма никакви средства или механизми да контролира действията на Северна Корея?
Както е и в случая с Иран, външните преговори може да се окажат единствената надежда.
Нарасналата загриженост на Китай е нещо позитивно. В миналото, Китай оставяше други държави да говорят с опасение за ядрените намерения на Северна Корея. По-рано тази година обаче китайски дипломати се срещнаха с висши представители на Русия и Южна Корея в опит да рестартират шестстранните преговори. Фактът, че Китай е все по-загрижен за случващото се в Северна Корея, би трябвало да работи в полза на западната дипломация. А овладяването на ядреното развитие на Северна Корея може би ще е област във въздържаните руско-американски партньорски отношения, от която биха спечелили всички.
Премахването на ядреното оръжие може и да е нереализуема мечта, но опитите да се намали рискът от ядрени сблъсъци в североизточна Азия си заслужават, стига дипломатите да избягват да легитимират севернокорейския ядрен арсенал.
Подобно на други прецеденти, би могла да бъде осигурена известна помощ в областта на ядрената безопасност и сигурност, и неформални (без участието на правителства) действия в тази насока са били извършвани, преди Ким Чен Ун да дойде на власт. Въпреки че никой не може да бъде оптимист за успех по въпроса с ядреното разоръжаване на Северна Корея, време е тя поне да бъде поставена в центъра на вниманието на ядрената дипломация.
