Властите в Индия се сблъскват с нов проблем с масово насилие, в центъра на който стои мобилното приложение WhatsApp.
Седем души вече са загубили живота си в страната заради разпространението на съобщение със слухове за мъже, отвличащи деца. Това провокира местни жители да гледат с недоверие към непознати и безпричинно да прибягват до публични екзекуции.
Последните жертви са аудио инженерът Нилотпал Дас и дигиталният художник Абиджеет Нат. При свое пътуване те спрели с автомобила си в село в щата Асам, за да поискат упътвания за посоката, без да подозират, че минути по-късно ще бъдат пребити до смърт от гневна тълпа.
16 души са арестувани от индийската полиция след случая, но истерията около фалшивата информация не спира. За властите се оказва почти невъзможно да убедят жителите на страната, че става дума за фалшиви новини. От края на април досега жертвите са вече седем, а случаите на насилие доведоха и до протести в град Гувахати в щата Асам.
Какво подхранва слуховете?
В мобилното приложение WhatsApp се разпространява видео, на която уж се вижда как дете бива отвлечено. На него двама мъже, возещи се на мотоциклет, спират при група деца. Един от мъжете грабва едно от децата, след което моторът потегля.
Проблемът е, че видеото не е истинско. То дори не е заснето в Индия, а в Пакистан, и е част от филм за детската безопасност, чиято цел е да направи родителите по-бдителни.
В орязаната версия, която се разпространява чрез WhatsApp в Индия, липсва финалната му част, в която един от мъжете държи надпис, с който обяснява случилото се. В Индия видеото е придружено от текстови съобщения, в които се предупреждава за пристигането в дадено населено място на „хора, отвличащи деца“.
Едно от неверните твърдения гласи, че 400 трафиканти на отвлечени деца са пристигнали в град Бангалор, столица на щата Карнатака. То е придружено от съобщение на английски, в което се призовават жителите да бъдат бдителни. „3 деца бяха отвлечени от квартала на мой приятел тази сутрин. Имаше 10 души, които раздаваха бисквити. Хора от квартала ги заловиха, както и още петима други, благодарение на тази информация“, пише в съобщението.
В друго съобщение вината за отвличането и трафика на деца се прехвърля на транссексуалните хора. Една от жертвите на вълната насилие е именно транссексуална жена, след като тълпа напада нея и още няколко жени в южния град Хайдерабад.
Насилието понякога се прехвърля и върху полицаите с обвинението, че те защитават престъпниците.
Регионални телевизионни канали разпространяват слуха от първоначалното видео, с което му дават легитимност в очите на много от жителите на Асам. Така се стига до ситуацията, в която заради фалшива новина местни хора нападат всеки, който им изглежда непознат, или не говори местния език.
Какво прави полицията?
Полицията в Асам наблюдава няколко социални мрежи в опитите си да спре разпространението на съобщенията. В същото време се призовават хората в Индия да не вярват на съобщения, свързани с отвличането на деца.
Миналият месец полицията в южния град Хайдерабад маршируват с местните жители и посредством мегафони оглася улиците с призива „не вярвайте на слуховете“.
В други южни щати в страната полицейските власти са създали контролни стаи, в които се наблюдават постовете в социалните мрежи, публикациите, които стават viral, и видеа, които се споделят масово. Вече има няколко ареста на хора, които разпространяват фалшиви съобщения онлайн.
В щата Тамил Наду полицаи обикалят от село на село в началото на юни, за да обясняват на местните, че информацията в масово разпространяваните съобщения в WhatsApp не е вярна. В рамките на четири дни са обходени 700 села, съобщава Toronto Star. Това се явява единственият начин да бъде успокоено населението, завладяно от паниката.
Въпреки цялата тази мобилизация все още няма данни за отвличане на дете, което по някакъв начин да е свързано с разпространените чрез WhatsApp съобщения и видео.
Убийствата, свързвани със слуховете в приложението:
- През април мъж е пребит до смърт от тълпа в щата Тамил Наду след като е забелязан безцелно да се разхожда по улиците.
- През май 63-годишна жена, също в Тамил Наду, е линчувана. Тя и роднините и спрели, за да дадат лакомства на деца, което се посочва като причина за убийството. Арестувани са 30 души.
- Мъж в щата Андхра Прадеш е линчуван за това, че говори на хинди, а не на местния език – телугу.
- Мъж в съседния щат Телангана е убит от тълпа, след като влиза в овощна градина през нощта.
- Също в Телангана мъж бива линчуван, когато посещава свои роднини в друго село.
- Мъж, наскоро преместил се в Бангалор, е вързан с въже и пребит до смърт с бухалки.
- Транссексуална жена е линчувана в Хайдерабад.
- През юни двама мъже са линчувани в североизточен Асам след като спрели с колата си, за да попитат за напътствия.
Други случаи на насилие
WhatsApp не за пръв път става причина за насилие в Индия. Седем невинни мъже са убити през май 2017 г. в северния щат Джаркханд, заради разпространението на съобщения, според които там вилнее банда за отвличания. Двама души са арестувани за убийствата.
При друг случай екстремисти разпространяват съобщение за мюсюлманин, който е убил крава – свещено животно за индуистите, и я е запазил в хладилника си. Тълпа влиза в дома на набедения мъж и го линчува. Почти 20 души са с повдигнати обвинения за случая като повечето от тях са пуснати под гаранция.
Освен това WhatsApp се използва от политически партии за организиране на митинги, а групи с крайни възгледи използват приложението, за да пропагандират омраза срещу малцинствени групи в страната.
В Индия WhatsApp има 200 милиона активни потребители, което превръща страната в най-големия пазар на приложението.
За полицията се оказва почти невъзможно да се бори с разпространението на фалшива информация в популярната платформа, особено що се отнася до съобщения, пропагандиращи омраза и насилие.
По-образовани потребители използват приложението, за да разпространяват език на омразата, а по-необразованите маси вярват на слуховете без да си направят труда да потърсят някакво потвърждение за прочетеното.
От самата компания също не могат да сторят много. Те обясняват пред The Times, че за разлика от Facebook, съобщенията в WhatsApp са криптирани и от компанията не четат съдържанието, освен ако потребител не се оплаче, че то е обидно. Това, което от компанията могат да направят, е да се опитат да информират индийците за опасността от разпространение на фалшиви новини.
