Широка момчешка усмивка, вталени костюми по мярка, внимателно пригладена назад коса - запознайте се с 31-годишния Себастиан Курц, бъдещия канцлер на Австрия и най-младия правителствен ръководител не само в историята на родината си, но и в световен мащаб.
Не се подвеждайте по външния му вид - зад фините маниери на дипломат се крие професионален политик, който жадува за власт и мисли с няколко хода напред, включително за медийния отзвук от всяка своя стъпка.
Австрийците виждат в него амбициозен, уверен и симпатичен мъж, а само 12% го смятат за прекалено млад, за да управлява държавата.
Себастиан Курц беше избран за председател на Народната партия на Австрия през май 2017 г., но като външен министър на страната вече има доста богат опит.
Курц държи първата си реч пред Генералното събрание на ООН на крехката възраст от 28 години.
Посвещава я на заплахите от радикалния Ислям, а Reuters по-късно описва изказването му като "нещо, което рядко се вижда по време на годишната среща на световните лидери".
Учил е право в Университета във Виена (прекъснал следването си заради кариерата в политиката), минал през задължителната за Австрия наборна военна служба. Не е женен, но поддържа връзка със Зузане Тиер, служителка в Министерството на финансите на Австрия, с която се познава от 18-годишна възраст.
Благодарение на опита му да измести вдясно реториката на Народната партия на Австрия, Курц успя да я изтегли от трето място до лидерската позиция по електорално доверие в рамките на няколко месеца.
Бъдещият канцлер със смартфон в ръка. "Сега или никога", "Този път Курц", "Движение за Австрия" - това бяха слоганите на Народната партия, или "Листата на Себастиан Курц"
Предизборната кампания в Австрия премина под знака на имиграционната политика - Курц настояваше за затягане на граничния контрол, намаляване на лимита за прием на бежанци и съкращаване на социалните помощи за новопристигащи имигранти. Сравняват консервативната му линия с "мека" версия на посланията от крайнодясната Партия на свободата на Австрия. Втвърдяването на тона и придаването на социално-приемлив вид на националистическите тези се оказа нужното условие за победата на изборите.
Възходът на Себастиан Курц напомня на формулата на успеха на Еманюел Макрон (39 г.) - млад и харизматичен лидер застава начело на европейска сила след години на разочарование от политическия елит в страната.
Или "мечтаният зет за всяка австрийка от средната класа", както го описва един политически анализатор от Австрия, цитиран от CNN.
Макар че стои вдясно от френския президент, Курц моделира предизборната си кампания по формат, подобен на избрания от Макрон и неговата партия "Напред". Влиза в ролята на играч, дошъл извън вътрешния кръг на елитите, който се опитва да счупи матрицата на партийната политика.
Отново по подобие на Макрон - Себастиан Курц водеше кампанията си като предводител на движение, а не като конвенционален партиен лидер. Подборът на кандидати също беше персонализиран; за целите на предизборната кампания партията беше преименувана на "Листата на Себастиан Курц - новата Народна партия".
Младите лица на новите лидери помагат за "легендата" им на аутсайдери, въпреки че и Курц беше част от системата като външен министър, и Макрон - като министър на икономиката при социалиста президент Франсоа Оланд.
Долната граница на политическата кариера в Европа изглежда пада на доста места.
В Германия тази роля беше поета от лидера на Свободните демократи и бъдещ коалиционен партньор на Меркел - Кристиан Линднер (38 г.). В Италия водещите кандидати на предстоящите през 2018 г. избори са 31-годишният лидер на "Пет звезди" Луиджи ди Майо и 42-годишният бивш премиер Матео Ренци.
А някога Барак Обама минаваше за млад президент, след като спечели първия си мандат на 48.
Ако не броим 32-годишния Енрико Каратони, капитан-регент на Сан Марино, в Европа има още двама правителствени ръководители под 40-годишна възраст - премиерите на Украйна и Естония, Володимир Гройсман и Юри Ратас.
Колкото до общественото мнение за бъдещия канцлер на Австрия - изглежда младостта му не притеснява особено австрийските избиратели. Проучване на австрийското издание "Хойте" от месец май показва, че 39% от хората отговарят с "твърдо не" на въпроса "Смятате ли, че Курц е прекалено млад за позицията на министър-председател". 25 на сто казват, че по-скоро не ги притеснява възрастта на лидера на Народната партия. Само 12% от запитаните казват, че са категорично против начело на правителството да застане човек, едва навършил 30-годишна възраст.
Trudeau meeting Macron seemed more romantic ! pic.twitter.com/SXNOPgkaCt
— Sarah G (@SasaG0707) September 16, 2017
Фетишът към енергичния, амбициозен и фоготеничен млад политик започна още през октомври 2015 г., когато Джъстин Трюдо беше избран за министър-председател на Канада на мястото на консервативния Стивън Харпър.
Само няколко месеца след избора на Трюдо, социалните мрежи се препълниха с фенгрупи и мемета, създадени на базата на негови снимки - Трюдо с чорапи в цветовете на дъгата или с образа на Чубака от "Междузвездни войни", Трюдо с розова риза начело на гей-парада в Канада, Трюдо подава ръка на момиченце, облечено като Жената-чудо и т.н.
Успехът на поколението Макрон - Трюдо - Курц се дължи на лидерската стагнацията сред старите елити в Европа и Америка.
Ангела Меркел ще започне четвъртия си пореден мандат като канцлер на 63-годишна възраст. Несменаемият руски президент Владимир Путин навърши 65 г. само преди дни, турският му еквивалент Реджеп Тайип Ердоган е само 2 години по-млад от него.
61-годишната Тереза Мей дойде на власт с амбицията да повтори ерата на Маргарет Тачър в Консервативната партия, само за да се окаже бламиран лидер начело на нестабилно правителство след пировата победа на парламентарните избори и хаоса около Brexit. 62-годишният испански премиер Мариано Рахой е обвиняван за ескалацията на кризата в Каталуния заради неспособността си да управлява процесите по адекватен начин.
На фона на агресивното непредсказуемо поведение на 71-годишния президент на САЩ Доналд Тръмп младите "лъвове" в политиката блестят с премерена обиграна риторика, талант за привличане на универсално обществено доверие и заряд за нов живот в управлението с намигване към поп-културата (кога друг път ще чуем Daft Punk на военния парад в Париж на 14 юли, ако не при президента Макрон).
Млади, атрактивни, интелигентни, културни - те нямат нищо общо с традиционната концепция за "лидера-мъжкар" от старата школа.
С една важна уговорка: красивият външен вид и експлоатирането на политическия PR не са задължително равнозначни на управленски потенциал.
Разумно би било да отделяме повече внимание върху тях като на държавници и субекти на политиката, от които се очаква да вземат компетентни и смислени решения, а не като "проекти" на рекламни консултанти. В противен случай вероятността от разочарования не е никак малка.
