Тонът на Северна Корея към САЩ през 2017-а беше войнствен, след това мина в дипломатичен в началото на тази година и стигна до хладен в последните няколко дена.
Промяната идва по-малко от седмица, след като Доналд Тръмп обяви в профила си в Twitter, че официалната му среща с Ким Чен-ун ще бъде на 12 юни в Сингапур. Безпрецедентната среща на върха обаче изглежда все по-малко вероятна.
Но докато някои наблюдатели за пореден път посочват, че характерът на севернокорейския лидер явно е непредвидим, ако погледнем назад - има достатъчно знаци, че тези внезапни обрати не би трябвало да изненадват никого.
На 15 и 16 май севернокорейската информационна агенция излезе с две съобщения, които ясно показват, че в КНДР недоволството към Щатите отново расте.
В новината от 15 май преобладават критиките към военновъздушните учения, които САЩ и Южна Корея провеждат съвместно. Пхенян настоява за възможно най-скорошна среща, на която тези военни тренировки да бъдат обсъдени.
Освен това се появяват първите намеци, че срещата между Тръмп и Ким Чен-ун може и да не се състои, особено ако Белият дом не преосмисли действията си.
Това идва като изненада, включително и за американските и южнокорейските дипломати, според които поведението на Северна Корея не съответства на Декларацията за мир, която беше приета в края на април тази година.
През март Reuters цитираха южнокорейски дипломат, пожелал да остане анонимен, който беше категоричен, че Ким Чен-ун е съгласен с провеждането на ежегодните въздушни учения с американците. Очевидно това не е съвсем така.
Всъщност всичко това далеч не е чак толкова учудващо.
Само няколко дена преди материала на Reuters отново севернокорейската информационна агенция казва, че САЩ и Южна Корея трябва да прекратят тези учения, в противен случай КНДР ще се противопостави на Белия дом по свой начин.
Северна Корея реагира остро и на твърденията, че Тръмп и неговата администрация са успели да упражнят необходимия натиск върху Ким Чен-ун, с които са го принудили да се съгласи на срещата на върха в Сингапур.
Пхенян не вижда ситуацията в тази светлина. Напротив, севернокорейците вярват, че демонстрацията им на мощ чрез ядрено въоръжаване и изпитания на ракети с далечен обсег са накарали американският държавен глава да направи компромис. Все пак в края на 2017-а КНДР обяви, че е постигнала историческата си цел и вече разполага със собствен ядрен арсенал.
Следващата стъпка е международно признание на режима и укрепване на пострадалата от санкциите икономика.
Огромна крачка в тази насока ще бъде Белият дом да признае ядрения статут на Северна Корея. И тук идва второто съобщение на севернокорейската информационна агенция, което обвинява Тръмп, че иска да принуди КНДР първо да се откаже от атомните си оръжия и чак след това да получи компенсации за това.
Те припомнят така наречения "Либийски модел" за ядрено разоръжаване, който Пхенян определя като "абсурден". Причината е, че докато либийската ядрена програма е спряна, докато е още в развитие, режимът на Ким Чен-ун вече представлява световна ядрена сила с готови оръжия.
В допълнение Пхенян изпитва особено силна ненавист към съветника по национална сигурност в Белия дом - Джон Болтън, защото според него САЩ са твърде предпазливи в санкциите си и настоява за по-строги мерки и рестрикции.
Във всеки случай на Северна Корея чвно често и се налага да сменя войнствения тон с дипломатичен и обратното. Имайки предвид всичко това, рязката промяна в решението на Пхенян не е чак толкова изненадваща. Напротив, тя е напълно предсказуема.
