Терористи ли са Антифа?

Новината, че американският президент Доналд Тръмп обмисля да обяви крайнолявото антифашистко движение Антифа за терористична групировка заедно с престъпната банда MS-13, предизвика доста и смесени реакции.

"Обмислям да обявим Антифа, страхливите Радикални Леви Откачалки, които се разхождат и удрят хора (но само такива, които не могат да се бият) по главите с бейзболни бухалки (заедно с МС-13 и други). Това ще улесни полицията да си върши работата", написа Тръмп на профила си в Twitter.

Причина за посланието на американския президент и тази открита заплаха към открай време недолюбваното от него движение са последните сблъсъци от началото на юли с участието на Антифа.

Тогава членове на групата нападнаха марш на консервативни организации и формации, предизвиквайки меле и физически наранявания.

Consideration is being given to declaring ANTIFA, the gutless Radical Left Wack Jobs who go around hitting (only non-fighters) people over the heads with baseball bats, a major Organization of Terror (along with MS-13 & others). Would make it easier for police to do their job!

— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) July 27, 2019

В случая пострада и консервативният журналист Анди Нго. Той беше бит и залят с млечни шейкове по модела на британските леви, които по този начин изразяват своята неприязън към крайнодесни и консервативни политици, агитиращи остро за бърз Брекзит.

В последните години Тръмп неведнъж е критикувал крайнолявата група, а неотдавна по време на митинг в Северна Каролина дори определи членовете й като "болни, лоши хора".

И той не е единствен. Срещу Антифа се изказват редица републикански политици, а сенаторите Тед Круз и Бил Касиди дори внесоха резолюция, призоваваща за определянето на групата като терористична организация. В мотивите си те изтъкнаха, че членовете на движението са "терористи, склонни към насилие маскирани побойници, които се борят против фашизма с истински фашизъм".

Причината за тези нагласи е, че Антифа е реакционно крайноляво движение, което си поставя за цел да се бори с всички форми на крайното дясно, включително и по насилствен начин (изчерпващ се със сблъсъци срещу въпросните крайнодесни и неонацистки организации или максимум извършване на побои срещу определени лица със същите виждания).  Сред използваните тактики са и организирането на контрапротести, създаването на живи вериги и т.н.

Други методи за "съпротива" на движението срещу крайнодесните са фокусирани върху мониторинга на такива групи и на членовете им онлайн. Антифа също така понякога публикуват онлайн лична информация за опонентите си, с което целят уволнението на съответните хора от работа и посочването им като неонацисти.

Самата структура на движението е изключително аморфна и затова е невъзможно да се каже колко са неговите членове. Неговите последователи признават, че самата група е тайна, без официални лидери и е организирана в автономни местни клетки.

Също така Антифа е само едно в съзвездието от леви активистки движения, които през последните няколко години започнаха да изплуват в отговор на засилването на крайнодесните групи в САЩ.

Членовете на лявата група се борят срещу действия, които приемат за авторитарни, хомофобски, расистки или ксенофобски.

Въпреки че "Антифа" не са свързани (поне не и пряко) с други движения в ляво - и понякога дори биват критикувани от тези организации, че "отвличат" протестите им - членовете на движението понякога работят в колаборация с други местни активистки мрежи, които се обединяват около същите въпроси. Например движението "Окупирай" или Black Lives Matter.

Целите, които лявата група си поставя, са да опонират и да се опитват да спрат всякакви форми на крайнодясна активност като същевременно се изказват в защита на различни маргинализирани малцинства.

"Аргументът е, че войнстващият антифашизъм е реакция на исторически документираното насилие, което фашистките организации извършват, особено спрямо маргинализирани групи", обяснява Марк Брей, лектор по история в Дартмутския колеж и автор на "Антифа: Анти-фашистки наръчник". В колежа той често е критикуван заради защитата на такива войнстващи леви организации.

Макар да проповядват мирните форми на протест и на организиране на общностите, много от членовете в движението вярват, че спрямо крайнодесни и неонацистки организации насилието е позволено. Логиката им е, че "ако на расистки или фашистки групи бъде позволено да се организират свободно, това неизбежно ще доведе до насилие срещу маргинализирани общности".

По думите на Брей антифа групите често използват тактики, подобни на различни анархистични организации, включително и обличането в черно и носенето на маски, за да не бъдат разпознати след това членовете от полицията (или от различни неонацисти).

Групите също имат припокриващи се идеологии, включително критики срещу капитализма и вяра, че сегашните структури на властта трябва да бъдат разрушени, за да бъде изградено след това по-добро общество.

Макар в Европа подобни антифашистки и антинацистки организации да има още от първата половина на миналия век, в САЩ модерните Антифа започват да се зараждат около 2007 г., като голяма роля за развитието и организирането им играят социалните мрежи.

Повече внимание на движението обаче започна да се обръща след 2017 г. и сблъсъците в Шарлътсвил, където различни леви движения се противопоставиха на марша на крайнодесни организации. В крайна сметка сблъсъците доведоха до смъртта на една жена, след като младеж с крайнодесни възгледи се вряза с автомобила си в тълпа леви протестиращи.

По това време вече бяха започнали и критиките от страна на републиканците спрямо агресивните методи, които Антифа използва за протестите си и честите сбивания с демонстранти на крайнодесни организации.

Основните критики към крайното ляво от страна на консервативни медии и политици са, че тези движения се опитват да отменят правото на свобода на словото и да наложат определен тип цензура, който изключва изразяването на всякакъв тип консервативни или националистически възгледи.

Според някои от критиците на "Антифа" методите, използвани от групата, могат да се превърнат в просто предпоставки за изблици на ляво насилие, което да разруши още повече демократичния процес в страната и да спомогне за задълбочаване на разделението в американското общество.

Много специалисти обаче изтъкват, че докато "Антифа" прибягват до насилие и сблъсъци по време на протести и демонстрации на консервативни организации, насилието от страна на крайното дясно е над два пъти по-голямо като дял. Според изследване на консорциум от учени към Университета в Мериленд от всички терористични нападения, извършени на територията на САЩ между 2010 и 2016 г., 53% са дело на религиозни фанатици, 35% на крайнодесни екстремисти, и 12% дело на леви екстремисти.

Доклад на Антидефамационната лига (ADL) установи, че екстремистките убийства през 2018 г. са били "предимно свързани с десни екстремисти". Крайнодесни субекти са били виновни за общо 425 смъртни случая. Същевременно няма никакви убийства, свързани с леви организации.

Изказването на Доналд Тръмп за Антифа предизвика множество реакции, както в САЩ, така и в Европа, където множество активисти се обявиха в защита на крайнолявото движение. В Германия хаштагът #IchbinAntifa ("Аз съм Антифа") придобива голяма популярност, достигайки до №1 сред популярните теми в Twitter за страната.

В Германия темата е особено болезнена заради нацисткото минало на страната и подкрепата за антифашистки и антинацистки организации винаги е висока, въпреки възхода на крайнодсени организации и там.

Въпреки това Хамбургският клон на германския полицейски съюз също критикува Antifa, публикувайки снимки на облечени в черно протестиращи, които призовават за насилие срещу полицията.

"Насилието като средство за политически конфликт трябва да бъде забранено и преследвано от Закона - това трябва да бъде демократичен консенсус, който надхвърля партийните и идеологическите граници", пишат от Съюза на полицаите.

Засега обаче действията срещу Антифа и обозначаването им от американските власти като терористична групировка остават на ниво заплаха. Все още няма предприети конкретни действия и е напълно възможно ако все пак се стигне дотам, много хора в САЩ да се обявят в тяхна защита.

Реакцията на Доналд Тръмп обаче е показателна за това, че агресивните действия на крайнолевите няма да бъдат толерирани и срещу тях ще бъдат взети специални мерки.