Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Темите на десетилетието: Донесе ли #MeToo реална промяна?

В момент, в който новата революция се опитва да намери своята основа, линиите се чертаят върху пясък Снимка: iStock
В момент, в който новата революция се опитва да намери своята основа, линиите се чертаят върху пясък

В края на 2019 г. изпращаме не само изминалата година, но и цяло едно десетилетие, което преобърна разбиранията за света - в политиката, технологиите и културата. В поредица от текстове от Webcafe ще дадем поглед към някои от темите, които оказаха най-голямо влияние в обществото. От разместванията на пластовете в Близкия изток, причинени от Арабската пролет, през това как се разви Холивуд за последните 10 години, до ремонтите, променили облика на София.

***

Изминахме дълъг път от времето, когато жените бяха класифицирани като бойци и арестувани, защото искат право на глас, хвърляйки се пред галопиращи коне, за да привлекат внимание.

След като правото на собственост, имуществени и парични притежания, на вот, на безопасен и легален аборт както и други основни човешки права вече са отвоювани от феминистки движения през вековете (темата се повдига още през 18-и век), днес феминистките кампании се фокусират върху въпроси като достъпа до средства за контрацепция, домашното насилие, еднакво заплащане на мъже и жени, борбата с дискриминацията по полов признак, сексуалния тормоз и други.

Скорошен доклад на Global Gender Gap Report установи, че с темповете, с които се случва равенството между половете в световен мащаб, ние или нашите деца няма да доживеем да го видим, защото ще е нужен поне още век. Заключението се основава на участие на жените в икономиката, образование, здраве, оцеляване и политическо овластяване.

През отиващото си десетилетие в последната страна в света, където жените нямаха право да шофират - Саудитска Арабия, те получиха това право. Правозащитниците там обаче са подложени на репресии.

Най-популярната вълна в борбата за права на жените в последните години стана тази на движението Me Тoo - за правото да не бъдат подлагани на сексуално насилие.

Когато активистката Тарана Бърк (на снимката) дава начало на кампанията преди повече от 10 години, нейната цел e да разпространи до всички жертви на сексуално насилие, че те са чути и разбрани. Тя започва въз основа на опита си в работата с млади чернокожи жени и момичета от общности с ниски доходи. Целта й е да бъде преосмислен и разширен "глобалният разговор за сексуалното насилие", за да включи онези, които най-често остават извън полезрението на обществото - малцинствени общности, сексуални малцинства, хора с увреждания и млади хора.

Когато преди две години актрисата Алиса Милано (на снимката долу) помага да започне текущата фаза на движението, тя иска да "даде на хората усещане за мащаба на проблема". Според Pew Research в рамките на първата година от туита на Милано, хаштагът #MeToo е използван повече от 19 милиона пъти само в Twitter.

Обхваща и Франция с #BalanceTonPorc, Русия с #NotHerFault, Нигерия с #ArewaMeToo и Латинска Америка с #NiUnaManos - всички те работят за повишаване на осведомеността за сексуалното посегателство и тормоз с опит в различни култури и социално-икономическа среда.

Две години след като #MeToo избухна пандемично в целия свят, движението събори няколко могъщи мъже. Все още не е защитило значим брой жертви на сексуално насилие, но въпреки това движението успя да дисциплинира мисленето на хората в тази посока. Много жени събраха смелост да споделят тревожни обстоятелства, за които допреди това се мълчеше.

Последва прилив от обвинения на високо равнище. Холивудският бастион падна първи. Заваляха обвинения срещу филмовия продуцент Харви Уайнстийн. В черния списък бързо попаднаха Кевин Спейси, Морган Фрийман, Джеймс Франко, Дъстин Хофман, Луис Си Кей. Бил Козби, срещу когото обвиненията започнаха още през 2014 г., се изправи пред съда в зората на #MeToo. След това дойде и медийната индустрия - от ефир паднаха звезди като Чарли Роуз, Бил О'Райли (макар последният да не e покосен точно от вълната #MeToo), Мат Лауър, главния изпълнителен директор на CBS Лес Мунвес и др.

Вълната се разля и в различни други посоки, като достигна Кристиано Роналдо, Ник Картър от Backstreet Boys, Ар Кели, сенатор Ал Франкен, британския министър на отбраната (вече бивш) Майкъл Фалън, съдия Брет Кавано и дори президента на Съединените щати Доналд Тръмп. Пометени бяха университетски професори, диригенти и известни фотографи по целия свят. Вълната достигна и до нашите ширини със случая с Кубрат Пулев.

В Лос Анджелис се наложи специална работна група да поеме планината от обвинения. Броят на жертвите на изнасилвания и сексуални посегателства, съобщени в САЩ, нарастна от 23% през 2016 г. до 40% през 2017 г. (Fairobserver). Във Великобритания броят докладвани на полицията изнасилвания се увеличи от 36 000 през 2015-16 г. до 58 000 през 2018-19 г.

Две години след като движението #MeToo започна да създава заглавия в световните новини, неговото въздействие - в домовете, в съда и в разговорите, които хората водят помежду си, е неоспоримо.

Един от най-големите му ефекти е да покаже колко широко се разпространяват сексуалният тормоз, нападението и други злоупотреби. Хора, които никога не са имали причина да мислят по темата, видяха колко силно се е отразил тормозът на техните колеги, деца, родители и приятели. А жертвите разбраха, че не са сами. Това помогна да се промени начинът, по който хората мислят за сексуалните посегателства, но и за пола и властта.

Движението #MeToo все още не е постигнало всички желани законови промени или реалната безопасност за жертвите, много от които все още са изправени пред сурови последствия. Но се случиха промени на много нива - от държавни закони, през парично обезщетение за жертвите, до норма на поведение в офиса.

Покрай случая с Уайнстийн в няколко американски щата (Калифорния, Ню Йорк и Ню Джърси) бяха премахнати споразуменията за неразгласяване, пречещи с години на жените да споделят какво са преживели. Федералният закон за сексуален тормоз и повечето държавни закони бяха преработени така, че да защитават независими изпълнители, актьори, гримьори, шофьори на Uber, домашни и селскостопански работници, детегледачки и др. (като в Ню Йорк и Калифорния). В седем държави се работи и върху защитаването на работниците в ресторантьорския бизнес, принудени да търпят тормоз от страна на клиенти заради бакшиши.

Създадени бяха и фондове за финансова подкрепа на хора, за които завеждането на дело е скъпо, като Time's Up или фонда на Държавния университет в Мичиган (след случая с бившия лекар на отбора по гимнастика Лари Насър).

Повишиха се и паричните обезщетения. През 2018 г. Комисията за равни възможности за заетост (EEOC) заведе 41 дела за сексуален тормоз, което е над 50 процента увеличение спрямо 2017 година. EEOC печели 70 милиона долара от компании от името на жертвите на тормоз през 2018 г., което е 47 процента спрямо 2017 година, сочат данни на MarketWatch.

Повдигнатите обвинения и призовките за изнасилване обаче са намалели - от 1 на 7 през 2015 и 2016 година до само 1 на 65 през 2018 и 2019 година, тъй като много от случаите са стари и прокурорите са изправени пред препятствия като изтекла давност и липса на доказателства. Затова много щати в Америка се насочват към разширяване или премахване изцяло на давността за сексуални престъпления.

Случаите с политиците Блейк Фарентхолд, Джон Кониърс, Трент Франкс и сенатор Ал Франкен (на снимката) насочиха вниманието и към въпроса за сексуалните посегателства от страна на членовете на Конгреса. Законодателният орган предприе стъпки да се реформира като работно място и бе премахнато изискването за няколко месечно изчакване преди жертвата да повдигне обвинение. Освен това законодателите вече са възпрепятствани да използват пари от данъкоплатците за покриване на дела за сексуален тормоз.

След #MeToo една трета от американските работници са променили поведението си в офиса, пише Business Insider. Докато 38% от надзорните органи са променили начина си на взаимодействие със служителите, трима от 10 мъже все още гледат на движението като на нещо неблагоприятно.

По-рано проучване на Lean In установи, че 60 на сто от мъжете супервайзъри се страхуват да се срещат със служителки. Една трета от работниците през последната година са разговаряли за сексуален тормоз на работното място с колеги. Четирима от 10 работещи американци твърдят, че работодателят им е започнал обучение за тормоз на работното място. 53 процента от служителите смятат, че акцентът върху скорошните случаи на сексуален тормоз ще доведе до положителна промяна за жените на работното място. А 60 на сто от работниците, които казват, че са преживели сексуален тормоз на работното място, гледат на движението благоприятно (според данни на AP-NORC и SAP).

Има обаче и редица предизвикателства.

Понякога движението се използва като средство за разрешаване на политически битки и резултатът от тях се размива за обществеността. Като случая с известния и харесван политик от Демократическата партия Ал Франкен, който спечели много противници на #MeToо. И все пак той падна от власт, докато през 90-те години либералите помагат на Бил Клинтън да се предпази от обвинения в сексуално насилие.

Подлагат се на дълги дискусии и теми като тази дали жените са "дали съгласие". Като случая с комика Луи Си Кей (на снимката долу), за когото се твърди, че мастурбирал пред погледите на жени, и въпросите защо те не са напуснали въпросното място. Това е и едно от слабите места на темата - кога става дума за съгласие, кога действието се счита за сексуално, кога е непремерено и т.н. И ако се сравни деянието на комика с многото прекрачени граници от страна на Уайнстийн, то трябва ли да се поставят под един знаменател, питат други.

От друга страна, често се наблюдава как при случаи на сексуално посегателство се придава различна тежест на думите на мъжа и на жената. Понякога са необходими десетки показания на жени, за да може да им се повярва - като случая с Бил Козби, при който 60 жени разказаха за упояване с наркотици и сексуални посегателства. Когато обаче достоверността на твърденията на една от тях бъде поставена под съмнение, с лекота се отхвърлят всичките показания.

Други критици, сред които жени, твърдят, че движението #MeToo е отишло твърде далеч. Опасяват се, че макар няколко обвинения за изнасилване да са лъжливи, сексуалният тормоз често се свежда до субективно тълкуване на събитията и съществува опасност безусловно да се вярва на обвинителя, като например случая с американския актьор и комик Азис Ансари. Критиките в този случай бяха, че се приравняват като сексуално насилие твърде много и твърде различни актове.

Освен това има опасения, че новата реторика е извадила забавлението от флирта и секса, политизирайки отношенията до степен на професионална скованост. И че движението създава прекомерна и емоционална морална паника.

Според някои негативната реакция не е ново явление и само легитимира движението. Както вълната от антифеминистки реакции, възникнала през 80-те години. Журналистката Сюзън Фалуди разглежда феномена в труда си Backlash още през 1991 г.: "Това е превантивен удар, който спира жените много преди да стигнат до финала".

Много от обвиняемите обаче се завръщат. Две дела срещу Кевин Спейси са прекратени от прокуратурата, кариерата на Роналдо е в разгара си, Луис Си Кей е отново на комедийната сцена, Даниел Гати и Чарлз Дутойт все още дирижират оркестри. Брет Кавано е съдия във Върховния съд на САЩ, а Доналд Тръмп все още е на поста си. Единствено Бил Козби (на снимката долу) излежава присъдата си в затвор за максимална сигурност в Пенсилвания, сравнявайки себе си с политически мъченици като Мартин Лутър Кинг-младши и Нелсън Мандела. A Джефри Епстийн, обвинен в сексуален трафик, се самоуби преди да се изправи пред съда.

Според ООН една от три жени е подложена на физическо или сексуално насилие в световен мащаб. В Индия остава най-страшно да си жена, като изнасилване там се случва поне веднъж на 20 минути, докладват световни медии.

В Китай движението имаше някои победи, но активистите се борят с дискриминация и цензура. В Япония поп певица бе принудена публично да се извини за обвиненията си, а Южна Корея едва започва да разкрива тъмната страна на обществото (случаите със SPY cam). Новото движение на Нигерия #ArewaMeToo също е подложено на силна ответна реакция.

През 2018 г. Агенцията на Европейския съюз за основните права установи, че около 60% от анкетираните жени са били подложени на сексуален тормоз. В Русия правителството декриминализира видовете домашно насилие под претекст, че поддържа семейства заедно, на фона на приблизително 600 жени, убити всеки месец в домовете им и други 36 000 малтретирани ежедневно в цялата страна. Във Великобритания анкета установи, че една трета от мъжете и една пета от жените смятат, че ако жена флиртува на среща без изрично съгласие за секс, "това по принцип няма да се счита за изнасилване".

Въпреки че все още сексуалният тормоз, нападение и неправомерно поведение остават като проблеми, движения като #MeToo мотивират тяхното разрешаване. Само за две години те ни накараха да поставим под въпрос понятието сексуална ангажираност и разбирането ни за това, което представлява съгласие.

Повдигнати бяха много въпроси - разшириха ли се границите на термина "сексуално посегателство"? Тежи ли думата на мъжа повече от думите на много жени? Осакати ли истерията около сексуално неправомерното поведение идеята на флирта? Къде е границата на допустимото в сексуалните отношения? И къде е разликата в неподходящото сексуално поведение и злонамереното, дори престъпно намерение?

Социалните медии може би не са подходящ форум за избистряне на тези въпроси. В момент, в който новата революция се опитва да намери своята основа, линиите се чертаят върху пясък.

   

Най-четените