Какво е усещането да работиш като разузнавач? Дали всичко е коли Aston Martin, международни пътувания и дегизиране?
Шестима разузнавачи от трите британски разузнавателни агенции - MI5, GCHQ и MI6 - разказват за работата си в британското разузнаване. Естествено, и шестимата използват псевдоними.
Те потвърждават някои от нещата, които всеки човек може да види на киноекрана или на телевизора си. Но също така и отричат много от митовете, които витаят около тази специфична професия.
Работата за външното разузнаване (MI6) е като да бъдеш Джеймс Бонд
Нищо подобно. Няма дори далечно сходство.
"Доста чуваме това", казва Кейт, която е работила за MI6 в продължение на 10 години. Тя обяснява, че на истинските разузнавачи донякъде им харесва хората да мислят такива неща за професията им, защото изглежда бляскаво.
Но в същото време не получават нито лъскав автомобил "Aston Martin", нито моторница или друга екзотична форма на транспорт. По-скоро можете да видите разузнавач в автобус или в метрото, отколкото в подобни возила.
"Тези митове за разнасянето на оръжие и пиенето на мартини просто нямат нищо общо с реалността", разказва Джон, който е прекарал 15 години в MI6, включително и в чужбина.
Но по думите му има един аспект, който филмите наистина показват правдиво – разузнавачите наистина имат своя Q.
Q е кодовото име на шефа на отдела за изследвания и нови разработки във филмите за Бонд. Истинският агент Джон обяснява, че MI6 разполага с "блестящи технолози", които осигуряват на разузнавачите всякакви полезни джаджи. Разликата? Че техните са по-добри от онези на агент 007.
Много, много трудно е да си намериш работа като разузнавач
И да, и не.
Джо, която работи за MI5 и участва в подбора на нови агенти, казва, че процесът на одобрение обикновено отнема "между шест и девет месеца". Включва ровене в "доста лични неща". Всичко това се извършва от опитна група от специалисти по проверка на пригодността на кандидатите.
Амиша се е присъединила към MI5 преди две години. Описва интервюто с офицер за проверка по пригодността като "доста терапевтично изживяване". То продължава между 3 и 8 часа и всички нови кандидати минават през него.
Централата на MI6 в Лондон.
Не можете да се присъедините, ако някога, когато и да е, сте ползвали наркотици
Отговорът не е категорично "не".
По думите на Джо "всичко се преценява според конкретния случай". Т.е. ако човек е пушил трева на парти, на което е отишъл когато е бил на 16, това не означава, че непременно няма да може да се присъедини към разузнаването.
Всичките шестима разузнавачи казват, че са били подложени на тестове за дрога като част от процеса на проверка за пригодност. И тестовете често включват вземане на образци за изследване от косъм.
Лили, която работи за GCHQ - правителствената агенция за подслушване на комуникации и киберсигурност - казва, че този процес е довел до донякъде неловък момент.
"Напълно бях забравила, че този тест се е случвал. Отидох на фризьор седмица по-късно. Фризьорът ми е много разговорлив и режеше спокойно. После изведнъж издаде ужасен звук. И аз реагирах. "О, няма проблем. Да не би да намери къси косми?"", разказва тя.
Фризьорът си помислил, че е отрязал косата й не както трябва, а тя го успокоила, че знае за липсващите косми и вината не е негова.
Не можете да казвате на никого с какво си изкарвате прехраната
Всъщност можете, но трябва да мислите доста и да преценявате внимателно на кого казвате.
"Съветът, който даваме в MI5, е че можете да споделите на близки роднини или близък приятел", казва Джо.
Друг агент – Джон, казва, че е решил да каже от самото начало на някои членове на семейството си, че кандидатства за работа в MI6. Казал първо на родителите си. Баща му се качил на горния етаж, взел цялата колекция с шпионски романи на писателя Джон льо Каре и му казал "По-добре изчети тези преди интервюто".
"В най-добрия случай това съвсем малко ми е помогнало", коментира Джон.
Той обаче не е казал на брат си доста дълго време, защото не е искал да го обременява с тази информация. И най-вече – не е искал човекът отсреща да се чувства сякаш трябва да го защитава.
Джо от MI5 също е имала интересен разговор. На шестия месец от връзката е казала какво работи на на мъжа, който вече е нейн съпруг.
Повечето разузнавачи споделят на познатите си, че работят на "държавна служба" или просто заобикалят въпроса.
А някои нови агенти започват работа с доста странни представи. Едни питат дали могат да носят свои собствени дрехи, а други – дали трябва да ходят на работа с дегизировка. Имало е случай и в който мъж е попитал дали трябва да скъса с приятелката си, за да работи в MI5. И очевидно е изразил готовност да го направи, ако е необходимо.
Том Хидълстън в сериала "The Night Manager", базиран на роман на Джон льо Каре.
Разузнавачите не наричат самите себе си "шпиони"
Всъщност го правят, но това не е нещо, което казват често. Тъй като не казват на хората какво работят, просто не се налага да го изричат на глас.
"Възприемам се като шпионин… това ни е работата, ние сме тук, за да извършваме шпионаж, правим го за добра кауза, правим го, за да бъде страната в безопасност, но до голяма степен се идентифицирам като шпионин", коментира Джон от MI6.
Казвал го е на общо петима души в живота си. Колежката му Кейт също е на мнение, че човек не трябва да се притеснява от това. Тяхната работа просто е да се занимават с тайни.
Това е сериозна работа, в нея няма място за забавление
Зависи от дефиницията за забавление.
Джон разкрива, че MI6 има ежегодно пантомима-шоу. В GCHQ и в MI5 има състезания за печива – кой ще сготви най-вкусното лакомство.
Можете да работите там само ако сте учили в Оксфорд или Кеймбридж, а името ви е Рупърт
Всъщност не.
Поне част от шестимата разузнавачи, които потвърждават и отхвърлят митове тук, наистина са учили в Оксфорд или Кеймбридж. Тъй като използват псевдоними е напълно възможно някой от тях да се казва Рупърт.
Диа, която 10 години е работила в GCHQ, обаче споделя, че това не е клуб на старите момчета. Има хора в службите, които са учили в държавни училища и не са ходили в университет, но това не означава, че те не допринасят с нещо.
И трите британски агенции охотно привличат хора от различен етнически и социален кръг, особено след като са били разкритикувани за липсата на многообразие в парламентарен доклад по-рано тази година.
Много е трудно човек да се свърже с вас
И да, и не.
Вярно е, че на посетителите в MI5 се налага да оставят мобилните си телефони при охраната на вратата, но служителите не остават напълно без комуникации. Особено ако имат деца – налице са умни технологии, така че училищата да могат да се свързват с тях при нужда.
Що се отнася до мобилните телефони, за някои разузнавачи това да нямат един такъв в джоба си постоянно всъщност е "чудесно" и нещо, с което се свиква.
Сериалът Killing Eve също разказва за шпиони, но, естествено, с някои неточности.
Разузнавачите мразят да гледат "нереалистични" шпионски драми
Не и ако се съди по тази група разузнавачи. Всички те са гледали сериала "Bodyguard".
Кейт го е харесала много. Смята го за "забавен" и "интригуващ", защото е базиран на организации, които не са толкова известни. Въпреки това не иска да се фокусира върху неточностите в сериала, които са "твърде много".
Друг скорошен сериал - "Killing Eve", също се фокусира върху разузнавачи, работещи за MI5 и MI6. И той е популярен сред истинските агенти.
И макар да одобряват актьорската игра в него, в някои моменти част от разузнавачите не могат да се сдържат – иска им се да счупят екрана на телевизора и да изкрещят: "Не, това не е вярно!".
