Електрическите скутери плъзнаха навсякъде, дори в България. Но за компаниите, които се опитват да се възползват от все по-разрастващия се интерес към услугата, спокойните времена приключват.
Един слънчев ден през юни 2018 г. първите електрически скутери се появиха из улиците на Париж. Принадлежаха на Lime – компания, базирана в САЩ, която подготвяше пускането на своята услуга за електрически скутери из Европейския съюз.
Година по-късно в Европа работят 19 компании, занимаващи се с отдаване на скутери под наем.
Но макар регулаторите първоначално да бяха изненадани от тази нова мода, впоследствие те се събудиха и осъзнаха предизвикателствата с този вид превозни средства. Срещу скутерите определено има опозиция – заради претрупаните тротоари, тревогите около рисковете за безопасността и несигурния модел за осигуряване на заетост. Има го и подозрението, че електрическите скутери може би не са чак толкова добри за околната среда.
Конкретно в Париж фирмите се възползват от законовите неясноти, обяснява представител на градската управа пред “Политико”. Според него ако поведението на фирмите се е подобрило, то е заради възможността да се появи законов инструмент за регулацията им.
На компаниите вече не им се налага да се съобразят с това само клиентите да са щастливи – сега трябва да се подмазват и на регулаторите.
Растеж извън закона
Привлекателността на тези превозни средства като алтернативен транспорт се дължи на възможността на клиентите да откриват скутер навсякъде, където имат нужда. Това често води до висок брой скутери, които задръстват тротоарите и дразнят пешеходците. Същевременно тази практика разгневява и регулаторите, които сега търсят начини да намалят броя на скутерите.
В Брюксел в момента има шест компании, предлагащи общо около 7000 превозни средства, разпространени на различни места из града. В Париж кметът Ан Идалго през май коментира "беззаконното” увеличение на броя на електрическите скутери, когато обяви и нови рестрикции и призова компаниите да замразят и дори да намалят броя на скутерите в града. Малко след това изявление, пет компании напуснаха Париж и броят на скутерите там падна от 20 000 до 15 000.
Очаква се през есента да влезе в сила нова френска законова рамка, която ще дава на градовете правомощията да регулират платформите за предлагане на скутери. Идалго, например, има намерение да сложи таван на броя на компаниите от този тип в Париж и да останат само две или три такива.
На различни места в Европа местните власти обявяват или обмислят подобни ограничения, а компаниите търсят баланса между това да не ги ядосат, но същевременно да навредят и на бизнес модела си.
Стане ли дума за намаляване броя на скутерите, ако това се направи преждевременно, то може да "нарани бизнеса”, казва Даниел Сийли, комуникационен мениджър за Бенелюкс на базираната в Берлин платформа за скутери Circ.
Ефектът на Uber
Някои европейски стартъпи посочват, че първите две компании, навлезли в европейските столици – американските Bird и Lime – са се възползвали от доброто отношение към електрическите скутери.
А натрупващите се сега лоши нагласи към платформите "изглежда се дължат на липсата на контрол спрямо тези две компании”, споделя мнението си Матю Фор, ръководител комуникации за холандската Dott. В началото подходът към скутер-компаниите е бил по-скоро "премерено безразличие” що се отнася до налагането на регулации.
Lime оспорват това твърдение. Говорител на компанията обяснява, че "микро-мобилността е нова идустрия”. Поради тази причина, допълва той, компанията винаги е работила с регулатори и не е чакала да се появи законова рамка, а от самото начало настоява за допълнителни мерки за сигурност.
Реториката, която сега преобладава, напомня за съдбата на Uber в Европа. А компаниите работят с властите в градовете, за да не загубят подкрепата им, и се фокусират върху качеството на услугата. Това включва внимателно определяне на зони, които не могат да бъдат посетени със скутер, зони, в които не може да се паркира, както и въвеждане на ограничения за скоростта.
Всичко това се прави дори ако има риск да повлияе на модела със свободното взимане и оставяне на скутерите, което предлага на потребителите спонтанност.
Брюксел от септември също ще определи зони, които ще са недостъпни за паркиране, и ще създаде предварително уточнени места за паркиране.
Повод за недоволство е и това, че някои от компаниите, разчитат на работници, наети краткосрочно, които да преразпределят и презареждат скутерите през нощта. Законотворците имат притеснения относно "несигурността”, до която могат да доведат новите дигитални бизнес модели.
Фатално привличане
Компаниите вече може би си спомнят с умиление за времената, в които единственият им проблем са били ядосаните граждани, подпалващи скутерите.
В Брюксел първият фатален инцидент със скутер беше през месец май. В Париж 25-годишен умря през юни, когато беше блъснат от камион. В шведския град Хелсингбори смъртта на мъж доведе до призиви за забрана на тези превозни средства ден след пускането им за употреба. В Лондон телевизионен водещ загина докато управлява електрически скутер, което от своя страна доведе до призиви фирмите да обясняват по-добре правилата за движение.
Самите компании са се фокусирали за развитието на по-безопасни модели с по-големи колелета, по-добро окачване и по-добри спирачки. Те дори добавят наръчници за безопасно ползване от клиенти, които се качват на подобно превозно средство за пръв път.
Призовават и за носенето на шлемове, макар да знаят, че шансовете някой пешеходец да си носи такъв са много малки.
Освен това казват, че няма много повече, което да могат да направят. Сийли обяснява, че няма как да бъде премахнат "човешкия елемент”, което означава, че не може напълно да бъде премахнат риска. По думите й бизнесът в момента е попаднал в първата си "медийна буря” и ще трябва да намери начин да излезе от нея.
Зелено съперничество
Компаниите за скутери заложиха на ПР хода да твърдят, че този тип превоз ще изкара хората от автомобилите им, правейки възможно да достигнеш удобно и бързо до автобусна спирка или метростанция.
Скорошно проучване във Франция, извършено от консултантската фирма 6-Т, обаче показва, че модерният начин за придвижване няма значително отражение върху притежанието на автомобили. Вместо това то може би отклонява потребителите от по-щадящи околната среда начини за придвижване: 44% от хората казват, че техният електрически скутер е заменил ходенето, а други 30% - че биха използвали обществен транспорт, ако скутерите не бяха достъпни.
Много по-скромно проучване в Брюксел потвърждава резултата: от 150 участвали потребители, до които местният вестник Bruzz се е допитал, 59% казват, че биха ходили, а други 31% биха карали колело или биха взели обществен транспорт.
А в Париж законотворците дори ще проверяват начина на зареждане на скутерите и това колко дълго могат да се използват тези превозни средства, когато избират кои оператори да останат на пазара.
По думите на Даниел Сийли от компанията Circ хората, които трябва да бъдат убедени да се откажат от автомобилите си, "по-трудно променят мисленето си”, за разлика от тези, които вече са се впуснали в новата мода и имат правилната нагласа.
