Аварията в японската атомна централа Фукушима се случи преди повече от 7 години, но до ден-днешен властите се страхуват от сериозния риск от евентуално повторно наводнение.
Причината е, че централата продължава да генерира огромно количество радиоактивна вода, чиито опасни елементи се съхраняват в огромни стоманени цистерни на площадката на Фукушима. Засега няма план как този "отпадък" да се обезвреди, без да нанесе щети на околната среда.
Земетресението от 11 март 2011 г., което доведе до унищожително цунами във Фукушима, предизвика аварии в три от шестте реактора на централата. Това доведе до разливането на високо радиоактивно гориво в блоковете на реакторите.
Всеки ден близо 150 тона подземни води проникват в тях през пукнатини в основите им, при което се замърсяват с радиоактивни изотопи.
Собственикът на централата Tepco се опитва да спре изтичането на опасните води в почвата или в Тихия океан, като ги изпомпва и ги прекарва през огромна филтрираща система, инсталирана в сграда с размера на малък летищен хангар.
Системата представлява мрежа от тръби от неръждаема стомана, пълни с дребни като песъчинки частици, които участват в процес на йонен обмен. Частиците взаимодействат с йоните на цезия, стронция и други опасни изотопи от водата, като ги заменят с натриеви йони. При процеса се образува високо токсична утайка, която се отделя и се складира в запечатани цистерни.
Технологията постепенно се усъвършенства. Първите филтриращи системи, инсталирани непосредствено след бедствието, успяват да усвоят само най-опасния изотоп във водата - цезия, който е силен източник на гама-радиация. Тръбите в старата пречиствателна система са напълнени със силно модифицирани зърна на естествени вулканични минерали, наречени зеолити.
Към 2013 г. калифорнийската компания Kurion (днес собственост на френската Veolia) разработва съвсем нови изкуствени частици, производни на титаносиликатите, които успяват да усвоят и йоните на стронция.
Филтрите обаче не изолират трития - радиоактивен изотоп на водорода. Тази задача се оказва много по-сложна. Ако атомите на цезия и стронция могат да се разтворят във водата, тритият се свързва с кислорода като обикновения водород, което от своя страна прави водните молекули радиоактивни.
Засега тритиевата вода се съхранява в масива от цистерни. На всеки четири дни Tepco започва да строи нов резервоар заради непрекъснатата нужда от пространство за складиране на опасния отпадък.
Приливът на вода все пак се ограничава постепенно. До преди 2 години количеството й е стигало до 400 тона на ден. През това време Tepco изгражда мрежа от помпи и подземна "ледена стена" - преграда от 27-метрови пръти, през които преминават тонове солена вода с температура под нулата и замразяват цялото околно пространство. Тези предпазни системи облекчават проблема, но не го решават напълно.
Тритият не е толкова опасен, колкото цезия. Той излъчва по-слаба форма на радиация, но въпреки това тритиевата вода не може да се съхранява до безкрай. Рано или късно цистерните и тръбите се повреждат - каквито инциденти се случиха през 2013 и 2014 г.
Някои експерти смятат, че концентрацията на тритий е достатъчно ниска, така че водата да се разреди и да се излее в океана, без това да доведе до природна катастрофа.
Самата идея за изхвърлянето на радиоактивни води обаче трудно се приема от общественото мнение. Доверието на японското общество в Tepco е на критично ниско ниво, особено след като компанията беше принудена да признае, че е манипулирала данните за изпуснатата радиация по време на катастрофата.
Риболовната индустрия на Япония реагира с отпор при всяко ново предложение за изливането на тритиевата вода. Бизнесът им и без това страда от наложените ограничения за внос към съседните държави, които се боят да не консумират заразена риба. Против намеренията на Tepco са и Китай, Южна Корея и Тайван.
Засега проблемът се контролира чрез постоянното изграждане на нови цистерни с надеждата, че някой ще измисли по-удачен вариант - преди пространството на площадката на Фукушима да се запълни, или преди да връхлети ново бедствие.
Па да изградят площадка за съхранение като за другите ядрени отпадъци или да ги загробят надълбоко във дебел оловно бетонен саркофаг или резервоар.