50 години по-късно поляците си искат парите обратно

В последно време управляващата в Полша партия "Право и справедливост" (PiS) засили антигерманската си риторика, като обяви, че Варшава има право да получи репарации на стойност милиарди евро заради причинената от нацистите разруха в страната през Втората световна война.

Въпреки съмненията доколко подобно твърдение е оправдано, изразени от някои представители на управляващите, включително от външното министерство и от президента Анджей Дуда, PiS води активна антигерманска кампания с помощта на приближени до нея медии.

Наскоро на сайта на десния телевизионен канал Republika беше публикуван кадър на девиза "Reparationen machen frei" ("Репарациите ще ви освободят"), направен по подобие на надписа над портата на концлагера Аушвиц - "Arbeit macht frei" ("Трудът освобождава").

Вдъхновението на кампанията идва от върховете на властта. Ярослав Качински, лидер на PiS и най-влиятелният политик в страната, заяви на партийна конференция през юли, че Полша още иска репарациите от Германия.

"Полша никога не се е отказвала от репарациите за Втората световна война. Тези, които смятат другояче, грешат", заяви тогава Качински.

Примерът му беше последван и от други висши членове на PiS, като вицепремиера Матеуш Моравиецки и министъра на отбраната Антони Мациеревич, които в началото на август лансираха подобни твърдения.

Различните изчисления за това колко Германия "дължи" на Полша варират в огромни мащаби, като според десният ежеседмичник Sieci Prawdy цифрата е около 5 трилиона евро.

Берлин забеляза възраждането на дебата за репарациите и рязко отхвърли тези искания. В кратко изявление говорителят на германското правителство каза, че въпросът е "категорично решен в миналото".

Искането за репарации е израз на политиката, възприета от полското правителство още от идването му на власт в края на 2015 г. - да се търсят врагове вътре и извън държавата. Засега тактиката сработва за консолидирането на една трета от електората, който твърдо подкрепя управляващата партия.

Висши представители на кабинета са демонизирали кандидатстващите за убежище, атакували са Брюксел заради обвиненията му, че Полша отстъпва от демократичните принципи, и са обвинявали опозиционните партии, че предават страната на чужденци.

Преходът към вражда с Германия е само последният гамбит на Качински, който отдавна изпитва подозрения към най-мощната икономика в Европа. Според PiS Берлин злоупотребява с влиянието си в Брюксел и по този начин влияе върху дебата за нарушенията на Полша в стандартите на ЕС за върховенство на закона. Затова и Качински отвръща с атака срещу полските медии, притежавани от германски компании. Паралено с това се вади отново и темата за репарациите.

Последният път, когато това се случи, беше през 2015 г., когато бившият германски външен министър и настоящ президент Франк-Валтер Щайнмайер обяви, че въпросът вече е бил "решен законово и политически". Репарациите обаче са емоционална тема в Полша и разговорите в полската десница за искане на пари от Германия надали ще спрат в обозримо бъдеще, особено на фона на скорошно социологическо, според което 63% от поляците подкрепят идеята.

"Добри съседи"

По време на германската военна окупация, Полша губи една пета от населението си, а много градове, включително Варшава, са сринати до основи. На следвоенната Потсдамска конференция през 1945 г., победилите Съюзнически сили се споразумяват, че Съветският съюз ще получи репарациите, като част от тях трябва да бъдат изплатени на Полша, нещо, което Москва е малко вероятно да е изпълнила.

През 1953 г. Съветският съюз решава да се откаже от всякакви репарации, които биха утежнили финансовото състояние на Германската демократична република - сателитна държава в Източния лагер. Следвайки примера на Москва, управляваната от комунисти Полша също се отказва от репарациите.

След обединението на Германия през 1990 г., което води до германско полски договор за "добросъседство" една година по-късно, се зачита уговорката за военна компенсация под формата на плащане от 500 млн. германски марки за фондация във Варшава и около 2 млрд. марки, платени на полски жертви на нацистки програми за принудителен труд.

Аргументът на поддръжниците на репарациите е, че Полша никога реално не се е отказвала от исканията си за компенсации от Германия. Комунистическият режим, който се е съгласил да се откаже от репарациите през 1953, "е бил съветска колония", коментира Антони Мациеревич пред полската държавна телевизия.

Бившият полски посланик в Германия Анджей Бирт обаче казва, че е било суверенно решение на Полша да не раздухва допълнително въпроса за репарациите при преговорите за полско-германския договор през 1990 г., когато приоритетът на Варшава е бил да гарантира следвоенните граници на страната с Германия.

"Тогава Полша беше суверенна държава и реши да не повдига този въпрос. Всякакви опити да се подновява обсъждането на въпроса в момента още навредят не само на добрите ни отношения с Германия, но и на политическите интереси на четирите световни сили, спечелили войната и отказали се по суверенен път от репарации от Германия през 1953 г.", коментира Бирт пред портала Onet.

Допълнително с това при присъединяването си към ЕС през 2004 г. полското правителство е потвърдило, че няма да иска репарации.

"Обвързващ, едностранен акт"

Понастоящем Германия е водещ икономически партньор за Полша, като купува около една четвърт от всичката изнасяна от Полша продукция, и беше водещ поддръжник за присъединяването на Полша в Европейския съюз. Влиянието на Полша в ЕС нарасна с германската подкрепа, и германският канцлер Ангела Меркел беше решителен поддръжник на кандидатурата на бившия полски премиер Доналд Туск за председател на Европейския съвет през 2014 г.

Въпросът за компенсациите вече води до разделение в правителството и в партията "Право и справедливост".

Въпреки че по-голямата част от партията твърдо подкрепя Качински, президентът Анджей Дуда е по-предпазлив. Той и без това е скаран с PiS заради скорошното му вето, наложено срещу двата закона, даващи на правителството по-голям контрол над съдебната власт, но това не му пречи да влезе в противоречие с партията си и по темата за репарациите.

"Този въпрос не може да се решава в публичен дебат, и трябва да намерим непоклатима правно основание за него", каза Кшищоф Шчерски, шеф на администрацията на президента.

Президентът прехвърли въпроса към външното министерство, което официално оповести позицията си преди седмица. Зам.-министърът на външните работи Марек Магиеровски коментира, че Полша остава твърдо зад решението, взето от комунистическото правителство през 1953 г.

"Независимо как обмисляме въпроса сега, полската правна доктрина клони към позиция, че действията на правителството от 1953 г. са обвързващ, едностранен акт на полската държава", каза той.

Само ден след изказването му обаче министерството даде заден ход, като обяви, че Магиеровски просто е описвал настоящата ситуация по въпроса.

"Възможността за искане на репарации налага допълнителен анализ", се казва в изявление на министерството, като в него се допълва, че министерството, "наравно с други полски държавни институции, проучва по-задълбочено този въпрос".