99,8% от гласувалите подкрепиха референдума в Република Сръбска - федеративната единица в състава на Босна и Херцеговина, където преобладава сръбският етнос. Резултатът беше очакван, тъй като това не беше възможност за демократично допитване, а утвърждаване на вече изразена политическа позиция.
Президентът на Република Сръбска Милорад Додик обяви, че референдумът ще остане в историята като "деня на сръбското самоопределение".
Сега остава въпроса дали страстите ще утихнат или напрежението ще продължи да се натрупва.
20 години след края на кръвопролитните балкански войни и Дейтънското споразумение, довело до създаването на държавата Босна и Херцеговина, въпросът от референдума предизвика хибридна политическа битка между Запада и Русия, а опасността от ново междуетническо напрежение отново излезе на дневен ред.
Въпросът на референдума
Гражданите на Република Сръбска гласуваха почти единодушно 9 януари да бъде официален празник за тях, въпреки че конституционният съд на Босна и Херцеговина излезе с решение, че датата символизира дискриминационните практики от началото на 90-те години срещу босненци и хървати.
Какво прави 9 януари толкова болезнена дата?
На 9 януари 1992 г. босненските сърби обявяват създаването на собствена държава в Босна. Възниква война, резултатът от която е стотици хиляди загинали и милиони останали без дом.
По време на най-жестокия военен конфликт в Европа след края на Втората световна война лидерите на босненските сърби, със стабилното съдействие на Белград и на паравоенни групировки, прогонват босненците, които проповядват исляма, и хърватите, които са католици. Крайната им цел е територията да стане част от постюгославска Сърбия.
С посредничеството на международната общност през 1995 г. се подписва мирно споразумение. Създава се Република Сръбска, която придобива статут на автономен регион в границите на Босна и Херцеговина.
Но за босненците и хърватите 9 януари все още символизира потисничеството срещу тях.
Макар и конституционният съд на Босна и Херцеговина да забрани провеждането на референдума, политическата власт в Република Сръбска не се съобразиха с решението на съда.
Политическите искри стигнаха далеч
Въпреки факта, че политически стимулираното напрежение на етническа основа в Босна и Херцеговина може да бъде твърде опасно, белградските власти счетоха за нужно да заявят, че са готови да защитят Република Сръбска, ако тя бъде атакувана. И това при положение, че никой не е отправял такава заявка.
Прелюдия към по-важния референдум
Властите в Сараево са притеснени не само от въпроса за обявяването на 9 януари за официален празник в Република Сръбска. Те изразяват опасения, че допитването е подготовка за по-сериозния предстоящ референдум за независимост на Република Сръбска, който следва да се проведе през 2018 г.
Сараевските власти вече предупредиха, че референдумът за независимост може и да не протече мирно. Босненският лидер Бакир Изетбегович в свое изявление също отправи тревожна заявка. Според него „никой не е по-готов да защитава тази страна през целия път до края".
Ролята на Запада и Русия
Референдумът има значение и за отношенията между Запада и Русия. При възникване на евентуален нов конфликт в Западните Балкани САЩ и ЕС биха застанали на страната на лидерите на босненците и хърватите, а Русия би подкрепила Белград, заставайки на страната на сръбското политическо представителство в Босна и Херцеговина.
Посолството на САЩ в Сараево обяви, че се опасява от евентуалните последствия от решението на референдума. От своя страна руският посланик в Босна и Херцеговина открито заяви подкрепа за неговото провеждане, определяйки го като демократичен акт.
Предвид факта, че руската икономика претърпя сериозни поражения през последните години, особено след санкциите на Запада заради анексирането на Кримския полуостров, напълно възможно е да допуснем, че ако Москва има възможност да създаде проблеми на Брюксел и Вашингтон в отговор на санкциите -каквато възможност се явява политическото напрежение в Босна и Херцеговина сега - руските власти може да се възползват от ситуацията, за да бъдат създадени нови предизвикателства пред Европа.
От друга страна обаче спомените от балканските войни през 90-те години на миналия век все още са твърде пресни. Можем да се надяваме, че именно тези спомени ще откажат лидерите на различните етнически групи в Босна и Херцеговина и властта в Белград от стимулиране на етническото напрежение след провеждането на референдума в неделя.
Какво ще се случи и дали Балканите ще се превърнат в поредния фронт на хибридните атаки между Запада и Русия, предстои да разберем. Резултатът от предстоящия незаконен референдум със сигурност ще е водещ за политическото говорене. А думите на лидерите - както на локалните, така и на глобалните такива - без съмнение ще бъдат от ключово значение за опазването на мира в региона на Западните Балкани.
