Тази жена носи високи токове. Тя ги е избирала - и те означават много за нея. Те биха били нейната униформа, както навремето в армията кубинките и маскировъчното облекло. За Алиса Бермудес токчетата, роклята и гримът означават един нов живот.
Те въплъщават еволюцията й от войник с орден "Бронзова звезда" към жена, която иска да прави кариера. Но сега тя марширува с тях. По улиците на Вашингтон, не по пясъците на Ирак. Вместо пушка държи протестен надпис, а вместо да й козируват, околните я гледат с любопитство.
10-сантиметровите токчета кънтят по тротоара. По 12-та улица, до Хейс Стрийт, после обратно, и отново. В продължение на часове.
Бермудес казва, че е принудена да протестира заради неуместното поведение на мъжете, с които работи в централния офис на Администрацията за транспортна безопасност на САЩ (TSA), разположен отсреща.
Тя твърди, че те я оглеждали, подсмивали се, подигравали й се, че е част от "харем", защото е красива. А накрая, когато се оплакала, си отмъстили, като я оставили без работа пет дни преди изтичането на изпитателния ѝ срок.
"В TSA има една фраза: ако виждаш нещо, кажи нещо," казва 33-годишната Бермудес. "Откъде да знам, че като кажа нещо, ще вляза във война с държавна агенция. Много е обезкуражаващо."
Протестът извади на бял свят сериозните промени в агенцията
Необичайният протестен ритуал на Бермудес, периодичните маратони от 6-7-часов престой на натовареното кръстовище, изваждат на бял свят по-мащабни проблеми в агенцията. Ведомството е под прицел и от страна на Конгреса на САЩ заради начина, по който се отнася с информатори, които съобщават за проблеми - от сексуален тормоз до пропуски в сигурността на летищата на Америка. "Бдението" на Бермудес кара хората да говорят за нередностите, на които са подложени жените, работещи в TSA, за тормоза, включващ оскърбителни коментари и принуждаване на жените да правят лицеви опори в офиса... с поли.
"Ако искаш да бъдеш хулиган и да тормозиш колегите и да се тупаш за това в гърдите, това е агенцията, където ръковоството го прави и толерира," коментира Натали Кауам, адвокат от Флорида, която е работила по десетки дела за дискриминация и е защитавала информатори от TSA в цяла Америка.
Положението на Бермудес се утежнява от проблеми със здравето й, включително посттравматично разстройство, което според нея е свързано с военната й мисия в Ирак. Въпреки че протестът ѝ направи нейния казус публично видим, тя далеч не е единствената жена, която твърди, че животът ѝ е бил променен необратимо от работата в TSA.
Равносметката от изслушванията от Камарата на представителите за агенцията през април е изключително критично: "В резултат на ужасната култура на сплашване и репресии в Администрацията за транспортна безопасност (TSA), пропуските в сигурността остават нерешени, а висши служители не са санкционирани за неуместно поведение."
Службата на специалните съветници (Office of Special Counsel - OSC), независима федерална агенция, която разследва трудови въпроси, свързани с евентуални отмъщения срещу информатори, е получила 121 оплаквания от TSA тази година - с 87 повече от миналата година.
"Желанието за работа в агенцията е минимално. Сигурността ни е изложена на риск," казва Ендрю Роудс, зам.-директор в Службата по сигурност на TSA, който е свидетелствал при изслушванията от Конгреса. "Това е повече от просто хващане за задниците на жени или мъже, държащи се незряло. Има цялостен проблем с културата."
Службата в армията, оставя неизличими следи
Историята на Алиса Бермудес в някакъв смисъл е типично американска алегория за съвременното работно място, както и за историята на страна, опитваща се да намери място за поколение войници след приключване на бойните им мисии. Тяхната психика в повечето случаи се оформя на бойното поле далеч от родината, и това оставя дълбоки следи в душите им, които не могат напълно да бъдат разбрани от тези, които никога не са служили в армията. Това е историята на невидимите рани, която показва, колко е трудно да се върнеш обратно.
На 11 септември 2001 г. Бермудес е на кръвни изследвания като част от процедурата по постъпването ѝ в армията. Тя се е записала преди седмици, привлечена от идеята за ред и дисциплина. Тогава тя е едва 17-годишна. Междувременно чува съобщения по вътрешната комуникационна система, че нещо се случва в Ню Йорк.
По пътя към къщи с нейния армейски вербовчик от Белтън, Тексас, на около час път северно от Остин, тя слуша потресена и невярваща вестите за самолетите, забили се в небостъргачи. Това само я убеждава още повече, че това е нейния път.
В семейство на военни
Жената произхожда от семейство на военни. Дядо ѝ по бащина линия е бил пехотинец в Корейската война. Баща ѝ, роден в Пуерто Рико, е ветеран от армията, преместил се в Тексас, където среща майката на Бермудес - американка от мексикански произход.
Момчетата винаги са забелязвали Алиса Бермудес. Тя винаги е стройна и атлетична, с деликатни черти и тъмнокафяви очи. На пистата за бягане в гимназията, по нейни думи тя е чувала подмятания, когато е минавала край момчешките отбори, но се е опитвала да ги игнорира.
В армията нещата обаче стават още по-зле. По време на базова подготовка, друг войник не е спрял да коментира колко много му хареса как тя изпъчва гърди, когато марширува, и как се поклащат бедрата ѝ. Тя смята, че не е имала особен избор, освен да стиска зъби и да мълчи. Тогава да стане войник за нея е било по-важно от всичко друго.
Тя прекарва четири години в армията, след което се уволнява с почести, за да прекарва повече време у дома с малкия си син, докато нейният съпруг, също войник, е на дълга мисия в Близкия Изток. Да не носи униформа ѝ се е струва нередно. След провала на брака ѝ, тя се е записва отново в армията в края на 2007, и година по-късно е изпратена в Ирак, където е ръководи екип, подготвящ сложни карти за употреба от полевите командири, работа, за която получава орден "Бронзова звезда" за изключителни постижения.
В един от дворците в Багдад.
Ирак обаче оставя дълбоки следи у нея. С разтреперан глас тя разказва за една ужасна нощ в Ирак. Стените бяха високи, разказва тя, като през сълзи събира частици от спомени. Когато си спомня този момент, Алиса е просто съсипана и не може да продължи. Документите, свързани с оплакването ѝ срещу TSA за равни възможности при заетост, разкриват останалата част от историята: тя е била жертва на сексуален тормоз от други войници.
Когато се връща в САЩ след едногодишна мисия, травмата все още е в нея, но нещо неочаквано започва да ѝ тежи. В Ирак е било ужасно, но по незнайна причина тя все пак иска да се върне - светът ѝ се е струвал смислен там, но не го прави.
Но Алиса започва да става все по-тревожна. След като се връща в Америка, двама от войниците, които са били под нейно командване в Ирак, се самоубиват. Това допълнително увеличава шокиращо големия брой войници, които посягат на живота си след мисия в Афганистан или Ирак.
Бермудес напуска армията през 2011, след като достига чин сержант, за да започне с кариера в частния сектор. И все пак ѝ е трудно да забрави униформата. Тя продължава да я държи в гардероба, често я гледа, но решава да външния й вид да отразява желанието ѝ да прави професионална кариера. Така че започва да си купува елегантни обувки и делови рокли.
Цивилна работа
Бермудес завършва магистратура по педагогика, но ѝ е трудно да си намери работа. Накрая, след месеци търсене, успява да започне на място, където обработват документи на наборници за армията в Мериленд. Междувременно тя се е преместила там с втория си съпруг. Но и там мъжете продължават да ѝ обръщат голямо внимание.
Тя казва, че е намирала бележки на бюрото си: "Сърцето ми бие силно всеки път, в който те видя." (Бивш колега, с който тя е говорила за бележките, потвърждава инцидента.)
Алиса е искала отчаяно да получи признание за качеството на работата си, но през цялото време се е чувствала като сексуален обект.
"Трудно е да напреднеш в кариерата като жена," казва тя. "Никой не обръщаше внимание колко усърдно работех."
Бермудес е била решена да успее заради компетентността си, казват нейни приятели, но привлекателността ѝ понякога е била неин минус, защото са я вкарвали в стереотипи.
"Хората я гледат и си мислят определени неща, заради възприятията в обществото към красивите жени и какво те може или не може да правят," казва Карина Арсиа, която е служила като подчинена на Бермудес в армията. "Не мисля, че хората трябва да я съдят по външния ѝ вид. Тя не е само красавица."
Работата в TSA
През 2012 година, Бермудес започва да работи като подизпълнител на правителството, а работното ѝ място е в TSA, в Службата по разузнаване и анализи, която борави с данни за сигурността на летищата в Америка.
TSA е необичайна среда спрямо останалите американски правителствени агенции. Създадена в трескавата борба за сигурност след 11 септември, тя няма дългогодишния културен отпечатък на другите правителствени агенции. В нея има комбинация от бивши представители на органите на реда, военни и служители от авиационния бранш - всяка професионална група е с различни традиции и методи на действие.
Агенцията е обект на вътрешни критики от свои представители, както и от някои лидери от Конгреса на САЩ. Тази пролет разследване разкри, че тя е харчила милиони за преназначения, целящи да накажат информатори, практика, която администраторът на TSA Питър Нефенджър признава, че е "неприемлива".
"Донякъде практиката там е като в Католическата църква, когато имат проблеми със свещеници - местят ги в друга енория," казва Кауам, която дотук е работила по над 100 оплаквания за дискриминация и наказания за информатори от TSA. "Много е странно това, което се прави там, и честно казано е направо противно."
Алиса по времето, когато работи в агенцията.
В TSA, Бермудес преминава от временна заетост към постоянна работа през 2014 година. В крайна сметка тя става асистент на Марк Ливингстън, бивш ветеран от морската пехота в Ирак, който е заместник-администратор на TSA по въпросите на разузнаването и анализите.
Ливингстън има репутация на работохолик и взискателен шеф. Бермудес няма нищо против , тя харесва точно такива ръководители. Обяснява, че това ѝ създава усещането все едно отново е облечена във военната униформа.
Нулева толерантност към такова поведение, ама друг път
Но ходенето на работа скоро се превръща в неприятно изживяване за Бермудес. Един колега ѝ казва, че висш ръководител - Кристофър Кофи, е подхвърлял сексуално унизителни коментари за нея и другите жени, работещи за Ливингстън. Според твърденията, Кофи е казал, че Бермудес и другите вършат "женски работи". Той ги е наричал "харемът" и е казвал, че те имат "заигравки" и "афери" с Ливингстън.
Бермудес съобщава за тези коментари на Ерик Сарандреа, изпълняващ поста зам.-администратор. След този разговор по думите на Бермудес шефовете - мъже започва да кроят отмъщение срещу нея, което завършва с уволнението ѝ месеци по-късно.
Алиса признава пред Сарандреа, че е била жертва на сексуален тормоз в Ирак, и че не може да понася "такова поведение." Тя очаква ръководителите ѝ да я приемат насериозно. Вместо това, обаче, според нея, " те се отнасяха с мен все едно съм направила нещо нередно, като съм казала истината."
Бермудес е притеснена, защото се опасява, че разследването по нейното оплакване ще бъде под контрола на висш мениджър в TSA, когото тя обвинява в тормоз: Джоузеф Салватор. Салватор е самонадеян и популярен бивш морски пехотинец. В снимка от вътрешния форум на TSA, се вижда как Салватор натиска с кокалчетата на ръката си главата на свой колега.
Самият Салватор признава, че в миналото е постигнал споразумение с агенцията по въпрос, свързан с "неуместно поведение" към жена на по-нисък пост. Срещу него са постъпвали оплаквания и от жена, която твърди, че я е накарал да се почувства притеснена, като е почукал на вратата на хотелската ѝ стая в ранните часове на деня. Роудс казва на изслушването от Конгреса, че Салватор е получил бонус от 9000 долара, въпреки оплакванията на Бермудес и други проблеми.
Бермудес казва, че проблемите ѝ със Салватор са започнали от момента на постъпването ѝ на постоянна работа в TSA. Една сутрин тя влязла в кабинета на шефа ѝ, Ливингстън, за да донесе документи, както е била ежедневната ѝ практика. Салватор, който провеждал анкета за духа на служителите, бил там. Според интервюта с Бермудес и Ливингстън, Салватор се е навел напред на стола си и я е изгледал "от глава до пети по сексуално провокативен начин, след което я попитал: "Каква искаш да станеш, като пораснеш?'."
"Беше изключително неуместно," казва Ливингстън в интервю. "Той се опитваше да надникне в деколтето ѝ, засмукваше въздух през зъбите си, като ясно показваше, че я преценява като сексуален обект. Нямаше съмнение какво се случва."
Ливингстън казва, че очевидно Салватор е очаквал Бермудес да се оплаче. По-късно същия ден според Ливингстън, Салватор е дошъл при него и е казал, че "ако тя подаде оплакване, имаме нашата дума срещу нейната". По-късно самият Ливингстън съди TSA, като твърди, че е бил понижен, защото е отказал да толерира подобно отношение към служителки в агенцията.
Ливингстън твърди, че е отказал на Салватор да излъже: ако бъде запитан за инцидента, той обещава да каже цялата истина. Във федералния си иск, Ливингстън казва, че Салватор му е заявил, че няма да може да работи с него, ако ще се държи като "бойскаут".
Според Ливингстън, Бермудес е била набелязана от Салватор зараи външния си вид. "Мисля, че тя беше по-привлекателна от другите," коментира той. "Той не се държеше така с грозните момичета."
‘Никой никога не е използвал подобен подход'
В началото на октомври 2014 година, Ливингстън е понижен. Бермудес губи най-важния си съюзник. Следващия месец тя присъства на среща, на която е очаквала дискусия за работната среда. Вместо това чува новината за повишение на Салватор, човекът, когото тя обвинява н тормоз.
Тя е шокирана; нито един от служителите не пига нищо. Тогава Бермудес се намесва а: "Ще има ли г-н Ливингстън същата възможност като вас да се обърне към екипа?"
Отговорът е смразяващ: "Той вече не работи тук".
На следващия ден Бермудес получава съобщение по телефона: Сарандреа, мениджърът, на който тя е съобщила за оскърбителните коментари, ѝ е казал, че е в административен отпуск, без допълнителни обяснения.
Тя се обажда на Сарандреа и пита защо. А той ѝ казва: "Алиса, просто е. Прибирай се вкъщи."
Отпускът ѝ е продължава до настъпването на новата година. Когато се връща на работа, дните ѝ вече са преброени. На 30 април 2015 - пет дни преди края на едногодишния ѝ изпитателен период, тя е уволнена. Алиса остава самотна, безработна майка. Шефовете ѝ твърдят, че е имала твърде много непланирани отсъствия - твърдение, което тя отрича - и че не е "екипен играч."
В заповедта за уволнението ѝ се казва още, че е "конфронтационна, проявява неуважение и се държи заплашително," и се цитира нейно изказване, че проблемите, които тя има с колеги, "не са по нейна вина." Писмото цитира пасаж от кодекса за поведение на агенцията, който съветва служителите да демонстрират "любезност и такт" при контакт с колеги и шефове.
Но Арсия, приятелката ѝ от армията, описва Бермудес като точната противоположност на това обвинение. "Стилът ѝ на лидерство беше да се грижи за всеки. Зад всеки силен характер стои крехък човек. Тя проявява огромно съчувствие."
На протест
Бермудес решава, че няма да напусне без възражения; тя вече е подала оплакване за дискриминация. Но докато се точи искът, започва да се обезсърчава. Отпечатва надписи и флаер и създава уебсайт, наречен nojusticetsa.org.
През юни, повече от година след освобождаването ѝ, тя събира смелост, обува високите токове и отива на ъгъла на 12-та улица и "Хейс".
Флаерите ѝ свършват за броени часове.
"Офисът ни е в шок. Никой досега не се е осмелявал да им се опълчи по подобен начин ," казва Роудс, който работи в TSA.
Но защо тогава се облича секси?
Бермудес се държи официално, обръща се към мъжете със "сър", когато се спират, за да я попитат какво прави. Повечето хора просто минават до нея с учудено-насмешливо изражение. Някои коментират и начина, по който се облича.
"Първото, което ми направи впечатление, след като прочетох надписа и придобих обща представа за ситуацията, беше как е облечена тя," коментира един от минувачите. "В рокля в телесен цвят, с пайети, много високи токчета. Косата й е изключително поддържана, с къдрици. И си мисля, че посланието, което излъчва с този си вид е по-скоро в полза на обвинението, на обвинителя, а не на самата нея."
Бермудес е чувала тези аргументи и преди - през целия си живот. Тя иска да говори за това какво мисли и чувства, докато светът иска да говори за това как изглежда. Според нея тя има правото да се облича както пожелае.
Наскоро жена, която преди е работила в TSA, се спира да поговори с Бермудес. Подобно на Бермудес тя също е ветеран от армията и е чувала подмятанията в офиса.
"Това е като колежански клуб," коментира Дайна Джинджър. "Те се държат така. Просто това е начинът им на поведение. Отвратително е."
"Знам," отговаря Бермудес.
"Проблем е начинът, по който те говорят като цяло," продължава Джинджър. "Цветисти коментари, неща, които не се говорят нормално в работен контекст. Мръсни шеги. Те си мислят, че е напълно приемливо да пресичат границата на обсъждането на правенето на секс с други жени. Отблъскващо е."
Бермудес кима.
"Говорих с психотерапевта ми," коментира Бермудес. "Не съм жертва, победител съм."
Джинджър иска да знае дали Бермудес ще се върне. Бермудес я уверява, че ще го стори, въпреки че напоследък животът ѝ се е превърнал в поредица от неприятни инциденти. Наскоро тя припада, жената има заболяване, известно като "синкоп", при който временно се губи съзнание заради спадане на кръвното налягане. При случая тя си изкълчва глезена. Освен това нейното куче порода ши-цу се разболяло. Удряколата си и получава лека фрактура на бедрената кост. И все още е безработна. Според нея все едно някой боде с игли вуду-кукла с нейния образ.
И все пак Алиса иска да се върне отново в агенцията TSA. Тя има още какво да каже, дори и ако всички искат да говорят за това как е облечена. Готова е само на една промяна: следващия път по нейни думи ще се замисли дали да не носи по-удобни обувки.
