Извън балканските новини, Македония рядко попада в центъра на вниманието. В последните два дни обаче спонтанни протести срещу правителството на Никола Груевски прераснаха в нещо като мини революция - с опит за щурм на парламента от страна на демонстрантите, улични безредици и сблъсъци с полицията.
Десетки са ранени, снощните протести в Скопие и Битоля преминаха мирно, но периметърът на недоволството постепенно се разраства към Струмица и Куманово, а на 17 май е свикан национален протест на опозицията.
Все повече македонци гласно изразяват своето искане за промяна и справедливост, но властта омаловажава с лека ръка техните демонстрации като партийна режисура и превратаджийски заговор, основно от социалдемократите на Зоран Заев.
Македонският в. „Дневник" излезе със статия, че противниците на Груевски целят да тласнат страната в „украински сценарий" и да превърнат Скопие в революционния Майдан в Киев - единственият им шанс да получат оставка е чрез насилие. Според изданието протестите са срещу полицейския произвол заради смъртта на пребития младеж Мартин Нешкоски, заради когото спецполицай бе осъден на 14 години затвор, но са ескалирани от поставени лица и подготвени в социалните мрежи. Същото твърди и полицията в Скопие.
Мишената обаче е премиерът Никола Груевски от ВМРО-ДПМНЕ, наричан скопския Макиавели, който управлява от 2006-та година в четири последователни коалиции - и след почти всеки вот има съмнения за контролирано гласуване и манипулиране на резултатите. В началото той е възприеман като млад и способен технократ, финансист по образование, който владее чужди езици и може да помогне за европейската интеграция на Македония. Сега протестиращите искат неговата оставка - и нови хора начело на страната.
Защо гръмна недоволството?
Опозиционният Социалдемократически съюз (СДСМ) изнесе серия от записи, уличаващи Груевски и неговите приближени в манипулиране на изборите, медиен контрол, корупция, имотни сделки, назначения на калинки в държавната администрация, както и в потулването на убийството на 22-годишния Нешкоски. Според Заев младежът е пребит от охраната на премиера, защото искал да се качи на трибуната след изборната му победа през 2011 г., но вината е хвърлена върху полицая Игор Спасов.
Груевски определи разкритията, изнесени от Заев, като „характеристики на един слабак, който иска да дойде на власт по насилствен път". Допълни, че записите с негово лично участие са монтирани и нямат общо с истината. Той е ловък политик с добра преценка кога да натисне и кога да отстъпи, силно харесван и силно мразен от гражданите.
Един от най-вероятните варианти за изход от политическата криза са нови избори
Досега Груевски два пъти е предизвиквал предсрочни избори, след като останалите партии са напускали парламента след различни скандали (през 2011 г. данъчно разследване срещу опозиционни медии и замразяване на сметките им, довело до фалит на частната телевизия A1)- и два пъти е печелил след това. След последния вот 2014 г. опозицията бойкотира парламента и все още не стъпва там.
В последното си правителство Груевски включи представители на албанската общност - Демократическия съюз за интеграция на Али Ахмети, която наброява около 40 на сто от населението на страната - и е най-болезненият вътрешнополитически въпрос за македонците.
Коалицията бе напусната от партия ДОМ на Лиляна Поповска, но в медиите все повече се спекулира, че Груевски ще си осигури подкрепата на друга албанска партия - Демократическата партия на албанците на Мендух Тачи, за да затвърди позициите си. Това може да се случи и с ремонт на кабинета.
Другият вариант за Груевски е да свика протести в своя защита, за да покаже, че повече македонци застават зад него, отколкото срещу него.
Най-значимият и видим „успех" на Груевски е превръщането на Скопие в новоантичен град - с непосилно за бюджета строителство на триумфални арки, пантеон, нови сгради, десетки статуи. Цялостната подмяна на архитектурата и на облика на града всъщност работи добре на властта, която има интерес да подчертава мита за произхода на македонската нация от гръцкия пълководец Александър Македонски.
За съжаление, доста македонци се прехласват под тази зле скалъпена фасада, която им пречи да видят истинските проблеми, измъчващи страната им.
През декември м.г. Акция „Пуч" прати в ареста 20-тина опозиционни политици по обвинение за подготвян държавен преврат с подкрепата на чужди служби. На 1 май Заев и още четирима души получиха обвинения за шпионаж, незаконно подслушване и насилие срещу висши държавни представители. Сред тях са бившият директор на македонското разузнаване и съпругата му.
Според опозицията управляващите подслушват незаконно 20 000 граждани, сред които не само политици, но също бизнесмени и магистрати.
Настоящият шеф на македонското разузнаване Сашо Миялков, смятан за алтер-его на Груевски и основен задкулисен кукловод на медиите и съдебната система, е всъщност негов братовчед. Баща му Йордан Миялков е първият вътрешен министър след независимостта на страната.
Въпреки скорошната прогноза на ЕК, че Македония ще има най-висок ръст на икономиката от 3.6 на сто, безработицата (27 на сто) продължава да е сред основните проблеми, а Македония - на опашната на бедните страни в Европа. В останалите международни класации - за защита на човешките права и за свобода на словото, Скопие бележи спад.
Критиците на премиера твърдят, че е деспотичен и корумпиран, притискамедиите и съдебната система, затваря страната във външнополитически план, а любимият му похват в дипломацията е конфронтирането с Гърция и България, които обвинява в антимакедонска политика.
Докато едни казват, че краят на Груевски наближава, други са убедени, че той отново ще намери начин да се задържи на власт.
