През юни 2016 г. експертите от Международния валутен фонд (МВФ) започват да анализират кои проблеми биха се отразили най-тежко върху Италия. На първо място в списъка с най-вероятните рискове стоят турбуленциите на световните пазари на облигации, евентуално "Не" на референдума Brexit, нова серия на нестабилност в италианския банков сектор, както и засилване на популизма, който пречи на реформите и на "укрепването на архитектурата на ЕС".
Какви биха били евентуалните последици: за пореден път Италия може да загуби равновесие, при което бързо растящите лихвени проценти ще подкопаят доверието в платежоспособността на високозадлъжнялата държава. Така пише в годишния доклад на МВФ за Италия.
Няколко месеца по-късно ситуацията изглежда така, сякаш кошмарът е станал реалност.
Великобритания гласува с мнозинство за излизане от Европейския съюз. Лихвите по цял свят се увеличават, откакто Доналд Тръмп спечели изборите в САЩ - отрова за задлъжнялата италианска икономика. Банковата система има нужда от спешна помощ, тъй като финансовите институции се крепят върху огромна камара от лоши кредити.
Популизмът продължава да се шири из цяла Европа, а италианската му версия заплашва да хвърли страната в правителствена криза, чийто изход е крайно непредсказуем.
Тук става дума за много сериозни проблеми. Италианският държавен дълг е в размер на над 2,2 трилиона евро или 133% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това е една от най-силно задлъжнелите държави в света. Външният дълг на странатта е още по-голям. Нетната му стойност (т.е. без чуждестранните активи) се равнява на близо 60% от годишното икономическо производство.
Ако Италия стигне до ръба на неплатежоспособността, ще последва международен финансов трус: поредна криза на държавния дълг, на чийто фон проблемите от 2010 и 2012 г. ще изглеждат като детска игра.
Италианските държавни облигации се търгуват на финансовите пазари по цял свят. Ако премиерът Матео Ренци се провали на предстоящия в неделя референдум за конституционната реформа, не просто Италия ще се окаже на ръба на пропастта, а и цялата Еврозона.
Тук става дума не толкова за икономика, колкото за политика. Досега Италия успяваше да покрие високите си дългове, макар че през последните 3 години икономиката й отбелязва по-нисък ръст от този на всички останали развити страни.
И това е обяснимо: производителността на страната е в застой отдавна, конкурентоспособността намалява, данъците са ужасяващи, съдебната система работи болезнено бавно, образователната система е слаба, разходите за научноизследователска дейност са ниски. И въпреки всичко Италия успяваше да изпълнява задълженията си.
Политическата ситуация обаче се променя. Ако италианците гласуват с "Не" на референдума, Матео Ренци ще бъде принуден да подаде оставка. Какво ще се случи след това - никой не знае.
Във всеки случай, предсрочните избори са твърде вероятен сценарий. Проучванията на общественото мнение показват, че ляво-популисткото Движение "Пет звезди" изпреварва Демократическата партия на Матео Ренци.
Партията на Бепе Грило се обявява против политиката на строги икономии и на структурни реформи, като дори кокетира с идеята за напускане на Еврозоната.
Дясната "Северна лига" също пробива с предложението за отказ от еврото като национална валута.
По всичко личи, че населението вече губи търпение. От години Италия тъпче на едно място. Не се случват никакви реформи. Инвеститорите я отбягват заради високата задлъжнялост, дори в корпоративния сектор. Съответно - благосъстоянието се разпада.
Изследване на McKinsey Global Institute наскоро изчисли, че всички италианци са били принудени да приемат замразяване или намаляване на заплатата между 2005 и 2014 г. Младежката безработица е висока. Нивото на заетост спрямо общото население в работоспособна възраст е едно от най-ниските в цяла Европа. Западащият Юг на Италия е в още по-тежко положение.
Разочарованието на гражданите е напълно разбираемо. Но отказът от еврото би влошило ситуацията драматично.
Новата лира първо ще девалвира сериозно, а инфлацията ще се покачи. Това означава, че като се вземе предвид поскъпването на стоките и услугите, италианците ще разполагат с още по-малко доходи. А при нестабилна валута ще бъде много по-трудно да се обслужват дълговете, които продължават да се разплащат в евро.
Италия ще се плъзне скоростно по пистата на националния банкрут. И никой няма да може да й помогне. Заради високите дългове средствата на МВФ ще бъдат недостатъчни, за да омекотят падането на Италия.
Европейската централна банка няма право да се намеси: когато една държава вземе суверенно решение за напускане на Еврозоната или на ЕС като цяло, ЕЦБ е длъжна да стабилизира оставащите членове при евентуални сътресения на финасовите пазари, а не напускащата страна.
Засега все още сме далеч от подобен сценарий. Дори ако Ренци се провали на референдума, както показват предварителните прогнози, италианците все пак биха могли да се справят и с тази криза, както го правиха в миналото.
Един технократски кабинет би могъл да поеме управлението на страната. Изборите може да бъдат отложени възможно най-дълго, с надеждата, че икономиката ще се стабилизира.
Но както стана ясно: тук проблемът не е икономическата, а политическата динамика. Когато гражданите не желаят повече да чакат, когато са по-слонни да последват дръзките обещания на популистите, които обещават бърз достъп до блага, тогава ситуацията се промяня фундаментално. И почти никога не се променя към по-добро.
С две думи: навсякъде е минирано.... ПП Романският и южняшкият свят май се славят с корупцията си. И малко им трябва, за да сдадат крепостта. - После ще питат, къде зимуват раците...
Корумпиран е и корумпиращият, не само крумпирания, дори повече. Подкрепям напълно това мнение-"Рибата...". ПП Единствено липсва моментът с корупционната конкуренция- "наши" с/у "ваши" лобита и т.н. ППП А иначе т.нар. "северен" свят е исторически доказано по-напред с незначителни неща като просвещение, социална отговорност, трудолюбие, свобода на индивида и пр.
Тук става дума за много сериозни проблеми. Италианският държавен дълг е в размер на над 2,2 млрд. евро или 133% от брутния вътрешен продукт (БВП). -------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Имате грешка - вместо Буркина Фасо сте написали Италия.
Ако има нещо за което повечето религии са единодушни е твърдението, че даването на пари назаем срещу лихва е грах.
борис "даването на пари назаем срещу лихва е грях" Съгласявам се напълно. С едно уточнение: защо вземането на пари назаем с/у лихва също да не е грях? Едното - грях на силата, а другото- на слабостта?
Скучко В този ред на мисли, нео-консерватизмът не е ли също популизъм?
Скучко "Дразни ме обаче силното истеизиране и стремеж за убиване на всяка една идея за друг път на развитие от наложеното в момента статукво. " Дам, напълно споделям това мнение.- Истеризирането винаги ме е отвращавало. А хамелеонските гърчове на всяко едно статукво са повече от нелицеприятни.- Те са очевидно и еднакво вредни както за даденото статукво, така и за съответното общество като цяло...
Заглавието на статията е все едно руски трол го е писал!
Освен Иван, до подобен извод е стигнал и Кенет Боулдинг, който казва, че "Ако някой ви твърди, че е възможен перманентен експоненциален растеж в ограничен свят, то този някой или е луд или е икономист." Кенет Боулдинг е икономист, разбира се. Но някой замисля ли се, що за измерител е т.нар. "растеж"? Оказва се, че фармацевиката, например, допринася средно около 17% годишно за въпросния "растеж" в САЩ. Значи, близко е до акъла, че колкото повече болни, толкова по-голям "растеж", нали така?! За това и от време на време бъзгам тук аудиторията, подхварляйки, че е крайно време парите да изчезнат. Те вече изживяха времето си. Днес те вече са източник на изкривявания, /във всякакъв смисъл/ а не на прогрес. Иначе горната статия е пълна с глупости, но ако не се преценява от гледна точка на стандартния пазарен икономикс, който ни пробутват днес. Отказът от еврото щял драматично да влоши ситуацията. Нищо подобно - точно обратното. Ако имат национална валута и /най-важното/ Централната им банка не е независима, а под силен контрол на държавата, особено в емисионната политика, тогава могат да играят с курса по отношение на външната си търговия. А ако не се посвенят да приложат и някои протекционистични мерки, каквито са прилагали както Великобритания, така и САЩ през 19-ти и началото на 20-ти век, тогава икономиката им ще живне, при това бързо. Дори и да се появи инфлация, тя не е страшна. Наблюденията в държавите от Латинска Америка и в други части на света показват, че дори и хиперинфлацията не води до обедняване или поне не драстично. Но, да не забравяме, че западната "цивилизация" дължи развитието си на робството и френетичната преданост на материализма. Тя не познава други механизми за развитие, макар че такива има още в древността, но те са извън нейния космос, за това търси начини да се облегне на робството и днес - под различни форми.
"Има един-единствен изход - всичко в повече да тръгне тотално контролирано към бедните. Което никой не иска да направи, защото не иска да се лиши от богатствата, които не му трябват. Нито на "Сони", нито на "Мерцедес", нито на никого. Остава един голям обществен взрив. След като планетата е вече съвсем опоскана. Дано поне да е преди това, защото ресурсите са ограничени." А пък тези дни ми разправят, че Кастро бил умрял...
Ами защо му трябва нов хладилник - ами защото жена му, примерно вчера е видяла какъв хладилник са докарали на Гюлемезови от 7-мия етаж и вече го гледа опасно. Или е видяла рекламата. А Гюлемезов, който преди десетина дни е бил с жена си на гости, в приятна компания от интелигентни хора, се е чудел какво да каже, когато са започнали да си говорят за книги, автори, композитори и пр. Това му е "образувало комплекси и той, дето е чел "Под игото" и още няколко неща, които са му искали да чете в училище, но не защото му се чете, ами защото "така трябва", е решил, че може да блесне с нова хладилник, дето пее и танцува и сам си мие зъбите. Хиляди са комплексите, от които страда съвременния човек, но те са необходими за бизнеса, най-общо. За да се купува. А въпреки НТ прогрес, парите наложиха производство на стоки с т.нар. "планирано остаряване". Иначе завода след два месеца работа ще трябва да спре. И после - безработица, протести, социални размирици, които са пък кошмара на всеки политик. И така - всичко е вързано, а когато се оплете и обърка, оправянето му няма хич да е лесно.
Когато човек прочете коментар като 21 /всъщност - последното изречение/ и си казва: Това може да го е писал само .... Мунчо.
Абе, "швеците" може и да са много неща, ама социална държава, едва ли точно. Все пак говорим за място, където наскоро държавата трябваше да приеме закон за налагане на таван на ипотеките от 120г. Да, правилно четеш - ограничение договорът за ипотеката да не е за повече от 120г. Нуждата настъпила, защото средната продължителност на ипотечните заеми станала 150г. Да повторим - СРЕДНАТА продължителност е 150г. Това навежда на мисълта, че има явно имат бая ипотеки за по 250-270 години. И подозирам, че едва ли става дума за ипотеки на замъци и много-хектарни имения, струващи десетки милиони евро/долари/левове. Не знам кой какво разбира под социално и социализъм, но това да не можеш да си осигуриш покрив над главата, че и да заробиш следващите едно, две поколения със същото, на мен поне ми изглежда като липсващ ред в основата на пирамидата на Маслоу. Или може би инвестират в стари Волва вместо в жилища? Та така за "насилственото" преразпределение на капитала към "бедните"...
"Не съм казал насилствено преразпределяне на капитала. Имам предвид обществен консенсус - тези пари не ни трябват и ще ги пренасочим към Африка, към нашите бедни, към други бедни." Е, ти току-що дефинира комунизма! На теория е много хубаво, ама на практика разликите между теорията и практиката са много по-големи, отколкото на теория Затова, дай да мислим нещо реалистично, а?
Мунчо, До колкото ми е известно, при комунизма не се предвиждат пари. Така че явно е дефинирано нещо друго, а не комунизъм.