Сбъдна се най-черният сценарий

Това бе кошмарният сценарий, за който европейски служби предупреждаваха от месеци: смъртоносното нападение във вторник в Брюксел, при което загинаха 28 души, включваше едновременни и съгласувани атаки на ключови инфраструктурни места в сърцето на административната столица на ЕС. Кръвопролитието изпрати леден полъх към европейските столици, където служители от месеци изразяват дълбока тревога от потенциални терористични атаки на групировки като "Ислямска държава" (ИД).

Нападенията удариха две големи обществени места. Малко след сутрешния пиков час в 8.00 две експлозии разтърсиха салона на заминаващи пътници на брюкселското летище "Завентем" - международната аерогара на Брюксел. Свидетели казаха пред белгийски медии, че са чули арабски викове веднага след експлозиите, а други очевидци разказаха, че взривовете станали близо до гишето за чекиране на пътници на "Американ еърлайнс".

Час по-късно друга експлозия стана в метростанцията "Маалбек" в централен Брюксел. Станцията "Маалбек" обслужва пътници от модерните сгради на институциите на ЕС, където държавни глави и високопоставени лица се събират поне веднъж седмично за срещи на високо равнище. Това е комплекс от офис сгради и конферентни зали. Стотици служители работят по цял ден в централата на ЕС и мнозина отиваха в офисите си, когато бомбата се взриви в 11.30 ч.

Белгийското правителство повиши до максимална степен тревогата от терористична заплаха и събра на кризисно заседание висшите служители по антитероризма, а обикновените хора призова да си стоят по домовете. Летището и метрото бяха затворени, спряно бе движението на свръхбързите влакове "Евростар" и "Талис", които свързват града с Лондон, Париж и Амстердам. Зашеметен от нападенията, белгийският премиер каза на репортери, че има "много загинали" от атентата, който определи като

"сляпо и подло насилие"

За службите за сигурност и полицията нападенията са силен удар след техните неколкомесечни антитерористични операции както в Белгия, така и по целия континент. Десетки въоръжени полицаи претърсваха от месеци Брюксел улица по улица в стремеж да разбият джихадистка мрежа, пуснала корени в столицата. Страната бе под висока степен на тревога след атентатите в Париж на 13 ноември, които бяха извършени от десетина джихадисти самоубийци.

Петима от нападателите бяха дошли от малък ъгъл на белгийското предградие Моленбек - само на шест спирки от метростанцията "Маалбек", където се взриви бомбата вчера. Планирането на атентата може да е било свързано с ареста миналия петък на Салах Абдеслам, единствения оживял организатор на атентатите в Париж. Белгийската полиция го спипа най-сетне в убежище насред Моленбек - квартал, населен главно с второ и трето поколение потомци на имигранти от Северна Африка.

В интервю преди три дни първият заместник-кмет на Моленбек Ахмед ал Ханус каза на сп. "Тайм", че местните власти са установили имената на 85 жители, за които смятат, че са се били в редовете на джихадистки групи в Сирия и Ирак след 2012 г., а после са се върнали в Европа. "Трябва да си изясним кои са опасни и кои - не", каза Ал Ханус. В понеделник белгийски служители назоваха двама съучастници на Абдеслам, които още се укриват, плюс трети, който бе убит в друга част на Брюксел при престрелка миналия вторник.

В последни интервюта експерти по разузнаването изразиха тревога, че Европа може да преживее още координирани атаки като нападенията в Париж, при които бяха убити 130 души и за които ИД пое отговорност.

"Очакваме многобройни и многопосочни атаки едновременно,

които ще имат ужасни последици", каза Клод Монике, пенсиониран агент на френските служби за външно разузнаване DGSE, който има частна детективска компания в Брюксел.

Властите насочиха вниманието си към лица, преминали военна подготовка зад граница и които може да са пратени обратно. Но през последните дни ръководители от ЕС предупреждават, че броят на потенциалните организатори на тероризъм може да е по-голям от очакваното.

Докато полицията тържествуваше след залавянето на Абдеслам, облекчението им бе помрачено от факта, че мрежа от привърженици и съучастници го е укривала с месеци и че не е разгромена.

"Не сме свършили още",

каза френският президент Франсоа Оланд и добави, че има "широка мрежа" от джихадисти, която се оказа по-голяма, отколкото са предполагали френските и белгийските следователи веднага след атентатите в Париж. Белгийският външен министър Дидие Райндерс добави, че полицията е разкрила "много оръжия, тежки оръжия" по време на операции миналата седмица, чиято кулминация бе арестът на Абдеслам.

Той заяви, че поне 30 джихадисти продължават да се укриват в града и че Абдеслам казал на разпитващите го, че е бил "готов да поднови нещо в Брюксел", след като в последния момент е променил намерението си да се взриви в Париж.

Но въпреки максималната тревога за терористична заплаха разкриването на останките от джихадистката мрежа няма да е лесно, защото очертанията й стават все по-неясни. След нападенията срещу редакцията на "Шарли ебдо" в Париж през януари 2015 г. експерти по разузнаването предупредиха, че

джихадистите са преминали към организирана престъпност

от мафиотски тип с професионално изпипани контрабандни операции и логистична подкрепа за транспортиране на хора, фабрикуване на фалшиви лични документи или продаване на оръжия. "Където има възможност за правене на пари, винаги има възможност и за организирана престъпност", казва Ян Сен-Пиер, шеф и съветник по контраразузнаването към частната детективска компания "Модърн секюрити кънсалтинг груп", базирана в Берлин.

"Няма разлика дали продават оръжие на терористи или други и много често са забъркани в контрабанда", каза той вчера.

Преплитането на два различни свята, каквито са организираната престъпност и въоръженият ислямски екстремизъм, затруднява много задачата за разкриване на заподозрените. "Това прави положението изключително сложно за разузнаването, защото става дума за две различни групи с различна логика. Там има кланов манталитет, при който приятел идва и казва "Помогни ми", а вие го правите, без да му задавате въпроси", обяснява Монике.

Големите бюджетни съкращения по време на икономическата криза в Европа през това десетилетие представляват друго голямо изпитание при разбиването на терористични мрежи, според Сен-Пиер. Той казва, че европейските правителства все повече разчитат на високотехнологични методи за проследяване, които струват по-малко от наемането на хора за наблюдение на всеки заподозрян като терорист.

"Поради финансовите съкращения от пет-шест години има все по-малко хора, наети за такава работа. Те си играят на гоненица и това създава огромни проблеми. Терористите се приспособиха", заяви експертът.