Мистерия обвива смъртта на най-видния поддръжник на регулациите за криптовалути в Южна Корея Юн Ки-джун, който беше открит мъртъв в дома си в неделя, 18 февруари. Още по-странното е, че едва дни след след случая, азиатската държава изглежда е решила да не затяга повече мерките срещу търговията с биткойни и други криптовалути.
Във вторник Чоу Хюн-ски, председател на агенцията за финансов контрол на Южна Корея, заяви пред репортери, че правителството ще подкрепи търговията с криптовалути, вместо да я подложи на сериозни регулации или да я забрани напълно.
Като реакция на тази вест цената на биткойните почти се удвои спрямо най-ниските си нива за годината, като достигна около 11 000 долара за един биткойн. Отслабването на корейските амбиции за регулации над криптовалутите е добра новина за спекулиращите с такива, но някои се питат дали има някаква причинно-следствена връзка, дори и индиректна, между това решение и смъртта на Юн.
Юн Ки-джун отговаряше за икономическите въпроси в Службата за координация на правителствените политики. На него се приписват заслугите за затягането на регулациите на търговията с криптовалути в Южна Корея. Полуофициалната корейска новинарска агенция Yonhap News съобщи, че 52-годишният Юн е бил открит мъртъв в дома си в неделя, 18 февруари.
Според местни медии Юн е работил по законопроекти, които биха намалили престъпленията, свързани с криптовалути, и биха спрели масовите спекулации.
Миналият месец на правителствен брифинг Юн настоя, че криптовалутите като биткойните не са форма на законно платежно средство. Той предупреди, че правителството възнамерява “категорично да реагира на прекомерните спекулации с криптовалути и незаконните действия, с които те са свързани”.
Yonhap съобщава, че Юн е работил много и е бил под голямо напрежение. Полицията още разследва точната причина за смъртта му. Възможно е той да е подозирал, че работата му ще бъде в крайна сметка провалена от южнокорейското правителство, което да е утежнило стреса върху организма му. Засега никой не знае отговора.
Колебливият подход на Южна Корея към криптовалутите
Южна Корея, която е третият по големина световен пазар на криптовалути, от миналата година изпраща противоречиви послания за това как ще подходи към процъфтяващия биткойн бизнес. По този начин страната предизвиква трусове на пазарите.
В края на 2017-а Южна Корея започна да предприема мерки срещу търгуващите с биткойни и дори изглеждаше решена да забрани всякаква търговия с криптовалути. Тя блокира първичните предлагания на криптовалути и спря да позволява създаването на анонимни сметки за криптовалути.
В началото на тази година южнокорейските власти намекнаха, че се планира пълна забрана на търговията с криптовалути, но се сблъскаха с огромна съпротива срещу тази мярка, особено от студентите.
Рейтингът на южнокорейския президент Мун Дже-ин рязко спадна след публикации в медиите, че борсите за криптовалути вероятно ще бъдат затворени. Много млади южнокорейци приемат търговията с биткойн, Ethereum и други криптовалути като единственият реален шанс да забогатеят в страна, където перспективите им са крайно ограничени. С нарастването на гнева на гражданите, цените на биткойните се сринаха.
Комисията по финансови услуги на Южна Корея на 23 януари разпространи прессъобщение, озаглавено “Финансови мерки за ограничаване на спекулациите в търговията с криптовалути”. В него се съобщаваше, че комисията ще разрешава търговия с криптовалути само от поименни банкови сметки. Правилата целяха да гарантират, че банките ще идентифицират клиентите си и ще спазват задълженията си в борбата с прането на пари.
В прессъобщението се посочваше, че “според новите регулации за банкови сметки потребителите, които желаят да извършват транзакции с криптовалути, трябва да имат банкова сметка под истинското си име в същата банка, с която работи борсата за криптовалути. Тези, които не притежават сметка под истинското си име в същата банка, ще имат правото само да изтеглят пари от съществуващата тяхна банкова сметка. За да правят нови депозити, те са задължени да си отворят нова банкова сметка под истинското си име в същата банка, с която работят борсите”.
Регулациите също така забраниха откриването на нови банкови сметки, свързани с криптовалути, на лица под 18-годишна възраст. Обмисляха се и още по-строги ограничения.
Причините да се забрани на чужденци да откриват нови банкови сметки за търговия с криптовалути не бяха само ксенофобски, въпреки че и това е възможно. Основната причина бяха икономически съображения и опасения за националната сигурност на Южна Корея.
Азиатската страна се е превърнала в основен хъб за крипто-спекулации. Тъй като много криптовалути се търгуват на по-високи котировки на южнокорейските борси, отколкото другаде по света, сделките там съдържат т.нар. “кимчи премия”— добавена стойност — и това привлича много търговци и спекуланти, някои от които са много съмнителни.
Как Корея даде заден ход
Корейските власти приемаха покупката и продажбата на криптовалути като форма на хазарт, начин за укриване на данъци и средство за пране на пари. Освен това правителството твърдеше, че Северна Корея използва криптовалути, за да заобикаля икономическите санкции, да печели пари и дори открито да краде криптовалути, за да финансира военната си програма.
В началото на февруари представители на Националното разузнаване на Корея заявиха пред парламента, че има вероятност Северна Корея да стои зад кражбата на криптовалута NEM на стойност 530 милиона долара, която бе извършена чрез хакване на японската борса за криптовалути Coincheck. Не бяха дадени обаче убедителни доказателства в подкрепа на това твърдение.
Решението да не се засилват допълнително ограниченията върху криптовалутите може да има положително отражение върху икономиката на Корея, която подобно на Япония се опитва да се превърне в световен център на търговията с криптовалути. Приблизително 5% от всички глобални транзакции миналата година са използвали южнокорейската валута вон, което я прави четвърта по честота на употреба фиатна валута в света.
В същото време обаче с толкова много пари в криптовалути в Южна Корея, особено в ръцете на млади инвеститори, евентуален пазарен срив би нанесъл огромни щети на икономиката и би засегнал всички.
Парадоксално, стимулът за затягане на ограниченията върху търговията с криптовалути и рисковете, свързани с тези сделки, изглежда се е споминал скоропостижно заедно с Юн Ки-джун.
