Новият "източен фронт" на Германия

Тъкмо когато Ангела Меркел реши, че си е върнала контрола над границите на Германия, се оказа, че проблемът просто се е изместил.

Решението на германския канцлер да отвори вратите на страната за бежанците доведе до наплив от мигранти през т.нар. "Балкански маршрут" към Южна Германия.

Този маршрут сега е почти изцяло затворен, но официалната статистика и службите за сигурност алармират, е време Меркел да погледне на изток, към границата с Полша, където броят незаконно преминаващи е нараснал рекордно.

Това подлага на сериозен натиск местната полиция и предизвиква опасения, че радикалните ислямисти могат да се промъкнат през недостатъчно строгия граничен контрол.

"Ситуацията със сигурността на германско-полската граница е доста сериозна", казва Ернст Валтер, председател на федералния германски полицейски профсъюз.

"Ежедневно се отчитат стотици хиляди незаконни пресичания на границата от Полша към Германия, като сред тях може да има и потенциални терористи. Просто нямаме никаква представа какво се случва".

Много от пристигащите мигранти са чеченци, търсещи убежище в Германия от родината си - мюсюлманска република, която води няколко кървави войни с Русия. Органите на реда се опасяват, че нямат достатъчно ресурси, за да проучват миналото на емигрантите. Не само липсват преводачи, но и осигуряването на надеждна информация от Чечня и Русия се оказва много трудно.

Източната мигрантска вълна в Германия, която сякаш остава незабелязана от властите и медиите, се засили през последната година.

Повечето от кандидат-бежанците пътуват с влак от Беларус и навлизат в шенгенската зона в полския град Тереспол, където могат да подадат молба за убежище.

"Нямаме представа дали те остават в Германия или заминават за други държави", казва представител на федералната полиция.

Откакто германската граница с Полша беше отворена заради Шенгенския договор, не се пази официална статистика за броя на лицата, влезли в страната по този начин.

Но в национален мащаб броят на гражданите на Руската федерация, които търсят убежище в Германия, се е увеличил шесткратно само за тази година, като е нараснал от 307 през януари до 1835 души през юни, съобщава германската федерална служба по миграцията.

Тези данни подсказват, че броят руснаци, търсещи убежище, се е увеличил едновременно с пика на бежанци от Сирия и Близкия Изток.

Според местните органи на реда чеченците са доминиращото мнозинство сред новата мигрантска вълна.

Последните данни от вътрешното министерство на провинция Бранденбург за регистрациите на кандидати за убежище, показват, че тази тенденция продължава и през лятото на 2016 г.

Активисти-правозащитници смятат, че липсата на политическа свобода и бруталното потисничество над дисидентите в Чечня са основните причини за нарастващата миграция.

"Повечето от тези хора пишат в анкетите, че идват от Кавказ, и по-специално от Чечня", казва Зузане Фишер, говорител на вътрешното министерство на провинция Бранденбург.

Франк Нюрнбергер, ръководител на централната регистрационна служба на Бранденбург за чужденци, си спомня подобен пик през 2013. След спад в края на 2014 г., броят им отново е започнал да нараства миналата година.

"Никой обаче не обръща внимание на този проблем, защото имаше огромен много бежанци, идващи по западнобалканския маршрут," казва Нюрнбергер, чийто офис в Айзенхютенщат на полската граница е една от основните точки на прием в Германия за руснаци, кандидатстващи за убежище.

"Чеченците се изгубиха в тази огромна маса, въпреки че броят им продължи да нараства", отбелязва той.

За разлика от Германия, Полша събира статистики колко чеченци са поискали убежище.

От близо 8000 руснаци, кандидатствали за убежище в Полша миналата година, 92% декларират, че идват от Чечня, съобщава полското вътрешно министерство. Досега тази година над 6100 руснаци вече са поискали убежище, 94% от тях са чеченци.

Много чеченци влизат в Германия с автомобил чрез магистралата Варшава-Берлин, наречена "Аутобанът на свободата" в чест на 25-та годишнина от падането на Желязната завеса.

"Основната маса от тях се пренасочва към държави като Белгия, Франция, Германия или Австрия, които се приемат за по-сигурни и където вече има сериозна чеченска диаспора," коментира Екатерина Сокирянская, директор на проекта за Русия и Северен Кавказ в International Crisis Group.

Граничният контрол между Германия и Полша бе свален през 2007 г. Полицията все още има право да проверява пътуващите през и в близост до границата, но такива проверки на практика са невъзможни заради недостиг на полицаи. Голяма част от тях са командировани по австрийската граница и основните летища на Германия.

Ако германските власти преценят, че даден кандидат за убежище е влязъл първо в Полша - какъвто е случаят с повечето чеченци - емигрантите трябва да бъдат върнати в Полша, за да завършат процедурата по проверка.

Тези връщания обаче се оказват безсмислени, коментира Нюрнбергер: "Ако го кажем с прости думи: обикновено хората, депортирани в Полша, се връщат пеша в Германия по пешеходния мост при Франкфурт".

Нюрнбергер си спомня случай с чеченец, изпратен обратно в Полша, след като заплашва служители в местния бежански център. Два дни по-късно, чеченецът отново се озовава в същия бежански център и е посрещнат с овации от сънародниците си.

"Естествено, това води до демотивация сред нашите служители", коментира Нюрнбергер.

Случката обобщава дилемата, пред която е изправена Меркел: въпреки че има все по-силен вътрешен натиск за затягане на мерките за сигурност, по-строгият граничен контрол в Шенгенската зона би струвал на страната около €10 млрд. годишно.

Страната използва кризисна клауза в Шенгенския дотовор, за да въведе проверки по сухопътната си граница с Австрия през септември. Австрия, Франция, Дания, Швеция и Норвегия също въведоха временен граничен контрол, който в момента е ограничен до максимален срок от шест месеца.

Последните социологически проучвания показаха, че подкрепата за бежанската политика на Меркел е спаднала, когато обществото започна да изпитва по-голям страх от тероризма, особено след серията нападения и атентати през лятото, две от които са дело на кандидатстващи за убежище бежанци.

Досега няма терористична атака в Германия, извършена от чеченци, но службите за сигурност гледат на Чечня като на развъдник за ислямски терористи.

Органите на реда следят 80 души в провинция Бранденбург, заподозрени, че симпатизират на ислямистки терористи. Много от тях са от Северен Кавказ и са поддръжници на "Ислямска държава", казва говорителят на министерството Зузане Фишер.

"ИДИЛ активно набира ултра-радикални салафити от Чечня," коментира Сокирянская от International Crisis Group. Но по нейни думи режимът в Чечня преследва брутално дори ненасилствения салафизъм, като го приема за "пример за политическа опозиция".

Затова много салафити се чувстват принудени да напуснат Чечня.

Повечето от тях избират дестинации, които са далеч от Западна Европа, и се установяват в мюсюлмански държави. Най-радикално настроените решават да се сражават в Сирия, допълва тя.

В края на 2013 г. провинция Бранденбург организира уъркшоп за информиране на държавните служители за потенциални заплахи за сигурността, във връзка с пика на навлизащи в страната чеченци.

"Може би не са споделили с нас всичко, което знаят. Но изглеждаха така, сякаш нямат никаква представа за хората, които влизат в страната, за мотивите им и за ситуацията в Чечня", коментира един от участниците.