През последните две години Вашингтон дава ясен сигнал - американските войски трябва да напуснат Афганистан. Това лято президентът Доналд Тръмп многократно повтори, че иска подобно нещо да се случи в най-кратките възможни срокове. Това заявиха и кандидатите на Демократите за президентската надпревара.
По време на дебат през септември сенаторът от Масачузетс Елизабет Уорън обеща да върне войските у дома без никаква сделка с талибаните, а бившият вицепрезидент Джо Байдън зае не по-малко категорична позиция: "Не ни трябват тези войски там. Ще ги върна у дома."
И все пак онези, които подкрепят американското присъствие в региона, твърдят, че пълното изтегляне на американските сили би задействало вълна от бедствия за местните власти и ще проправи път на терористичните групи да установят стабилна и безопасна база в страната, като същевременно с това отново да овладеят лостовете на властта там.
Това нежелание за оставане на американските войници в Афганистан не е изненада след 17 години война. То е широко разпространено сред самите американци.
Участието на САЩ в активните военни операции в страната значително намаля след 2010 г. и 2011 г. След този период останаха около 14 хил. американски войници на терен, които да подкрепят местните сили за сигурност с въздушни удари, наблюдение и съветване.
Афганистанските войници и полицията вършат работата на терен в градовете, като ги защитават от талибаните, докато американските сили се съсредоточават изцяло върху борбата срещу "Ислямска държава" и "Ал Кайда". В една от мисиите на силите на САЩ беше убит и бившият лидер на "Ал Кайда" Осама бин Ладен.
Но все по-често тези антитерористични усилия на Вашингтон в Афганистан срещат съпротива. Затова и все по-усилено се говори за пълно изтегляне на американските военни от страната и се насърчават преговорите между официалните власти и талибаните (които наскоро претърпяха окончателен крах).
Какво обаче ще се случи, ако САЩ си тръгне от Афганистан, без да има такава мирна сделка?
Независимо от това дали ще последва пълно политическо бедствие за официалните власти, или те все пак ще съумеят да запазят контрол върху страната, стратезите във Вашингтон трябва да действат сега, иначе рискуват да се разколебаят заради рисковете, които това оттегляне би представлявало за целия регион.
Едно от най-сигурните последствия на американското отдръпване от Афганистан е засилването на талибаните. В момента, в който военната сила на САЩ се изтегли от страната, те ще започнат офанзива. За това говорят и събитията между 2014 и 2016 г., когато САЩ свеждат до минимум въздушните удари, като вярват, че това ще позволи на афганистанската армия да се научи да се бие сама.
Вместо това талибаните успяват да превземат на бърза ръка няколко провинции, включително Кундуз и Хелманд. Тежките жертви и дезертьорство изтъняват редиците на местните армия и полиция. Така през 2016 г. Пентагона отново се връщат към тактиката с въздушните удари, за да спрат настъплението.
Ако през 2020 или 2021 г. президентът Доналд Тръмп разпореди изтегляне от Афганистан, въздушните удари ще спрат. Но това не е единственият проблем. С американците неминуемо ще започнат оттегляне и техните натовски партньори, включително и България.
Вашингтон би могъл да продължи да предоставя финансиране на афганистанските военни, но е доста възможно Конгресът да се изкуши да изтегли и тази подкрепа в един следващ момент.
Колко време ще отнеме оттеглянето е въпрос на спорове. Още администрацията на Обама разглеждаше такъв план, като там беше предвиден график за 30 месеца, в който да се подсигури, че афганистанските сили ще могат този път сами да противостоят на нападенията на талибаните и другите терористични организации. Някои политици във Вашингтон обаче настояват за по-кратки срокове.
Вероятен сценарий
Към края на процеса на оттегляне би трябвало вече да има ясен баланс на силите в Афганистан. Водачът на талибаните Мавлаи Хайбатула вероятно ще атакува провинциални центрове като Кундуз и Лашкар Гах. Афганистанската армия и полицията едва ли ще могат да защитят тези градове без въздушна подкрепа на САЩ.
На следващата година Хайбатула може да засили натиска и да атакува големи градове като Кандахар и Джалалабад. Афганистанските сили за специални операции, Националната дирекция за сигурност и някои калени в битки племенни водачи биха се борили със зъби и нокти. Но има вероятност значителен брой войници и полицаи да избягат, оставяйки атаките на талибаните да залеят защитите на големите провинциални градове.
Самият Кабул също е възможно да падне изненадващо. След като племенните лидери, полицията, войниците и фермерите усетят по накъде духа вятърът, цялата структура на афганистанската държава може да се срине.
По такъв сценарий се развиха събитията през 2001 г., както и много пъти преди това.
"Войната нямаше много решителни битки. Също както талибаните дойдоха на власт, убеждавайки хората, че са победили, без да се бият, така и загубиха войната в обратен процес", пише професор Томас Барфийлд в книгата си "Afghanistan: A Cultural and Political History".
Въпреки това Кабул също има сериозен шанс да устои. Армията на Афганистан може да се концентрира върху отбраната на столицата, а таджикстанските, узбекските и хазарските военачалници (които някога съставляваха Северния алианс) могат да мобилизират милиции за помощ към централните сили.
Външна помощ също може да дойде за борба с талибаните. Русия може да прати войници в подкрепа на дългогодишните си партньори от Узбекистан и Таджикистан, Иран може да се включи в защита на шиитските хазари, а Индия също да се намеси в името на собствените си интереси срещу пакистанското влияние в Афганистан.
Едва ли която и да е от тези сили изцяло би подкрепила правителството, но тотална победа за талибаните не би била в интерес на нито един от големите играчи в региона.
Независимо от съдбата на Кабул обаче, талибаните ще контролират поне половината от страната, включително няколко града, плодородни местности и находища на полезни изкопаеми. При такива обстоятелства Ал Кайда, "Ислямска държава" и други групи също биха могли да получат достъп до територия и ресурси, отвоювайки ги на свой ред.
Изтеглянето на САЩ ще бъде изтълкувано в пропагандата на терористичните организации като загуба за Запада от джихадистката идеология, и множество чуждестранни терористи ще се насочат към Афганистан като маяк за хора с подобен светоглед.
От една страна, талибаните не са в директен конфликт с "Ал Кайда" и дори техните лидери твърдят, че няма реални доказателства за ролята на групировката в атентатите от 11 септември. От друга обаче, стои "Ислямска държава", която е силно експанзионистки настроена и ще се опита да установи по-голяма база на територията на Афганистан. Това, от своя страна, означава повече опасност от терористични нападения за Европа и САЩ.
Пълно оттегляне на американските сили от Афганистан без сделка с талибаните със сигурност ще доведе до укрепване на тези и други терористични групировки, а това, както показва опитът досега, означава съсредоточаване върху глобалната пропаганда с удари срещу "неверниците".
Ако Вашингтон не иска да живее с постоянната активна заплаха от нов терористичен акт на своя територия, ще трябва да съсредоточи усилията си към това афганистанските сили да станат жизнеспособни и без тяхна подкрепа.
Самите власти в Кабул също не трябва да си седят на ръцете, а трябва да се ориентират към замяната на САЩ с друг потенциален партньор, който да им помогне да се защитят от терористите и от талибаните.
И все пак - може ли да има мир за Афганистан, ако талибаните овладеят цялата страна или по-голямата част от нея? Всъщност да - страната просто ще се върне до предишното си състояние отпреди 2001 г. и американската инвазия - липса на човешки права, тиранично управление и насилие. Но не и активни бойни действия. Поне не толкова активни, колкото сега.
Въпросът е дали на политиците във Вашингтон моралът ще им позволи това да се случи и смъртта на толкова много войници да остане на практика напразна.
