Карен Девиша е автор на книгата „Клептокрацията на Путин: Кой притежава Русия?" и директор на Центъра за руски и пост-съвествки изледвания в Университета Маями в Охайо.Текстът изразява нейната позиция.
На 27 февруари 2015-та в Москва убиец застреля Борис Немцов, бивш вицепремиер, влиятелен и харизматичен опозиционен лидер, който мнозина приемаха за алтернатива на Владимир Путин.
В Ленинград на 1 декември 1934-та, убиец застрелва Сергей Киров, влиятелен болшевик, приеман за алтернатива на Йосиф Сталин.
Съпричастността на Сталин в убийството тогава е отречено и така и остава недоказано.
Аналогиите между тези две убийства обаче си заслужават да бъдат разгледани.
Убийството на Киров бележи началото на "големите чистки" - период, в който елитът е толкова старателно "прочистен", че СССР се превръща в страна, неподготвена за инвазията на Хитлер.
По подобен начин сега, действията на Путин в Украйна и отказът му да дели властта с когото и да е, особено пък с модернизиращ се елит, обрича Русия на още едно поколение на икономическа назадничавост и политическа изолация.
Естествено, Киров не е първият политически опонент на могъщи руски лидери, който е убит, нито Немцов.
Ленин изпраща лидерите на конкурентни политически партии в лагери през 20-те години, а политическите опозиционни движения, включително в Украйна, не успяват да се преборят с болшевишката колективизация в началото на 30-те години.
Това обаче е първото политическо убийство на човек на толкова високо политическо ниво в новата история на Русия.
По подобен начин при Путин политическите опоненти биват убивани, например журналистката Анна Политковская, или Александър Литвиненко, но те нямат претенции да се окажат в президентството.
Със сигурност голяма част от Путиновата ера включва потисничество на опозиционни политически движения - в Русия, чрез възпрепятстване на лидери на конкурентни партии да се регистрират за изборите, или в чужбина - чрез инвазия в Грузия, Крим и източна Украйна, за да се попречи на демократични режими да дойдат на власт в съседните държави.
С убийството на Немцов, независимо кой в крайна сметка ще бъде установен като негов извършител, отново имаме ликвидирането на човек, който е политически опасен за властта в страната.
Издирването от Сталин на убийците на Киров води до втора вълна от престъпления, ескалация на репресиите срещу "старите болшевики" и показни процеси в средата на 30-те години.
Около дузина основатели на Болшевишката партия са обявени за виновни в съучастничество в убийството в шумни показни процеси и са екзекутирани.
Сега въпросът е дали кремълските лидери си представят, че могат да поведат страната по подобен път на изолация и в крайна сметка разрушение?
Или дали изобщо в Кремъл разсъждават?
Или просто оставят ужасната логика на системата, която те са създали, да се развихря безконтролно?
Когато Кремъл публично определя лидерите на опозицията като врагове, и бълва единствено омраза към онези, които са в правото си да искат свобода, убийствата - независимо кой точно е натиснал спусъка - са логичен резултат.
Режимът на Путин успя в последните 15 години да изгради исторически ненадминато по мащабите на кражбите си управление.
Точно Немцов беше първият, който стартира систематичен анализ на корупцията при Путин, която по негови думи включва строителството и реновирането на 20 дворци, приемане на часовници на стойност 700 000 долара, неограничен достъп до яхти, самолети и отдел в Кремъл за управление на имотите с над 60-хиляден персонал, плюс годишен бюджет на президентския кабинет на стойност 2,41 млрд. долара.
И това е извън милиардите, за които се твърди, че той е успял да прехвърли и укрие в чужбина.
Режимът се крие успешно зад контролирания от Кремъл патриотизъм и експанзионизъм, представяйки действията си в Украйна като реакция на местното рускоезично население на агресията на НАТО в подкрепа на "фашистка хунта" в Киев.
Перфидността на режима е ненадмината, тъй както Хитлер е крил експанзионизма си зад желанието да обедини с Германия немскоезичните жители на Судетска област.
Има обаче и оптимистична страна.
Населението в Русия като цяло, и особено това в големите градове - Москва и Санкт Петербург, не е като първото поколение селяни от ерата на Сталин.
Това са хора, пътували по света, които знаят как изглеждат системите, при които има върховенство на закона, и които знаят какво означава имуществото им да бъде защитено.
И те могат (засега) все още да общуват помежду си в социалните мрежи.
Twitter, Facebook, Instagram и YouTube са живи и преливат от информация, оплаквания и изрази на краен гняв срещу Кремъл.
Немцов имаше хиляди последователи в социалните мрежи, а много от приятелите му също имат хиляди последователи.
Има още опозиционни лидери като Алексей Навални, Иля Яшин, Ксения Собчак и много други. И те са и шокирани, и борчески настроени.
Бившият руски премиер Михаил Касянов написа в блога си:
"Копелета, убихте моя приятел в центъра на Москва... с четири куршума, за да сплашите всички нас, свободомислещите хора... Страната се търкаля в бездната".
Говорителят на комитета за разследване Владимир Маркин предупреди пресата да не прибързва със заключенията и подхвърли смайваща гама от възможни мотиви, включващи всичко друго, но не и ръката на Кремъл.
Той нарече убийството политическа провокация, вероятно организирана от ислямски екстремисти, вбесени от позицията на Немцов по отношение на убийствата в "Шарли Ебдо"; или "свещена жертва" от самата опозиция с цел дестабилизиране на страната; или заради възгледите му за войната в Украйна; или бизнес-конфликти; или нападение, свързано с личния му живот.
Фактът, че приятелката на Немцов беше украинка и беше с него по време на убийството, незабавно бе използван от руските медии.
Путин нарече случилото се "очевидно поръчково убийство" и заяви, че поема лично контрола над разследването.
И въпреки факта, че първите свидетели разказваха, че убиецът е карал бяла кола без номера, още по обед на следващия ден RT твърдяха, че въпросната кола е открита, вече с номера от мюсюлманската република Ингушетия.
Само след ден обявиха награда от 50 000 долара за убиеца, за който вече се твърдеше, че карал сребриста лада ВАЗ 21102, с номера от Северна Осетия.
Тъжният факт е, че Западът така и не разбра някога колко значимо в исторически план беше бийството на Киров.
Да се надяваме, че този път смъртта на Немцов ще бъде видяна като "изстрела, който се чу по цял свят" и ще мобилизира Запада, за да възпре още по-големи репресии и експанзионизъм от страна на Русия.
Барак Обама бързо заклейми убийството и заяви, че "се възхищавах на смелата отдаденост на Немцов на борбата срещу корупцията в Русия и оценявах склонността му да споделя искрено възгледите си с мен, когато се срещнахме в Москва през 2009 година".
Дано това означава и осигуряване на всякакъв вид помощ за предотвратяване на ликвидирането на украинската демокрация, мечта, за която вероятно Немцов загина.
Как може да се помогне на руската опозиция зависи от това дали те ще могат да се справят сами в следващите седмици.
Никой не иска да бъде на тяхно място.
Но заставането зад тях и твърдата позиция - повтаряща думите на Немцов - че авторитарният режим на Путин е базиран на огромна корупция, са по-важни стъпки отвсякога.
