Отворените общества могат да толерират много различни мнения, но не и много различни истини. Думите са на Ханс-Георг Маасен - човекът, който съвсем доскоро управляваше германската Федерална служба за защита на конституцията. Това е институцията, която следи за появата на религиозен или политически екстремизъм.
Маасен се обръща с тези реплики пред група служители на разузнаването, като се опитва да ги предупреди за опасностите в епохата на все по-растящата дезинформация.
"Ако през хибридни операции се разпространяват фалшифицирани новини, фактите се манипулират, фактите се потискат. Ако мненията се превърнат във факти, а фактите - в мнения, гражданите губят надеждната основа, върху която могат да правят своите политически решения", казва още той.
От днешна гледна точка, изглежда иронично, че именно Маасен е предупреждавал за тази опасност. В началото на седмицата Ангела Меркел го отстрани от поста му заради изказвания, които поставят под съмнение събитията около протестите в Кемниц. В края на август неонацистки и крайнодесни групи поведоха хиляди протестиращи в центъра на града, като гордо издигаха хитлеристки салюти и преследваха чужденци по улиците. Причината - убийството на германец, за което са заподозрени имигранти от Ирак и Афганистан.
Маасен всъщност се усъмни в автентичността на клип, който циркулираше в интернет и който показваше една от тези предполагаеми "гонки" срещу чуждоземци в Кемниц.
Случаят с бившия контраразузнавач No.1 на Германия е само един от множеството примери за вътрешната криза в страната - възхода на крайното дясно, дебата за дезинформацията и реалността, бъдещето на имиграционната политика. Част от тези проблеми стоят под повърхността на германското общество още от края на Втората световна война, но днес въпросите за идентичността, общественото разделение и историята на Германия се завихрят в нещо подобно на екзистенциална криза.
Какво означава да си гражданин на Германия? Какво е отношението на Германия към мрачната й история?
Тези базови проблеми тормозят страната от няколко месеца. Конфликтът между Ангела Меркел и вътрешния й министър Хорст Зеехофер по повод имиграционната политика за малко щеше да бутне от власт нестабилното коалиционно правителство.
Този конфликт подчерта и натиска на крайнодясната "Алтернатива за Германия" върху традиционните партии в страната. Малко след това Месут Йозил напусна със скандал националния отбор по футбол, като обвини съотборниците и феновете си в дискриминация.
Думите му за всекидневния расизъм в Германия, насочен към всеки, който не изглежда "традиционен ариец", провокираха вълна от национално объркване.
Кадрите от бунтовете в Кемниц, от своя страна, сложиха началото на трудния разговор за историческите уроци на Германия, за огромните културни и икономически различия в провинциите на бившата комунистическа ГДР. Ситуацията показа колко нервни са всички и как постепенно цялата нация изпада в състояние на колективна истерия.
И тук се намесва Маасен. Като ръководител на антиекстремистката служба за сигурност, той има задължението да разследва шокиращите кадри в Кемниц. Самата Ангела Меркел осъжда поведението на протестиращите, които "ловуват" чужденци. Позицията му не е политическа - от него като глава на контраразузнаването се очаква да избягва всякакви открити политически изказвания.
Маасен обаче постъпва по съвсем различен начин. В интервю пред "Билд", публикувано в началото на септември, го питат какво мисли за клиповете с гоненията на имигранти от симпатизанти на неонацистки групировки. Меркел описа записите като "много ясна" демонстрация на омраза.
Да, но Маасен не е съвсем убеден в нейното мнение: "Няма никакви доказателства, че клипът, който се разпространява в интернет за предполагаемия инцидент, е автентичен".
Той добавя, че случаят прилича по-скоро на "таргетирана информация", която цели да "разсее" вниманието на обществото от смъртта на 35-годишния германец, т.е. от повода за избухването на протестите в Кемниц. Маасен го нарича "предумишлено убийство", въпреки че разследващите го класифицират като "непредумишлено".
От интервюто му не става ясно кой от всички клипове, които се разпространяват в германските медии, смята за фалшификат и какви са причините да го вярва. Маасен посочва, че е изненадан от бързината, с която Меркел и други политически лица са приели кадрите за чиста истина.
Няколко дни след публикацията в "Билд" Маасен е подложен на критики заради прякото противоречие с канцлера. Скоро той се отрича от думите си, като казва, че "е разбран погрешно". Целта му била само да подложи на съмнение интерпретацията на клипа, а не съдържанието му.
А това е странно, доколкото германската преса избягва да публикува цитати от лица на публични позиции, преди да им ги изпрати за потвърждение. По всяка вероятност Маасен и екипът му са знаели много добре какво ще последва, когато са разрешили на "Билд" да публикува конкретните му думи.
Повече от всеки друг, Ханс-Георг Маасен би трябвало да знае ограниченията на поста си - точност, аналитичност, самообладание, недопускане на двусмислени интерпретации.
Някои наблюдатели и журналисти обвиняват Маасен в проява на прекалена близост с "Алтернатива за Германия". Той се е срещал няколко пъти с лидера на AfD Александер Гауланд, споделял е детайли от доклад на разузнаването пред член на парламентарната му група.
Коментарите на Маасен бяха подложени на критики и заради миналото на разузнавателните служби на Германия, обвинявани в неглижиране на опасността, която представляват крайнодесните групировки в страната.
Службата за защита на конституцията се създава в Западна Германия още по време на Студената война, когато за основна заплаха за страната е смятано комунистическото влияние. Затова след падането на Берлинската стена службата е критикувана, че не действа достатъчно активно срещу екстремистите от дясното крило. Този проблем беше повдигнат с още по-висока спешност през 2017 г., когато "Алтернатива за Германия" спечели 12,6% на парламентарните избори.
След интервюто си пред "Билд" Маасен бързо се превръща в герой за симпатизантите на националистическите сили. Определят го като човек, който се е осмелил да каже истината и да се противопостави на т.нар. Lügenpresse ("лъжлива преса").
При поредната демонстрация в източногерманския град Кьотен - един от протестиращите носи плакат с надпис "Благодарим ви, че казахте истината, г-н Маасен".
Повечето от лидерите на останалите политически партии обаче призоваха за отстраняването му от пост. Някои наблюдатели дори определиха поведението му като "опит за преврат" срещу Ангела Меркел. В крайна сметка, Християндемократите, Християнсоциалния съюз и Социалдемократите се споразумяха да го освободят и да го прехвърлят на друга ръководна позиция в Министерството на вътрешните работи при Хорст Зеехофер.
Ситуацията е показателна и за напрежението в политическата атмосфера в Германия, и за проблемите между управляващите партньори. Бунтът на Маасен нямаше да бъде факт, ако липсваха предпоставките. Сега той се превърна в гръмоотвод на кризата.
