Последният диктатор на Европа

Стар анекдот разказва, че в Беларус бил проведен референдум с въпрос "Имате ли нещо против Лукашенко да остане президент?". Отговорите били "Не, нямам против" и "Да, нека си остане".

Въпреки че изборите в неделя отново направиха този виц актуален, то истината за живота в най-пострадалата страна от Втората световна война е много по-цветна, отколкото я познаваме.

Беларус е пример за контраста в модерната политика: това е страната на несменяемия над 20 години Лукашенко, на статуите на Ленин, повсеместните изображения на сърп и чук и огромния стокообмен с Русия. Но Беларус привлича и значителни инвестиции от страна на САЩ, а Европейският съюз реши да „поощри" сравнително ненасилствените избори, като отмени временно санкциите срещу Минск.

Последният диктатор на Европа

Да говорим за днешен Беларус без Александър Лукашенко е дори по-невероятно, отколкото да говорим за Русия без Путин. През последните 21 години той е несменяем президент на Беларус, който успява да лавира между всички обвинения, социални и икономически проблеми на страната. Само преди дни спечели с лекота пети пореден мандат начело на страната.

Кариерата, както и образованието на Лукашенко са неизменно свързани със земеделието и политиката - учи за историк, като междувременно се сдобива с втора диплома „инженер-организатор в селското стопанство". След завършването на образованието си той работи като политически инструктор, директор на завод и комсомолски секретар до 1990, когато е избран за депутат.

Оттам кариерата на Лукашенко поема стремглаво нагоре. През 1994 година след изключително "оспорвани" (по думи на привържениците му) избори, е избран за президент на Република Беларус.

В последната предизборна кампания той заяви, че очаква да спечели с над 80% от подадените гласове, което и се случи. Цифрата не е случайна - от първото му участие в избори до днес Лукашенко печели между 76 и 85 % от подадените гласове.

Ще го видите както във военна униформа на парад, така и да бере картофи с работниците на полето. Поддържането на консервативен имидж е основа на неговото разбирания, затова не е и случайно, че е наричан "човек от народа" и „батька" (бащата) Лукашенко в про-президентски медии.

С израза "Лукашевизъм" се представя идеята за автократичното управление, което събира зависима от президента икономика и политика, примесена с носталгията по социализма.

Между Евразия и Европа

Премълчаната истина, която развенчава мита за пълната зависимост от Русия, са кредитите и инвестициите от американски компании. Въпреки че през последните години стокообменът между Беларус и САЩ се движи между 100 и 150 милиона долара, то в пиковите 2007 и 2008 надвишава 1 милиард долара, a подписаните договори за преки инвестиции след Беларуско-Американския форум през 2014 са за над 200 милиона долара.

Над половината от външнотърговския обмен на Беларус е със страните от Европейския съюз, като в сферата услугите (IT, строителство) балансът за първите 6 месеца на 2015 е положителен с близо 1.2 милиарда долара.

Още през 2005 с указ на президента бе създаден хай-тек бизнес парк, който събира на едно място множество фирми от IT сектора. През последните години започна строителството на "Минск-Мир" - изцяло нов търговски, икономически, образователен и жилищен център на столицата на Беларус, който има амбицията да бъде наравно с подобни центрове в Хонконг, Сингапур и Дубай.

Доколко ще е рентабилен, дали в крайна сметка ще бъде изцяло реализиран или ще остане до няколко сгради - това е въпрос на близко бъдеще.

Местоположението на Беларус е стратегическо. Възможността за създаване на логистични центрове от Азия към Европа е напълно осъзната - годишно през нейните граници преминават над 100 млн. тона стоки от ЕС, като 90% от тях са за Русия.

През последните години Минск влага много усилия в развитие на логистични центрове, като вече над 7.5% от БВП на страната се формира от транспортна дейност.

Беларус, за разлика от другите страни от социалистическия блок, не направи масова приватизация. Лукашенко спря възможността за шокова терапия, която разтресе из основи целия бивш СССР и неговите сателити поради простата причина, че не беше направена по учебник, с международни компании, а чрез „назначени" капиталисти.

Предотвратяването й в Беларус доведе до това, че голяма част от собствеността остана държавна. Едва през последните години правителството се реши на промени. С постановление 348 се даде ход за преобразуването на изцяло държавните предприятия в акционерни дружества в периода 2011-2013 година.

Няколко години преди това бе приложен указ, който даде възможност за приватизацията на над 300 държавни предприятия - от текстилната промишленост до тежко промишлени комплекси.

Немалка част от настоящите инвеститори са именно руски фондове и лица, които вече са натрупали опит и капитали. Именно тази икономическа хватка може да разклати поста на Лукашенко в обозримо бъдеще, както се случи в други зависими от Русия страни.

От Русия с любов

Въпреки участието на Беларус в Евразийски съюз, Лукашенко продължава да търси възможност за сближаване с ЕС и САЩ. Аналог в икономически аспект може да бъде направен с Титова Югославия, в която инвестираше както САЩ, така и Съветския съюз.

Отказът да бъде изградена руска военна база в Беларус е едно от последните действия, които показват политиката на отдалечаване от Русия. В същото време през 2014 стокообмена между двете страни включваше износ от Минск към Москва на екзотични плодове и октоподи, които бореха ембаргото от страна на ЕС.

През юли Беларус получи нов руски заем от 760 милиона долара, който бе използван за покриването плащания по външния дълг за 2015.

През последните месеци Лукашенко влезе в нова роля - на медиатор между Русия и Украйна. Сега държавният PR представя „Бащицата" като миротворец, а Беларус - като нова регионална сила в дипломацията и политиката.

Тази медиация бързо се отплати - украинският президент Петро Порошенко лобира през последните няколко месеца за премахване на санкциите срещу Лукашенко и Беларус.

Баща и син

Лукашенко има трима сина, като най-малкият - Николай, е предполагаемият му наследник. Коля е роден през 2004, от връзката на Лукашенко с личната му лекарка.

Въпреки крехката си възраст от 11 години, Николай Лукашенко вече е бил на официални срещи с Путин, Папа Бенедикт XVI, а наскоро бе част от официалната делегация на Беларус в ООН, като накрая се срещна с Барак и Мишел Обама.

От 4 годишен Николай пътува с баща си по официални събития, като на едно от тях Медведев, в качеството си на президент, му подари златен пистолет. Той е непрестанно с Лукашенко, може да бъде видян както във военна униформа на парад, така и да гласува с баща си на избори или да играе с него хокей на ледената пързалка.

Противници на президента твърдят, че Лукашенко се опитва да постави династични основи, като крайният резултат е Беларус да заприлича на Северна Корея. Това означава, че Лукашенко се готви за още поне 20 години управление, докато Коля навърши 30 и има възможност да бъде избран за президент.

Лукашенко-младши предизвикваше детински симпатии сред поддръжниците на режима, но вече все по-сериозно се приема тезата, че е подготвян за наследник на президентския пост.

На тези нападки Лукашенко отговаря преди години, че просто Коля има лош сън и не търпи липсата на баща си. В скорошно интервю вече твърди, че Николай не слуша никой друг освен него и това е единственият начин да го държи под контрол.

На крачка преди краха

Ако допреди няколко години Беларус се славеше като изключително евтина страна за живеене - ниски наеми, евтини бензин и потребителски стоки, днес това е минало.

Газта и нефта с големи отстъпки от Русия под формата на кредитни линии вече не са практика, а тоталният контрол от страна на държавата в почти всеки един сектор водят до осезаемата липса на качествени стоки на достъпни цени.

Беларуската рубла се обезценява ежедневно, а най-печелившите са чейндж бюрата - заплатите се получават в долари, но всичко се плаща в местната валута.

Лукашенко е като изкусен въжеиграч, който пази баланс на 200 метра височина между две кули без предпазни средства.

Въпреки че е единствения депутат, който  гласува против излизането на Беларус от СССР и цялата му кариера се гради на база соцносталгията, към днешна дата вече се опитва да отвори страната към Европа и ЕС, виждайки предстоящия крах.

Освобождаването на политическите затворници и присъствието на наблюдатели от ОССЕ на последните избори доведе до отпадане на ембаргото от страна на ЕС за 4 месеца, което ще даде възможност за изтегляне на капитали и стабилизиране на позициите на Лукашенко.

Всъщност признанието му избран легитимно президент идва именно с този ход на ЕС, което пък дава възможност за отскубване от хватката на Москва. Или това е просто поредният блъф на един умел политик, който успява повече от 22 години да доминира една от страните с най-голям потенциал за развитие.