Най-плашещият цитат, който описва интернет

За онези от нас, които се вълнуват от демокрацията и смятат, че здравословният политически дискурс има голямо значение, вероятно статията "Как се хакват избори", публикувана в Bloomberg тази седмица, е предизвикала невероятен стрес.

В нея колумбийският хакер Андрес Сепулведа разкрива пред читателите как осем години е използвал тайни и често незаконни компютърни умения, за да помогне на консервативни кандидати в Латинска Америка при провеждането на избори.

Някои от кандидатите са спечелили - и доста малко са изгубили избори.

Той описва своите подвизи, които е вършил при провеждането на вот в Колумбия, Никарагуа, Хондурас, Венецуела, Коста Рика, Панама и Мексико.

Като най-забележителна победа Сепулведа описва помощта за непопулярния тогава кандидат за мексикански президент Енрике Пеня Нието да спечели изборите през 2012 година.

Хакерът разкрива, че е разполагал с бюджет от 600 000 долара, за да повлияе на изборите в полза на кандидата на Институционалната революционна партия (PRI).

По негови думи той е инсталирал зловреден софтуер на рутерите на опонентите на Нието, който му е позволил да подслушва телефоните и компютрите им; изпращал е предварително записани съобщения до десетки хиляди хора в критично важен определящ щат в 3 часа посред нощ в изборната нощ, претендирайки, че подкрепя друг кандидат, за да разгневи гласоподавателите.

И, не на последно място, е създал фалшиви Facebook акаунти на гей мъже, които да твърдят, че подкрепят консервативен католически кандидат, с което разгнеявават мнозина.

Bloomberg твърдт, че истинността на поне част от това, което Сепулведа твърди, че е направил, е потвърдена, но няма начин абсолютно всичко да бъде проверено.

Но онова, което най-много привлича вниманието ни и което е важно в нашето съвременно общество, е че Сепулведа твърди, че е поддържал "армия" от над 30 000 фалшиви Twitter акаунта за "повлияване на дискусията" по определени теми в полза на неговия кандидат, "зареждайки помпата на социалните медии с възгледи, които реалните потребители биха имитирали".

Според статията това е тактика, която вероятно е имала най-голямо въздействие върху изборните резултати.

Това е техника, която учените наричат "когнитивно хакване" и се използва, когато атакуващият иска да подмени възприятията на хората за реалността.

С ботовете си Сепулведа е можел да създава трендове и да "манипулира публичния дебат със същата лекота, с която се местят фигури по шахматна дъска," пише Bloomberg.

Което ни води до най-плашещия цитат от много време насам, изречен от самия Сепулведа:

"Когато осъзнах, че хората вярват повече на онова, което пише в интернет, отколкото на реалността, открих, че имам властта да накарам хората да повярват в почти всичко".

Това, което е забележително в тази тактика, е че тя дори не е незаконна - само противоречи на официалната политика на Twitter.

Може да се чудите защо Сепулведа признава всичко това.

Причината е, че той разказва историята си от затвора. В момента хакерът излежава 10 години в колумбийски затвор "по обвинения, включващи употреба на зловреден софтуер, сговор за извършване на престъпление, нарушение на лични данни и шпионаж, свързани с хакване по време на президентските избори в Колумбия през 2014", пише Bloomberg.

Поддържането на Twitter ботове може и да не е най-голямото му престъпление в очите на закона, но ефектът, който тези ботове биха могли да имат, е огромен.

От много време насам ние смятаме, че ценността и красотата на социалните медии е в това, че те предлагат автентична перспектива в реално време от реални хора.

Това е начин да получим нефилтрирани новини, вместо да бъдем обработвани от политически коментатори по кабелни телевизии.

Но това възприятие означава, че сме уязвими за подмолната употреба на тези технологии. И хората във властта са го разбрали.

През 2014 имаше скандал с "кубински Twitter", в който USAID - международното поделение за развитие на американското правителство - тихомълком беше създало приложение, позволяващо на кубинците да си изпращат съобщения.

Чрез употреба на неофициални анкети в приложението създателите му се надяваха да идентифицират кои потребители са проамерикански настроени, с надеждата да им дадат по-голямо влияние над сънародниците им.

Приложението се провали, защото стана твърде популярно твърде бързо и създателите му не можаха да обяснят на кубинските власти как то се издържа.

По-успешен пример за когнитивно хакване беше видеото за Джоузеф Кони, което стана безумно популярно през 2012-та. То запозна света с военнопрестъпника от Уганда и вдъхнови американския сенат да гласува резолюция, заклеймяваща дейността му.

Видеото, което в последствие се разбра, че е манипулирало реалната история, в крайна сметка се разкри не като естествен вирусен хит, а като майсторски маркетирано чрез поредица от привидно несвързани религиозни групи, които всъщност бяха свързани и действаха като "скрити проповедници", както коментира един критик.

Говорейки конкретно за Twitter армиите, оформили президентските избори в Мексико през 2012-та, Андрес Монрой-Ернандес, изследовател в Microsoft Research, който изучава употребата на социални медии в Мексико, се изказа със съмнение за ефекта им в интервю през 2014-та.

"Никой не беше заблуден от ботовете. Хората имаха силно негативна реакция срещу тях", заяви той.

"Но социалните медии играят изключително голяма роля при насочването на други типове медии - вестници, радио и телевизия. Шумът може да е заблудил някои хора да считат, че даден кандидат е по-популярен, отколкото е всъщност, защото когато нещо се случи в офлайн света, журналистите четат социалните медии, за да разберат повече".

Връщайки се назад поне до 2010-та, употребата на армии от Twitter ботове може би е имало значение и при повлияването на някои от изборите в САЩ.

През въпросната година армия от туит-ботове упорито атакуваше кандидатката за сената от Масачузетс Марта Коукли. Тогава изследователи от Wellesley College определиха този феномен като "Twitter бомби".

Резултатът беше "непропорционално голямо излагане на лични мнения, изфабрикувано съдържание, лъжи и погрешно представяне, които иначе не биха се оказали на първата страница на резултатите на Google", писаха учените.

Коукли изгуби надпреварата.

В последно проучване на Pew Research Center 14% от всички анкетирани казват, че основно се информират за президентските избори през 2016 от социалните медии, наравно с местните телевизии.

Кабелните телевизии водят като източник на информация, като от тях се осведомяват 24% от всички анкетирани.

Но сред 18 до 29-годишните социалните медии са водещият източник, а 35% от тях твърдят, че се информират само оттам. Това прави младите хора много по-податливи на този тип манипулация.

Това е отличен съвременен пример за това защо трябва да се съмняваме повече в "данните" и "трендовете", които виждаме в момента в политическата сфера.

За новинарските организации един от болезнените факти на отразяването на този избирателен цикъл е, че думите "Доналд Тръмп" привличат неистово читатели и зрители, генерирайки по този начин рекламни доходи и стимулирайки същите тези медии да го отразяват повече.

Това е объркващо, но все пак е напълно реално като феномен.

Уж мнозинството не харесва Тръмп - негативният му рейтинг в момента е 63.3%, според Huffington Post. И все пак трафикът към материалите за него и търсенията за името му удрят в тавана от доста време насам.

Този цитат от Quartz от януари обяснява доста:

"За първи път установихме как статиите за Тръмп носят трафик - и съответно приходи - в TheStreet.com миналото лято, когато името "Тръмп" изведнъж достигна пик в Google търсенията. Трафикът до статии за Тръмп, дори и те да не съдържат сериозна нова информация или коментар от самия кандидат, беше 10 пъти по-голям от този за всеки друг кандидат.

Интересът към Тръмп оттогава продължава да доминира уеб-пространството.

Прост поглед към Google Trends показва, че търсенията за Тръмп надминават многократно тези за други кандидати, както демократи, така и републиканци (феномен, който очевидно е повлиял на дебата на 28 януари)".

Когато медиите получават много трафик към определен тип статии, това е знак, че аудиторията им се интересува - и те като цяло пишат повече по тази тема.

Така че ако искате да манипулирате журналистите да пишат повече за нещо, просто можете да изпратите фалшив трафик до статии по тази тема, с надеждата да пишат повече.

С това не твърдим непременно, че Тръмп манипулира компютрите.

Има и такива неща като "търсене с омраза" и четене на статии с омраза, и не се съмняваме, че много хора, които мразят Тръмп, четат за него, просто за да бъдат в час и информирани за обекта на омразата си. Но дали това е достатъчно, за да оправдае всичкия шум около него?

В още един притеснителен цитат от статията на Bloomberg, авторите задават на Сепулведа директен въпрос:

Смята ли, че сегашните американски избори се манипулират онлайн?

Отговорът му не оставя място за съмнение.

"Стопроцентово съм сигурен, че да", отвръща той.