Днес се навършват пет години от началото на войната в Сирия и изглежда, че пластовете сериозно се разместват. Изтеглянето на основната част от руските военни в размирната страна дойде изненадващо, но засега ходът на Путин е посрещнат с хладно одобрение от страна на западните дипломати, докато текат международните преговори в Женева.
Русия ще продължи да поддържа военните си бази в Сирия, а режимът на Башар ал-Асад ще продължи борбата с бунтовническата опозиция, която с руска помощ премина от отчаяна отбрана в настъпление. Наскоро Асад обяви, че рано или късно ще върне под контрола си загубените територии, а в последните 6 месеца отвоюва над 400 населени места и 10 000 кв. км.
Примирие бе договорено между Москва и Вашингтон в края на февруари, но то така и не успя напълно да влезе в сила. Воюващите фракции на терен си прехвърлят вината, докато международните играчи подготвят нови преговори в Женева за край на конфликта, който разсели 5 милиона сирийци и отне живота на половин милион души.
Според анализатори решението на Кремъл да прибере военните си от Сирия може да се дължи на икономическите трудности, които руската страна изпитва заради ниските цени на петрола и западните санкции. От друга страна Дамаск плаща милиарди долари за доставка на руско оръжие, така че е възможно Путин да търгува със Запада.
Друга версия е, че Кремъл се съсредоточава върху кризата в Източна Украйна, където наскоро се твърди, че е имало тайно прехвърляне на руски военни.
Навреме
Неслучайно Путин действа в правилния момент, защото темата на разговорите в Женева между сирийските врагове е не само мирът, но и бъдещото устройство на страната, новата й конституция и провеждане на президентски избори.
Поканени са представители на режима в Дамаск, чиито заздравени позиции му дават силни аргументи да запази съществуването си и да бъде част от преходния процес в Сирия. Опозицията от своя страна изглежда все по-разединена и отслабена, основно поради верските различия на съставните й фракции.
Без руската военна подкрепа, Дамаск ще бъде принуден да преговоря сериозно за мир, смятат дипломати, докато за Путин остава да чака поздравленията за своя успех.
Всъщност, резултатът от всичко, случило се в последните месеци, е, че изходът от войната за Запада все повече се очертава в двуполюсната система - Асад или „Ислямска държава".
Факт е, че в последно време американската позиция омекна и оттеглянето на бруталния сирийски президент вече не е тяхно задължително искане.
Сирийската свободна армия, основно подкрепяна от САЩ със скъпи обучителни кампании, е раздирана от вътрешни конфликти и част от нея открито сътрудничи с подразделения на „Ал Кайда". Съюзници на американците като Турция, Саудитска Арабия и Катар са обвинявани, че тайно подкрепят екстремистки организации, воюващи в Сирия.
Разположение на силите
Руската намеса безспорно е най-значимият фактор във войната, която започна с мирни протести за демократизация на Сирия, премина в гражданска война, а след това в брутална религиозна касапница с появата на „Ислямска държава".
На север армията на Асад до голяма степен прекъсна връзката между Турция и умерените сунитски бунтовници, подкрепяни от САЩ, които в момента са блокирани между силите на Дамаск и ИДИЛ.
Русия разположи ракети „Триумф" C-400 с далечен обсег на действие в близост до границата с Турция и превръщайки се в господар на небето над Сирия, открито оспори ролята на Анкара на хегемон в района.
Наземните операции засегнаха и етническите съюзници на Турция в конфликта - туркмените, които се твърди, че са убили руския пилот от сваления Су-24 над сирийската граница. Отделно, Москва успешно изигра кюрдската карта, като се твърди, че е осигурила подкрепа на сирийските кюрди.
Германия даде сигнали, че ще настоява руската страна да изпълни ангажимента за политическо решение на кризата в Сирия. До момента, използвайки правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН, Русия блокира успешно резолюции против Асад. Благодарение на Путин обаче, сирийският диктатор предаде химическите и биологическите си оръжия на международна комисия за унищожение.
През септември миналата година Путин иззе инициативата от САЩ и започна военна кампания в Сирия, твърдейки че се бори срещу „Ислямска държава" и така се превърна в незаобиколим фактор, с или без военни в Сирия.
Войната се води в Сирия и я разрушава, но е война между САЩ и Русия, прокси война, в която САЩ нападнаха Русия, Русия нямаше друга алтернатива, освен да се защитава. Тя е част от американската стратегия за икономическо задушаване, откъсване и изолиране на Русия от осталалия свят. През Сирия щеше да мине газопровод от Катар за Европа, който да измести и обезсмисли Южен поток. Западът гледа на Русия като поредната територия за колонизиране, ограбване и геноцид на населението, руснаците не са нищо повече за западния човек от индианци, туземци, унтерменш, който да е тор за западната раса. Това е расизъм, същия като този на Хитлер, а идеята за висша раса е от една стара религиозна книга...
В тази война добри и лоши няма. Всички са лоши. Ръцете на всички са потопени в невинна кръв и нямат моралното право да излязат победители. Първоначалният протест на обикновените граждани през 2011 толкова се изроди, че сред сегашната "опозиция" не може да се намери ни един от тях. Търсете ги из Западна Европа. А за престъпленията против човечеството Асад не заслужава нито ден повече да е президент на каквото и да било.
.. "Путин иззе инициативата от САЩ и започна военна кампания в Сирия, твърдейки че се бори срещу „Ислямска държава" ------------------ Какво им е хубавото на малоумните лъжи ли? Ами , че лесно се опровергават! НИКОЙ НИКОГА НЕ Е ТВЪРДИЛ, ЧЕ РУСИЯ В СИРИЯ ЩЕ СЕ БОРИ САМО И ЕДИНСТВЕНО С "ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА" .. на някои хора, акълът им ги лъже ... Формулировката беше : " кратковременна мисия, в рамките на договореностите със Дамаск, за борба с тероризма"! Не е зле, преди да пишат, тъпаците да четат! Поздрави
1. Признавам, че сгреших с прогнозата си — през есента смятах, че Русия в крайна сметка ще бъде принудена да се въвлече в наземна операция в Сирия. с въздушни удари няма да е достатъчно, тъй като трябва да се завземат територии, а това става само със сухопътна войска. Първоначално Путьо смяташе, че това ще вършат вместо него иранците (които видно и са го въвлекли в операцията в Сирия, като са му обещали да вземат отговорността за наземната част от операцията). Но, както и се очакваше, иранците се оказаха лоши бойци и скоро прекратиха участието си в наземната операция (тук прогнозата ми се оказа вярна). 2. Убеден съм, че единствената стратегическа цел на намесата в Сирия е била запазването на властта от асад. Путин не вярва, че би могъл да влияе на всяко преходно и последващо правителство в Сирия и затова влезе да спаси приятелчето си, на което иска да натрапи военни бази, контракти за закупуване на въоръжение и т.н. Веднага след като Асад си замине, всичко това ще изчезне - най-малкото, в което и да е преходно правителство ще има сили които са твърдо против Русия, особено сега, след половин година жестоки бомбардировки над анти-асадистките сили. Може разбира се да има и странични цели - "да се повдигне тежестта на Русия в световната политика", "Отвличане на вниманието от Украйна", "тренировка на армията" и т.н., но тези цели са именно косвени, а всяка военна намеса преследва именно конкретна цел. Такава цел в случая с руската намеса беше да се съхрани Асад на власт. 3. Ако стане бързо напускане на руската армия, то Асад е просто обречен. Путин прекрасно го разбира - ниската боеспособност на сирийската армия беше очевидна дори при масираната руска авио поддръжка. А бойният дух на антиасадистките сили при изтегляне на кохозниците ще бъде в подем, плюс Турция и Саудитска Арабия явно настроени да им окажат нова, още по-мощна поддръжка. По този начин Путин, след като повоюва половин година за съхранението на Асад, просто хвърля приятелчето си на произвола на съдбата. Може разбира се, да се поспекулира на тема задкулисни договорки с американците на тема бъдещото устройство на Сирия, обаче е ясно, че "пакетът акции" на Путин в предвид на така или иначе очакваното падане на Асад от власт ще бъде в това преходно политическо устройство много по-малък отколкото сега, така че е неразбираемо, за какво воюваха колхозниците половин година? 4. Не забравяйте, че "евреин се сбогува, но не си тръгва" - спомнете си как през лятото на 2014г. Съветаът на Федерацията демонстративно бламира решението на Путин за използване на въоръжени сили в Украйна, след което започна масирано прехвърляне на въоръжени сили в Донбас и решително настъпление срещу позициите на украинските сили (август-2014). Така и сега: не е изключено заявлението за "начало на началото на края" на операцията в Сирия да е просто PR акция. 5. Още два фактора: Подържаното от руските ВВС от въздуха настъпление към алепо стана окончателно безперспективно. Боеспособността на сирийската армия е ниска, превземането на Алепо със щурм би се превърнало в крайно неизгодна за Путин и транслирана пряко в ефир по целият свят кървава баня, а за успешното превземане на Алепо се налага използването на руските щикове, които безстрашният В.В. все пак се изплаши да изпрати там. Саудитская Арабия ясно даде да се разбере , че въпреки опасенията, ще достави на анти-асадитските сили ПЗРК. В интервю пред "Шпигел", министърът на външните работи на Саудитска Арабия ал Джубейра от преди три седмици казва: SPIEGEL: Is Saudi Arabia in favor of supplying anti-aircraft missiles to the rebels? Al-Jubeir: Yes. We believe that introducing surface-to-air missiles in Syria is going to change the balance of power on the ground. Както беше отбелязано в излезлият наскоро обзор на руският военен пърформанс в сирия от ECFR, проблем на руските бомбардировки е ниската точност на използваните оръжия и бомби, поради което самолетите са длъжни да летят на височини, уязвими за ПЗРК. Тоест, операцията се прекратява на момента - единственият сдържащ фактор да сега беше нежеланието на противниците на Асад да доставят на анти-асадистките сили ПЗРК, за да не попаднат в "грешни ръце". Но сега решението явно е взето, Путин разбра сигнала и взе решение да си обере крушите. 6. Ако Путьо си изведе войските, то няма никакви механизми да се задържи Асад на власт. Не разбирам, за какво на Колхозия и трябваше шест месеца да тъпче сирийските пясъци, да понася жертви и загуби, да се скарва с Турция и т.н. 7. Ако Путьо се разкара от Сирия, за Колхозия това ще бъде само добре. Оставането там означава още смърт за руснаци (Съвършено безсмислени), разваляне на отношенията с всички регионални играчи, огромни загуби и т.н. Така че, колкото и странно да изглежда тази ситуация, решението за изтегляне на войските(ако изобщо се състои) е много правилно решение и отговаря на интересите на Русия. А още по-добре за тях щеше да бъде, изобщо да не се бяха навирали там. Къф го търсeха?)