Когато Шон Пен срещна Eл Чапо

Интервю за Шон Пен в джунглата - оттам мексиканската полиция хваща следите на митичния Хоакин „Ел Чапо" Гузман, бившият вече най-търсен наркобос в света.

През октомври той се среща с холивудския актьор, за да му разкаже как се е измъкнал от затвора Алтиплано - с помощта на германски техници и подземен тунел от километър и половина, и да се похвали, че продава най-много дрога в света, основно износ за САЩ.

Срещата с Пен продължава около 7 часа в мексиканската джунгла, като службите за сигурност предварително са знаели и така са проследили наркобарона. След това Пен и Ел Чапо поддържат контакт по телефон и по интернет.

Връзката между двамата става чрез мексиканската актриса Кейт дел Кастийо, която открито симпатизира на Хоакин Гусман и работи по неговия автобиографичен филм. Част от снимките са направени от самия Ел Чапо.

2-минутно интервю на Шон Пен беше публикувано от Rolling Stone ден след ареста на наркобоса

В записа Ел Чапо признава, че наркотиците увреждат човешкия организъм, че съсипват човешкия живот, но не се чувства отговорен за въвличането на стотици в смъртоносната зависимост. Логиката е, че ако не той, някой друг щеше да върти търговията с дрога.

За бруталните войни с други картели, Ел Чапо отговаря: „Аз винаги съм се защитавал. Никога не нападам". Най-влиятелният наркобос разказа, че продава наркотици от 15-годишна възраст, тогава момче от беден селски район, живеещо в ранчо и без друга алтернатива. Според него бедността не е изчезнала и все още трафикът на наркотици и единственото възможно препитание.

Разказът на Шон Пен

Денят е 28 септември 2015 г. Главата ми е бръмнала от инструкции за тракфони - по един телефон за контакт, по един за всеки ден, да запомня кои да унищожа, кои да запазя, с нива на криптиране, анонимни имейл адреси, неизпратени съобщения в папката за чернови. Това е шпионски хорър филм за мен, последния останал технологично неграмотен мъж на планетата.

Аз съм на 55 години и не се научих да работя с лаптоп. Още ли произвеждат лаптопи? Нямам никаква представа.

Часът е 4 следобед. Още един прекрасен есенен ден в Ню Йорк. Улиците жужат от светлини и сирени на дипломатически автомобили, дошли са президенти, делегати на ООН, тайни агенти, полицаи - това е седмицата, в която заседава Общото събрание на ООН. Папа Франциск си тръгна преди два дни, а аз стоя в хотелската стая с колегата ми и брат по оръжие Еспиноза*.

Двамата сме пътували много, но пътят, който сега предстои да поемем, е най-непредведимият, по който сме поемали

Еспиноза е бухалът, който лети сред соколи. Няма значение, дали се намира в центъра на гето, в джунглата или на бойното поле, той ликвидира опасностите с особняшка елегантност, обезоръжаващ чар и пакостлива усмивка. Плешивото му теме, гарнирано с две блестящи очи, приковава вниманието ти. Той е очарователен и посветен на делата си мъж.

Шептим си някакъв код. Най-сетне къс от кибертехнологиите проникна в мозъка ми. Намираме се зад дебелите стени на един от най-старите хотели в Ню Йорк, като защитени от крепост по времето, когато стените бяха наистина стени, а телефоните бяха на разположение само за хора с докторска степен.

Тихо кроим нашите планове. Не забравяме парадоксалния факт, че в същия хотел е настанен президентът на Мексико Енрике Пеня Нието.

С Еспиноза напускаме хотела, за да подишаме свеж въздух навън и да се разходим пеша на пет преки до японския ресторант, където имаме среща с Ал Алто Гарсия. По 55-та улица заобикаляме бронирани джипове, които ще транспортират президента на Мексико до Общото събрание на ООН.

Двуметров човек от охраната му иска да си направи селфи с мен. Парадоксално, наистина. Ето защо - Мексико има двама президенти. И Енрике Пеня Нието не е човекът, с когото искаме да говорим и не заради него през последните две седмици правим нелегално планиране.

Интересува ни човек на моята възраст, с когото нямам никакво сходство.

На 4-годишна възраст, през 1964-та година, докато копаех въображаеми съкровища в задния двор на бащината ми къща, типична къща на средната класа в Америка, този рисува песос на хартия. Ако бяха истински, те щяха да са единствата възможност на семейството му да се откъсне от селското стопанство и да мечтае за нещо повече.

На 9-годишна възраст, докато сърфирах по вълните на Малибу, той вече работи из полетата с марихуана в труднодостъпната провинция Синалоа, Мексико. Днес той командва най-големия наркокартел, известен някога в света, надминал дори Пабло Ескобар. Той пренася и продава повече от половината кокаин, хероин, метаамфетамин и марихуана в САЩ.

Наричат го Ел Чапо. Или Късия. Хоакин Аркивалдо Гузман Лоера. Същият, който унижи и Пеня, и правителството, който изуми света с невероятното си бягство от затвора Алтиплано през подземен тунел с дължина 1.5 километра.

* Името е сменено от съображение за сигурност