Нападението в Париж от 12 май, за което "Ислямска държава" веднага пое отговорност, е извършено от млад чеченец, натурализиран като гражданин на Франция преди около 8 години. Не за първи път Чечня влиза в черната хроника на световния тероризъм - още от 90-те години на миналия век страната се превръща в убежище за ислямисти и джихадисти.
Република Чечня е съставна част от Руската федерация, по-рано - от Съветския съюз; още от XVI век е под контрола на руската държава. През последните години страната се ползва от значителна автономия от Москва под режима на президента Рамзан Кадиров.
Ден след нападението на Хамзат Азимов в центъра на Париж, Кадиров обвини Франция за радикализирането на 21-годишния мъж.
"Цялата отговорност за това, че Хамзат Азимов е тръгнал по пътя на престъпността, носят властите на Франция. В Чечня той само е роден, а порастването, оформянето на личността му, на неговите възгледи и убеждения е станало във френското общество", посочи той.
Преобладаващата част от 1,4-милионното население на територията, която се намира на около 100 км от Каспийско море, са мюсюлмани. Сунитският ислям се развива тук още през VIII век, а особеностите на чеченското общество често се дават като пример за етническото и религиозното многообразие в Русия.
Съвременният облик на Чечня носи дълбоките белези на двете войни от 90-те години, след които в кавказкия регион започна да се развива радикален ислямизъм, вдъхновен от уахабистките и салафистките движения, които влизат в конфликт с умерената култура на по-старите поколения чеченци.
След разпадането на СССР през 1991 г. чеченските сепаратисти обявяват независимостта на т.нар. Република Ичкерия - част от територията на бившата Чечено-ингушка съветска република. Москва отказва да признае самостоятелността на новото държавно формирование на ключова локация в Кавказкия регион, през който минават търговските връзки към Близкия Изток. Регион, богат на нефт и природен газ.
Русия се намесва с военна сила, което слага началото на тежък конфликт, със сериозен брой жертви и разрушения, който постепенно разпалва вторични сблъсъци в целия Северен Кавказ. Руската армия се изправя пред огромни затруднения в борбата срещу чеченските бойци дори след като най-после успява да превземе столицата Грозни през 1996 г. В същата година е подписан мирен договор, който макар да не признава независимостта на Чеченската република, на практика й гарантира почти пълна автономия под управлението на сепаратистите.
През 1999 г. Владимир Путин дава началото на Втората чеченска война, малко след като е посочен за министър-председател на Русия. Путин се заканва, че ще "преследва терористите навсякъде".
"В тоалетните ще ги ловим, и ще ги давим в дупките".
Конфликтът, който продължава шест месеца, приключва с още повече жертви от първата война, но Москва все пак го приема за свой успех.
Владимир Путин, който няколко месеца по-късно става президент на Руската федерация и получава подкрепата на обществото, оправдава употребата на сила с нуждата от борба срещу тероризма и радикалния ислям. Още от началото на първата чеченска война се надига силна ислямистка вълна в ядрото на сепаратистите, които се сблъскват с по-умерените движения в страната.
Ръководителят на отцепниците Шамил Басаев, който се самоопределя като "муджахидин" до смъртта си през 2006 г., е особено ярък представител на резкия ислямистки завой на борците за независимост на Чечня.
Джихадизмът се развива не само в Чечня, но и в целия регион на Кавказ. Русия e сред най-големите "износители" на чуждестранни бойци за батальоните на "Ислямска държава", изпреварвайки държави като Саудитска Арабия, Йордания и Тунис. В терористичната групировка влизат около 3400 руски граждани, повечето от които - чеченци.
Един от най-видните кадри на ИДИЛ, който заемаше позицията "министър на отбраната" в Халифата до 2016 г., беше Таркан Батирашвили, т.нар. Омар Ал Шишани (Омар Чеченеца) - етнически чеченец с грузинско гражданство, разпознаваем по дългата си червена брада и черна кръгла шапка.
В тази среда на рязка експанзия на ислямизма в Кавказ, Владимир Путин се съгласява да даде по-широка автономия на Република Кавказ, като допуска развитието на силно консервативен ислям, но под условието на пълно подчинение на Кремъл.
Гарант за този трудно постижим баланс се оказва Ахмад Кадиров - бивш главен мюфтия и военен ръководител на сепаратистката република Ичкерия, който по-късно преминава на страната на руските федерални части, а през 2000 г. поема официалното правителство на Грозни. Една година след като е избран за президент на Чечня, Ахмад Кадиров е убит при атентат, организиран от ислямисти, които гледат на про-руския държавен глава като на предател.
Властта в Чечня поема неговият син Рамзан Кадиров, който постепенно установява силно авторитарен режим в страната на базата на консервативния прочит на исляма. Кадиров се утвърждава като противник на уахабитското влияние, което си пробива път през Саудитска Арабия, и като лоялен довереник на Владимир Путин.
Няколко дни след атентатите срещу Charlie Hebdo в Париж през януари 2015 г., в чеченската столица Грозни беше свикан контрапротест под надслов "Любов към пророка Мохамед", с който бяха осъдени не само терористите от ИДИЛ, но и "онзи, които с карикатурите си им дадоха повод да открият стрелба". Тогава Кадиров обяви, че Европа не си е направила необходимите изводи след терористичния акт, а отговорността за атаката срещу редакцията била на западните служби за сигурност.
В момента Рамзан Кадиров играе важна роля в конфликта в Сирия, където чеченските милиции подкрепят силите на режима на Башар Асад и руската армия. Хилядите въоръжени мъже от Чеченската република дават възможност на Русия да действа по-дискретно при определени ситуации, отколкото щеше да го направи, ако разчиташе само на редовната си армия.
Чеченският президент се опитва и да се наложи като медиатор между сунитските държави в региона. През фондацията си "Кадиров" той предостави 14 милиона долара за възстановяването на една от най-прочутите джамии на Омаядите в Алепо, която понесе тежки разрушения по време на бойните действия.
Активността на Рамзан Кадиров е част от политиката на Владимир Путин за налагане на "меката сила" на Русия в региона, но на цената на все по-широкото навлизане на ислямизма в Кавказ.
И ако е преписал от Дърева или Симов, които и да е той, какво от това? Ако някой от тях ви каже, че 220 волта са опасни за живота, ще бръкнете ли в контакта, защото ви го казват червени боклуци? Без значение дали ги изнася Симова или Дърев или Райчев или Минчев, фактите са очевАдни. От 40г западът ухажва и обгрижва убийци - муджахедини, талибами, чеченци, косовари...дава им убежище, финансира ги, ръкопляска на подвизите им срещу империята на злото, после се възмущава, че те не убивали само руснаци, ами и хора. Фалът на Симчо е, че цитира без да посочва източниците и датите. Да го съдят авторите за авторско право. Ама то само Симчо да е, с мед да го намажеш.
TheRock | 14.05.201815:41 sim4o | 14.05.201814:41 Дърева, много си злобна, парцал! Давай го по-кратко! --------------------- Kaто те намеря, тъпо антибългарче .. и ще видиш "по кротко" .. Видяхте ли бе, соросоиди, как сте се борили против "великобългарския шовинизъм".. Иначе - целта ви .. същата, ама си попроменихте средствата, а? Навремето .. "пролетариатът няма отечество' и "пролетарии от всички страни-съединявайте се" .. Сега - "горките бежанци" и ислямския фактор. П.П Павенце , ако наистина има изненада и се появя у вас, ще ми е много важно да предадеш на майка си, че държа на хигиената! Манияк съм на тази тема! Много те моля да я накараш да полага такива грижи. За мене е важно! Поздрави П.П Ей и по темата: "Ахмед Ражапович Чатаев, чеченски терорист. Основен вербовчик на главорези и шахиди за ИДИЛ. Ръководител на специално подразделение за терористични нападения в Русия и Европа. През 2000 г. губи дясната си ръка в престрелка с руските спецчасти. През 2003 г. ще просълзи австрийските власти със сърцераздирателна легенда как в затвора "руските варвари" му отрязали ръката. Това е организаторът на касапницата на летище "Ататюрк". И на площад "Султанахмет" (10 убити, 15 ранени). И на улица "Истиклял" (5 убити, 36 ранени). И на обезглавяването на двамата български шофьори в Ирак през 2004 г. И на кървавата вакханалия в Париж (130 убити, 350 ранени). Дипломатическият (sic!) представител на Доку Умаров в Западна Европа. Каква прелест! Главорез-дипломат! ------------------- Павенце, я кажи, като представител на цялата антихристка малоумна соросоидна сган, за Косово и за търговците на момичета и на органи да давам ли информация. Или си го знаете? П.П И да не забравиш, какво да предадеш на майка си! Държа на хигиената ..!
sim4o | 14.05.201818:55 Дърева, ще си намериш разпрания анал! По-кратко го давай. Няма кой да то чете увисналите коментари!
За Дърева не знам как е и не ме интересува , ама за майка ти съм сигурен, соросоидче-антибългарче .. И хубаво правиш, че не четеш - такъв тъп гъз като тебе, и да чете - не може нищо да разбере.. За Босна и Косово и за муджахедините да ти давам ли линкове? Борци за свобода са, нали? И там ли Путин подклажда ислямския фактор ?/ Тъпа паплач сте си либераст-левичарчетата , Павенце... П.П По този повод - тъпотата ти .. ти напомням какво да предадеш .. Държа на хигиената! ..